Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1418 от 12.10.2023, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 1261/2023
Вид
Решение № 1418
Подписан
12.10.2023
В сила
31.10.2023
Състав
Ана Иванова Илиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.76, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1418 гр. Плевен, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20234430101261 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени от „***, със седалище и адрес на управление *** срещу К. Х. А. ЕГН **********, с постоянен адрес в село *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 107,59 лева, / след направено изменение на иска по реда на чл.214 ГПК/, от които 107,57 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена консумирана питейна вода и отведена отпадна вода по фактури от 25.11.2021 г. до 20.09.2022 г., както и 0,02 лева, представляващи лихва за забава за периода от 25.12.2021 г. до 17.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, ведно със сторените във заповедното производство разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че по ч.г.д. № 6048/2022 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, на когото заповедта е връчена по 1 реда на чл.47, ал.5 ГПК, по повод на което е депозиран и настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата молба се излага, че ищецът е предоставял на ответника в качеството му на потребител по см. на чл.3 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, водоснабдителни и канализационни услуги на обект с адрес гр. Плевен, село *** и с ИТН № 4603270880. Сочи се, че между страните е налице облигационно отношение, което се регулира от ЗВ, ЗРВКУ, Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи и ОУ на ВиК Плевен. Твърди се, че съгласно чл.8, ал.1 и ал.3 от Наредба №4/14.09.2014 г., получаването на ВиК услуги се извършва при публично известни ОУ, предложени от ВиК оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи или от съответния регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор. Сочи се, че ОУ влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен и местен ежедневник. Излага се, че в срок до 30 дни след влизането в сила на ОУ потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат във ВиК оператора заявление, в което да посочат различни ОУ, като предложените и приети от доставчика различни условия се отразяват в допълнителни споразумения. Твърди се, че съгласно ОУ задължение на ВиК оператора е да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчните води от имота на ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа, а от своя страна потребителят е длъжен да изпълни задължението си да заплати използваните ВиК услуги по издадените фактури. Навежда доводи, че е изпълнил задължението си да предостави ВиК услуги на ответника, който от своя страна не е изпълнил задължението си да заплати същите. Навеждат се доводи, че на 07.06.2022г. между страните по делото е сключено споразумение за доброволно плащане по силата, на което страните са се съгласили, че към 07.06.2022г. задължението на потребителя към ВиК оператора е в общ размер на 307,17 лева, вклюващ главница в размер на 316,77 лева по издадени фактури за периода 17.02.2021г.- 23.05.2022г. и 16,38 лева- мораторна лихва начаислена по всяка една от издадените фактури.

Излага се, че неразделна част от споразумението е Приложение 1 отразяващо месечните вноски и срока погасяване, а именно: плащане на задълженията на 3 броя месечни вноски всяка в размер на 104,10 лева, ведно със законната 2 лихва. Сочи се, че едновременно с това ответникът се е задължил да плаща текущите си задължения /фактури/ ежемесечно. Навеждат се доводи, че съгласно т.8 от споразумението при неплащане на месечна вноска в срок подълъг от 30 дни то задължението става изцяло изискуемо и операторът има право да предяви събиране на вземането по съдебен ред. Твърди се, че към датата на подаване на заявлението ищецът има вземане към ответника по фактури, издадени в периода от 25.11.2021 г. до 20.09.2022 г. Излага се, че задълженията са станали изискуеми, тъй като предвиденото в чл.31, ал.2 от ОУ, действали до 30.09.2014 г и в чл.33, ал.2 от ОУ, които действат от 30.09.2014 г. потребителят разполага с 30- дневен срок от датата на фактуриране за плащане на задълженията за предоставените ВиК услуги, през който период вземането е станало годно за принудително изпълнение. Сочи, че претендираната главница е сбор от всички суми по издадените фактури.

Излага и, че съгласно чл.42 и чл.44 от ОУ на ВиК оператора, влезли в сила на 30.09.2014 г., при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на използваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпването на падежа до деня на плащане на същата. Поради изложеното счита, че претендираната лихва за забава следва да му бъде присъдена.Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.

Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът моли съда да уважи предявения иск. Сочи, че ответникът е ползвател на ВиК услуги, факт който е признал подписвайки споразумение, с което признава задължението си. претендира присъждането на разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че по делото не са представени доказателства, от които да се установи на какво правно основание ответникът е абонат на ищцовото дружество, както и на какво основание са му предоставени съответните ВиК услуги. Сочи, че по делото не са представени и доказателства, че между страните е сключен договор.

Излага, че по делото не са представени доказателства дали ответникът е собственик на процесния имот или го владее и ползва на друго правно 3 основание.

В проведеното по делото о.с.з. особения представител на ответника оспорва предявения иск. Счита, че представеното от ищеца споразумение не е основание да се приеме, че ищецът има качеството на потребител на ВиК услуги.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 6048/2022г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сума в размер на 314,03 лева, представляваща главница по издадени фактури в периода от 25.11.2021 г. до 20.09.2022 г.; сума в размер на 9,26 лева, представляваща лихва върху главницата за периода от 25.12.2021 г. до 17.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, ведно със сторените в заповедното производство разноски в размер на 125,00 лева. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 3326/21.11.2022 г., връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на съществуване на вземането си.

Приобщени като част от исковото производство са Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор, публикувани във в. Новинар, от които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на ВиК услуги в гр. Плевен.

Представено по делото е и Решение № ОУ-09/11.08.2014 г., на ДКЕВР, с което са одобрени ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите ва ВиК операторите, сред които и ВиК Плевен.

Видно е от приложените по делото фактури, издадени за процесния период за процесния абонатен № 182524 за абонат К. Х. А. какви са били показанията на водомера през процесния период

Установява се от приложената по делото молба, подписана от К. Х. А., отправена до ищеца, че същият е отправил искане задължението му в размер на 290,79 лева за периода от 06.22 г. до 09.22 г. да бъде разсрочено, поради факта, че не работи.

4

От приложеното по делото Споразумение от 07.06.2022 г., сключено между страните по делото и погасителния план към него се установява, че страните са сключили споразумение, с което са се договорили, че ответникът по делото към 07.06.2022 г. дължи на ищеца сумата от 307,17 лева, които ще плати на три равни месечни вноски по 104,10 лева месечно до 15.09.2022 г.

Приобщена по делото е и Декларация за съгласие за събиране, използване и обработване на лични данни, от която се установява, че ищецът по делото се е съгласил, че е предоставил пълни и верни данни относно своята самоличност и други пълни и верни данни за идентифицирането му.

Представени като доказателство по делото са и Протоколи за монтаж/демонтаж на индивидуален водомер за процесния абонатен номер.

Установява се от приложената от ищеца справка от счетоводството си, че ответникът е направил три плащания на 07.02.2023 г., 07.03.2023 г. и 07.07.2023 г в общ размер на 404,00 лева, с които кредиторът е погасил част от главницата, мораторната лихва, законна лихва и разноски по настоящето дело..

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че по негова инициатива е учредено заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; че ответникът е потребител на В и К услуги, изправността си по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер, доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги и размера на претендираните суми, както и претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.

В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задължението си за заплащане на доставените услуги, или направените правоизключващи и правопогасяващи възражения.

Не се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че ответникът не е намерен на известните 5 поделото адреси, поради което на основание чл.415, ал.1, т. 2 от ГПК на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Съдът като взе предвид сключеното между страните споразумение за разсрочено плащане на задължението на ответника към ВиК оператора намира за безспорно доказано, че К. А. е признал извънсъдебно, че дължи процесните суми в качеството си на потребител на недвижим имот, находящ в село ***, който имот е присъединен към водопроводната и канализационната система, като за него е определен абонатен номер № 182524, поради което и съдът намира, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по см. § 1, ал. 1, б. "а от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Този факт се установява от съвкупния анализ на представените договор за предоставяне на ВиК услуги от 30.09.2014 г., ОУ за предоставяне на ВиК услуги, влезли в сила по отношение на ответника и карнет за извършени отчети. Всички тези обстоятелства мотивират съда да приеме, че между страните по делото съществува облигационно правоотношение, по силата, на което ответникът се е задължил да заплаща потребеното количество вода. Същият е страна по договора и негово е задължението да заплаща доставеното и потребено количество на ВиК услуги.