Определение № 61 от 01.08.2024, Военно-апелативен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 61 гр. София, 29.07.2024 г.

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: бриг. генерал РУМЕН ЛЮБ.

ПЕТКОВ

Членове: полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ като разгледа докладваното от полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ Въззивно частно наказателно дело № 20246000600056 по описа за 2024 година Образувано е по протест от 03.07.2024 г. на Военно-окръжна прокуратура – София срещу определение № 16/25.06.2024 г., постановено по чнд № 48/2024 г. по описа на Военен съд – София, с което е отменено постановление за прекратяване на наказателно производство от 28.09.2023 г. по досъдебно производство № 6-сл./2021 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – София, водено за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, като делото е върнато на Военно-окръжна прокуратура – София за изпълнение на дадени указания в обстоятелствената част на определението.

В протеста се твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно и неправилно, което налага неговата отмяна.

Изложени са аргументи за това, че горепосочения прокурорски акт е постановен при напълно изяснена фактическа обстановка и за това, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е обосновано, а при разследването не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Изтъква се, че анализирайки всички аспекти на проведеното лечение и изготвените по делото съдебно-медицински експертизи, наблюдаващите прокурори са стигнали до категоричния извод, че ангажираните медицински лица в лечението на Ж. В. са спазили всички правила на добрата медицинска практика, но въпреки това е настъпил летален изход. Сочи се, че в случая не са 1 налице основания заключенията на медицинските експерти да бъдат подложени на съмнение и да се считат за компрометирани или некомпетентно дадени. Напротив, всички експертизи по делото са единни и непротиворечиви в изводите си, за това, че лечението на В.а е било при спазване на медицинските стандарти, утвърдени с наредби на Министъра на здравеопазването и Правилата за добри медицински практики на БЛС.

Срещу протеста на Военно-окръжна прокуратура – София е постъпило възражение от М. В. (съпруг на починалата Ж. В.), чрез повереника му адвокат Н. А. от САК, с което се иска определение № 16/25.06.2024 г. на Военен съд София да бъде потвърдено и делото да се върне за доразследване на прокуратурата. Изтъкват се аргументи за това защо протеста на Военноокръжна прокуратура - София е неоснователен, както и за това защо постановлението от 28.09.2023 г. за прекратяване на наказателното производство е вътрешно противоречиво, а приетата с него фактическа обстановка не намира опора в събраните по делото доказателства. Сочи се, че липсва какъвто и да било анализ на наличните по делото доказателства.

Настоящият състав на Военно-апелативния съд, като се запозна с материалите по делото, установи следното:

Протестът е подаден в законоустановения срок, от процесуално легитимно лице по чл. 243, ал. 7 НПК и е допустим.

Досъдебното производство (ДП) е образувано с постановление на прокурор от Софийска градска прокуратура на 24.10.2018 година за това, че на 18.09.2018 година била причинена смъртта на Ж. Г. В., поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - лекарска професия, представляваща източник на повишена опасност - престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК (л. 24-25, том 1 от ДП).

С постановление от 26.01.2021 година делото било прието по компетентност за разследване във Военно-окръжна прокуратура – София, тъй като евентуален субект на престъплението е лице по смисъла на чл. 396 ал.1 т.

6 от НПК - лекар или лекари от ВМА – София. Досъдебното производство било възложено на наблюдаващ военен прокурор от Военно-следствен участък – П. /има уважени самоотводи на всички прокурори от ВОП – София/ (л. 28, том 1 от ДП).

