Определение № 18568 от 01.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18568 гр. София, 01.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Стефан Ис. Шекерджийски

Диана Василева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно частно гражданско дело № 20241100513894 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена от Е. Д. М. частна въззивна жалба срещу определение от 04.10.2024г., постановено по гр.д. № 42142/2024г. по описа на СРС, ГО, 159 състав, с което е върната искова молба с вх. № №232885/16.07.2024г на Е. Д. М. срещу К.Г.Г. и е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт, с която е върната исковата молба от Е. Д. М. срещу К.Г. – вещо лице. Жалбоподателят излага, че с постановяването на обжалваното определение са нарушени правата му по чл. 5 и 13 ЕКЗПЧОС; по чл. 2, 5 и 9 МПГПП на ООН, както и по чл. 6, 47 и 54 ХОПЕС. Сочи, че претендира заплащането на обезщетение по ЗОДОВ и чл. 4 (3) ДФЕС, тъй като са нарушени правата му на свобода и сигурност, на право на защита и на справедлив съдебен процес.

Счита, че СРС неправилно не е уважил искането му за предоставяне на правна помощ. С оглед на изложеното, се отправя искане обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, както и да му бъде допусната правна помощ.

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба с вх. № №232885/16.07.2024г на Е. Д. М. срещу К.Г.Г., който като вещо лице по адм.д. №1281/2018г. на АССГ, направил „лъжлива екпертиза“, което причинило на ищеца неимуществени вреди в размер на 24000 лева, за която сума се иска да бъде осъден ответника. .

Първоинстанционният съд е приел да е сезиран с недопустим иск, доколкото в исковата молба не се твърди, че по отношение на ответника има влязла в сила присъда за престъпление по чл.291 НК, поради което е очевидно, че ищецът цели да бъде преразгледано даденото от вещото лице заключение в друго производство. Такова искане е недопустимо, доколкото ищецът е имал възможност да защити правата си в процеса, в който ответникът е бил назначен за вещо лице, като оспори неговото заключение и пожелае изготвяне на ново такова от други експерти. Настоящият съдебен състав счита обжалваното определение за правилно, споделя напълно мотивите му, като следва да добави следното:

Следва да се има предвид, че соченото нарушение на ХОПЕС в исковата молба, не е 1 относимо. Хартата ще се прилага в случай, че ответникът е прилагал съюзна правна норма, каквито твърдения не се излагат. Видно е, че ответникът е прилагал норми от вътрешното право, а не от правото на ЕС, поради което ХОПЕС не се прилага. Твърдението за нарушение на ЕКПЧОС само по себе си е извън приложното поле на чл. 2в ЗОДОВ. Освен това ЕКПЧОС се прилагат субсидиарно, доколкото липсва вътрешна правна уредба или норма от вътрешното право е тълкувана и приложена в нарушение на норма от ЕКПЧОС. В случая обаче липсват фактически твърдения за тези обстоятелства. Ищецът се е ограничил само да даде правна квалификация на претенцията си, която обаче не обвързва съда.

На следващо място, настоящият съдебен състав споделя мотивите на СРС, че с предявяване на настоящия иск Е. М. не преследва легитимен интерес и действието представлява злоупотреба с право. Съдът отчита правото на всяка страна да търси защита на накърнени по твърдения права и законни интереси и това право е гарантирано от чл.6 ЕКЗПЧ (право на справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона) и от чл.2 ГПК и е упражнено от жалбоподателя (висящия спор по в.гр.д. № 12666/2024 г. по описа на СГС). Корелиращи на тези права са задълженията на страните да упражняват същите за задоволяване на собствените интереси, без обаче да надхвърлят и препятстват нормалното функциониране на обществото, в това число на съдебната система на държавата чрез адресирането с огромен брой сигнали, искания, жалби, които водят до ангажиране на ресурс от съдилищата, поради което същите са препятствани да изпълняват възложените им и произтичаща от Конституцията на Република България и Закона за съдебна власт функция да защитават правата и законните интереси на гражданите. С оглед практиката на практиката на ЕСПЧ, изразена по жалба 28970/1995 Nicolas Philis срещу Гръция; жалба 14102/02 Bekauri срещу Грузия и др., адресирането на съда в рамките на ограничен отрязък от време със стотици искове, жалби, голяма част от които са свързани с наложено с необжалваем съдебен акт наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража по висящи наказателни производства, при което се подават често идентични искови молби или такива, отличаващи се единствено по част от периода, в който се твърди да са търпени вредите, поставяне на съда в обективна невъзможност да извърши справка за наличие на друго висящо исково производство с идентичен предмет, чрез подаването на стотици искови молби, разкрива процесуално поведение, изпълващо понятието за злоупотреба с правото на иск, за което се дължи съответна процесуална санкция, предвидена в ГПК – прекратяване на производството като недопустимо. Следва да се отбележи, че подобна процесуална санкция настъпва след като на страната е обезпечено по редица дела разглеждане на претенцията й.

Правната теория и съдебната практика еднопосочно приемат, че съдът не дължи защита на превратно упражняваното субективно право. В практиката си ЕСПЧ приема, че злоупотреба с право, включително с правото на жалба, се изразява във вредоносно упражняване на правото за цели, различни от тези, за които е предназначено (дело 56551/11 М.Р. срещу Сърбия и 10 дружи жалбоподатели), а тази практика служи за ориентир за националните съдилища за начина на тълкуване и прилагане на нормите на вътрешното и международното право за гарантиране защитените от ЕКЗПЧОС правата. Поради това всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба съобразно Конвенцията и препятства правилното функциониране на съда и точното и своевременно провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба (Miroļubovs and Others срещу Литва). В горната насока съдът съобразява и Определение № 1208/13.03.2025 г. по ч.гр.д. № 472/2025 г. на ВКС, III ГО, с което не е допуснато до касационно обжалване определение № 648/14.01.2025 г. по в.ч.гр.д. № 14998/2024 г. на СГС, с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по депозирана от същия жалбоподател искова молба, поради злоупотреба с право.

Наред с изложеното, на настоящия съдебен състав му е служебно известна справка от 2

ГД „Изпълнение на наказанията“ за периода от 01.01.2024 г. до 23.04.2025 г. според която, жалбоподателят М. е напускал пенитенциарното заведение, в което се задържа за изтърпяване на наложено му наказание лишаване от свобода за участие в инициирани от него съдебни заседания и запознаване с материали по образуваните от него дела множество пъти. Последното налага извод, че депозирането на стотици искови молби и жалби във връзка с незаконното му задържане по КНОХД № 1018/2019г. по описа на ВКС, III н.о., с което е оставена в сила присъда по ВНОХД № 102/2018г. на АСНС и произтичащите от това нарушения на общностното право създава предпоставки за отклоняване от установения режим на изтърпяване на наложеното му наказание предвид усилията на съда да гарантира правото му на справедлив процес. Така с подаването на поредица искова молба се постига цел непредвидена от закона цел, изразяваща се в създаване на предпоставки за напускане на пенитенциарното заведение, в което се задържа.

Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно определение. Подадената срещу него частна въззивна жалба следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Е. Д. М. срещу определение от 04.10.2024г., постановено по гр.д. № 42142/2024г. по описа на СРС, ГО, 159 състав, с което, е върната искова молба с вх. № №232885/16.07.2024г на Е. Д. М. срещу К.Г.Г. и е прекратено производството по делото.

Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3