Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 74 от 09.04.2026, Районен съд - Елин Пелин

Съд
Районен съд - Елин Пелин
Дело
Гражданско дело 159/2024
Вид
Решение № 74
Подписан
09.04.2026
Състав
Борислав Любомиров Чернев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, ал.1, т.3 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • §13, т.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • Чл.11, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.16 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Елин Пелин, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Теодора Ст. Петрова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20241820100159 по описа за 2024 година

Твърди се с исковата молба, че на 22.10.2020 година Д. Н. Н., с ЕГН **********, е сключила Договор за потребителски кредит № 461778 /Договора/ със „С.К." ООД, по силата на който е получила сумата от 900 лева. С Договора се е задължила да върне на 12 месечни вноски от по 196.00 и в срок до 22.10.2021 г. получената сума при фиксиран лихвен процент - 40.05 %, и годишен процент на разходите - 48.63 %.

Твърди се, че ответната страна не е изпълнила задълженията се в срок, произтичащи от Договора и Общите условия.

Твърди се, че Договорът е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние.

Твърди се, че при сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Сочи се с ИМ, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022г. г. „С.К." ООД, като цедент е прехвърлило вземанията си към длъжника и ответник по делото, на цесионера „АПС Б.Б." ЕООД-С., ЕИК ........... и ответницата е била уведомена за цесията на посочен от Д.Н. адрес, както и със CMC на посочения от последната телефонен номер.

Твърди се, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Иска се съдът да приеме за установено по отношение на ответника Д. Н. Н., с ЕГН **********, че дължи на ищеца „АПС Б.Б." ЕООД-С., с ЕИК ..........., парично вземане в общ размер от 1251.57лв., от която сума: главница в размер на 900 лв.; договорна 1 възнаградителна лихва в размер на 246.90 лв. за периода 22.10.2020 г. до 22.10.2021 г.; лихва за забава върху главницата в размер на 104.67 лв., дължима за периода от 22.10.2021 г. до 29.08.2023 г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 30.08.2023г. до окончателно изплащане.

Претендират се направени разноски по ч.гр.д. № 1140/2023г. по описа на РС Елин Пелин - заплатена държавна такса в размер на 57.62 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

На основание чл. 78 от ГПК претендира присъждането на направени в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 50.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.

Моли, в случай че не се яви представител на ищеца в първото открито съдебно заседание, при липса на пречки за това, да се даде ход в отсъствие на страната.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения по делото особен представител – адв. В. М., е депозирал отговор на ИМ. С отговора оспорва предявените искове. Счита, че са налице основанията на чл.26, ал. 1 ЗЗД, чл.146, ал.1 и чл.143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т.9 и т. 10 от. ЗПК, като се иска прогласяване за нищожен и противоречащ на закона и добрите нрави на Договор за потребителски кредит 461778 от 22.10.2020г. сключен между Д. Н. Н. и „С.К." ООД.

Счита, че е нищожна клаузата за възнаградителната лихва, което влече нищожност на Договора.

Излагат се съображения, че при при неспазване на императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т. 7-12и 20 и чл. 12, ал. 1, т.7 - 9 ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната лихва - чл. 11. ал. 1, т. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен / чл. 22 от ЗПК-/.

Счита, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, поради което ответницата е била въведена в заблуждение, обосноваващо неравноправност на уговорката за ГПР, следователно до нищожност на последната, което влече нищожност на цялата кредитна сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т, 10 от ЗПК.

Посочва още, че уговореното възнаграждение за дружеството поръчител е разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите по арг. от §, т. 1 ДР ЗПК и съставлявало нарушение на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, като прилагането на различен размер на ГПР от посочения в кредитния договор представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал/ 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, тъй като не й било разяснено по ясен и разбираем начин какъв е размерът на всички разходи. Ответницата била лишена от възможността да разбере икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора, с което правата й са нарушени.

Счита, че нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД е неприложима, тъй като договорът за потребителски кредит не би могло да бъде сключен без недействителната му част, предвид че нормативно бил уреден като възмезден и кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит. Договорът за потребителски кредит се явявал изцяло недействителен. Позовава се на Директива 93/13 относно неравноправните клаузи, като гаранция за по-добрата защита на потребителя.

По същество се иска отхвърляне на предявените искове.