След проведено разследване наказателното производство е било 2 прекратено с постановление от 26.10.2021 година (том 12, л. 99 – 101 от ДП) от старши лейтенант Х. М. – военен прокурор във Военно-окръжна прокуратура – София от Военно-следствен участък – град П.. Срещу постановлението за прекратяване е постъпила жалба от съпруга на починалата Ж. В. – М. В.. С определение № 1/05.01.2022 г. на Военен съд - София по чнд № 254/2021 г. е било потвърдено постановлението за прекратяване на Военноокръжна прокуратура – София. Срещу определението на Военен съд - София е постъпила жалба от М. В. и неговия защитник адв. А. от САК до Военноапелативния съд, с искане определението на Военен съд - София да бъде отменено, а делото върнато за доразследване на прокуратурата. С определение № 10/04.02.2022 г. на Военно-апелативния съд по вчнд № 10/2022 г. са отменени определение № 1/05.01.2022 г. на Военен съд - София по чнд № 254/2021 г., както и постановлението за прекратяване на наказателното производство от 26.10.2021 г. на Военно-окръжна прокуратура – София, а делото е върнато на прокуратурата за изпълнение на указанията на Военноапелативния съд, дадени в обстоятелствената част на определението.

След проведено допълнително разследване при което са изпълнени указанията на въззивната инстанция, наказателното производство по делото е прекратено отново с постановление на Военно-окръжна прокуратура – София от 28.09.2023 г. (том 16, л. 39-44 от досъдебното производство) на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – деянието не съставлява престъпление. Препис от постановлението е изпратен на М. В. – съпруг на починалата Ж. В., и неговия повереник адв. Н. А. от САК.

Срещу постановлението за прекратяване на прокуратурата е подадена жалба от М. В., чрез неговия повереник до Военен съд - София с искане за отмяна на постановлението за прекратяване и връщане на делото за допълнително разследване.

С определение № 5/13.02.2024 г., постановено по чнд № 122/2023 г. по описа на Военен съд – София е отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство по досъдебното производство № 6-сл./2021 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – София като необосновано и незаконосъобразно, а делото върнато на същата прокуратура за допълнително разследване и изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на определението.

3

Срещу това определение на Военен съд - София е подаден протест на Военно-окръжна прокуратура – София. С определение № 18/02.04.2024 г. на Военно-апелативния съд по вчнд № 12/2024 г. по описа на същия съд е отменено определение № 5/13.02.2024 г., постановено по чнд № 122/2023 г. по описа на Военен съд – София и делото е върнато на същия съд за ново произнасяне с мотивиран съдебен акт.

След изпълнение на указанията на Военно-апелативния съд за връчване на постановлението за прекратяване на наказателното производство на родителите, дъщерята и сестрата на починалата В.а, Военен съд - София с определение № 16/25.06.2024 г. по чнд № 48/2024 г. на Военен съд - София е уважил жалбата на М. О. В., подадена чрез адвокат Н. Г. А. от САК, срещу постановление на прокурори от ВОП - София от 28.09.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 6-Сл/2021 г. по описа на ВОП — София и е отменил постановлението на прокурори от ВОП София от 28.09.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 6-Сл/2021 г. по описа на ВОП – София, като е върнал делото на прокурорите за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на определението.

Протестът на Военно-окръжна прокуратура – София от 03.07.2024 г., предмет на разглеждане на настоящото вчнд № 56/2024 г. е срещу това определение - № 16/25.06.2024 г. на Военен съд – София.

След като се запозна с материалите от досъдебното производство, постановлението на Военно-окръжна прокуратура – София за прекратяване на делото от 28.09.2023 г., определението на Военен съд - София от 25.06.2024 г. и протеста на Военно-окръжна прокуратура – София, Военно-апелативният съд установи, че протестът на Военно-окръжна прокуратура – София е основателен и следва да бъде уважен.

С атакуваното определение основният съд е приел, че разследващия орган и прокурорите не са изпълнили задълженията си по чл. 13 и 14 от НПК за предприемане на всички мерки за разкриване на обективната истина, не са извършили обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелства по делото, поради което фактическите и правни изводи в постановлението за прекратяване на делото били необосновани и неправилни. Според Военен съд - София без отговор в постановлението е останал въпроса коя е непосредствената причина за смъртта на Ж. В., като е направен разбор на 4 всички назначени по делото съдебно-медицински експертизи. Направен е изводът, че по делото не е изяснен въпроса кои са медицинските стандарти и добрите медицински практики, относими в конкретната фактическа обстановка, свързана с престоя и лечението на В.а във ВМА – София. Едва след това следвало да се преценява наличието на причинно-следствена връзка между евентуално поведение на конкретни лица спрямо настъпилия съставомерен резултат. Тези пропуски в досъдебното производство сочат, че то се явява проведено извън изискването за адекватност по чл. 2 на КЗПЧОС.

Основният съд счита, че и задължителните указания на Военно-апелативния съд, дадени с определение № 10/2022 г. по вчнд № 10/2022 г. на същия съд са изпълнени формално. Военен съд - София не дава изрични указания на прокурорите за ангажиране на конкретни доказателствени средства и способи за допълване на доказателствата, за да не се получи недопустимо смесване на функциите на съда като арбитър с изрично регламентирани контролни правомощия и тези на прокурора като орган, който ръководи разследването.

Обратното би довело до изземване от съда на функциите на наблюдаващия прокурор по конкретното наказателно производство. В заключение се прави извода, че пороците в постановлението за прекратяване са такива, че те не могат да се отстранят от съда посредством неговото изменение, поради което жалбата на М. В. срещу него следва да бъде уважена, а постановлението отменено.

Въззивната инстанция счита, че проведеното разследване по повод смъртта на Ж. Г. В. е обективно, всестранно и пълно, а постановлението на Военно-окръжна прокуратура – София да прекратяване на наказателното производство от 28.09.2023 г. по ДП № 6-СЛ/2021 г. за обосновано и законосъобразно.

В това постановление (том 16, л. 39-44 от досъдебното производство) в неговата фактическа обстановка са описани подробно заболяванията и техните проявления на Ж. В. от 2000 г. до постъпването й за лечение на 19.02.2015 г. в Клиника за интензивно лечение (КИТ) на ВМА – София и проведеното лечение там до настъпилата й смърт на 18.09.2018 г. Военноапелативният съд изцяло приема изложената фактическа обстановка в постановлението от екипа от прокурори и не счита за нужно да я преповтаря.

Доколкото в жалбите и възраженията си съпругът на починалата М. В. и 5 неговият защитник изтъкват, че именно инцидента от 27.02.2015 г. случил се в КИТ на ВМА с неговата съпруга, в крайна сметка води до изпадането на същата в кома за следващите три години и половина и е причина за последвалата смърт на горепосочената дата, следва да се посочи, че това не се подкрепя в нито една от трите съдебно-медицински експертизи, назначени по делото, както и от заключението на съдебно-медицинската аутопсия на труп.

Видно от първата съдебно-медицинска експертиза – комплексна по писмени данни № 4701/03.04.2019 г. (том 5, л. 51-84 от досъдебното производство) с вещи лица д-р Р. Х., д-р В. С., д-р Л. К., д-р С. С. и д-р И. Г. е, че причина за смъртта на Ж. В. е полиорганна недостатъчност, развила се на база продължителното залежаване в условията на тежка хипоксична енцефалопатия. Експертите считат, че не може да се изключи травматичната увреда на мозъка й през 2012 г., когато при излизане от жилището си, след прилошаване същата е паднала на стълбите между етажите, при което е получила контузия на мозъка и загуба на съзнание, за което е била лекувана във ВМА. По отношение на инцидента от 27.02.2015 г., настъпил в КИТ на ВМА (когато около 07.00 часа сутринта В.а изпаднала в асистолия и дежурния екип от лекари осъществил КПР – кардиопулмонална ресусцитация в пълен обем) експертите считат, че настъпилата тогава хипоксия не е запушване или изместване на трехеостомната канюла, нито действието на медикамента циталопрам, а пряка причина за настъпването на острия кислороден мозъчен глад (мозъчна хипоксия) в условията на асистолия и остра дихателна недостатъчност е уплътняването на алвеоло-капилярната мембрана на белодробния паренхим на фона на продължителна апаратна вентилация.