2

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между “С.К.” ООД-С., с ЕИК .......... и Д. Н. Н. от гр. С., с ЕГН **********, е сключен Договор за паричен заем Кредирект №461778/20.10.2020 година /Договора/. По силата на сключения договор заемодателя е предоставил на заемателя заем в размер на 900.00 лева, който Д. Н. да върне на 12 месечни погасителни вноски с дата на първо плащане 23.11.2020г., съгласно погасителен план към чл.4 от Договора, при ГПР- 48.16 %, фиксиран ГЛП – 40.05% и обща сума за плащане 1 146.90 лева.

За обезпечение изпълнението на договора заемателят се е задължил в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начин и ред и отговарящо на условията на чл.33, ал.1 от ОУ /чл.6.1 от Договора/. Според чл.33, ал.1, т.1 от ОУ договорът следвало да бъде обезпечен с поръчителство на едно или две физически лица, които отговаряли кумулативно на следните условия : имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата на страната; в случай на двама поръчители,размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябвало да бил в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната ; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „ Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход .

Съгласно чл.6.2 от Договора заемателят дължи неустойка в размер на 1 205.10 лева, платима на разсрочено плащане съгласно включения в Договора погасителен план / чл.4 от Договора/ в случай, че не представи обезпечението по чл.6.1 от Договора.

С исковата молба е представен и приет по делото Договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от 21.07.2022 год., от който видно, че е сключен между „ С.К.“ ООД-С. и “ АПС Б.Б.” ЕООД, като „ С.К.“ ООД е прехвърлило и продало на цесионера заедно със съпътстващите гаранции на цесионера портфолио с Вземания, описани в Анекс 1 към договора за сеция, като в списъчното извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия, в прехвърлените вземания фигурира и това към ответника Д. Нестерова .

Видно от погасителния план по чл.4 от Договора, дължимите вноски по заема са падежирали преди иницииране на производството по ч.гр.д. №648/2024г. по описа на РС Елин Пелин. За последвалото цедиране на вземанията на кредитора ответната страна е уведомена в хода на настоящото производство / вж. Решение №123 / 24.06.2009г. по т.д.

№12/2009 год., 2 т.о. на ВКС; Решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на I-во т.о. /.

От приета по делото разписка за извършено плащане от 22.10.2020г., генерирана от ePay.bg е видно, че на посочената дата към ЕasyPay e направен паричен превод - ”заем съглано Договор № 461778” в полза на ответника Д. Н.. В този смисъл заемодателя е изпълнил произтичащото от Договора задължение за предаване на заемната сума.

Не се събраха доказателства по делото за връщане от заемателя на заетата сума, което в тежест на ответника по делото.

Не е спорно по делото, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК и §13, т.1 от ДР на ЗЗП и в отношенията между страните по процесния договор са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Чл.11, т.10 от ЗПК изисква договорът за потребителски кредит да съдържа годишния 3 процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определен в приложение № 1 начин. Според чл.19, ал.1 ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. До колкото предвидената с чл.6.2 от Договора неустойка не е включена в ГПР – 48.16%, то процесният договор не отразява действителния ГПР, който би бил друг с включени дължимите месечни сумите за неустойка, които съглано Договора са платими с дължимите се месечни вноски за главница съобразно погасителния план по чл.4 от Договора.

Следователно сочения с Договора ГПР не е реално приложим в отношенията между страните по договора и представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.

68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. В тази връзка, с преюдициално заключение по дело С-453Д0 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основава преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП. Следователно посоченият в чл.3.5 от Договора ГПР – 48.16 % съставлява невярна информация, поставяща в заблуждение потребителят и заемател по процесния Договор относно действителния размер на разходите, които ще трябва да направи във връзка с изпълнението му. Следователно клаузата на чл.3.5 от Договор за паричен заем № 461778/22.10.2022 година и клаузите на чл.6.1, 6.2 от договора попада и в хипотезата на чл.143, ал.1, т.3 от ЗЗП, според който неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Според ал.2, т.3 на чл.143, ал.1, т.3 ЗЗП неравноправна е клаузата, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля.

Така волята на заемодателя за предоставяне на обезпечение от заемателя по чл.6.1 от Договора се явява предпоставка обуславяща сключването на договора и следващото се допълнително възнаграждение за заемодателя, прикрито като неустойка за неизпълнение на произтичащо от чл.6.1 от Договора задължение за обезпечаване на изпълнението на договора. Не на последно място, договореното възнаграждение надхвърля с около 1/3 стойността на предоставения заем. Предоставяйки на ответника невярна информация, в нарушение на чл. 5, ал.2, вр. с ал.1 от ЗПК, ищецът е лишил заемателя от възможност да вземе информирано решение при сключване на договора съгласно потребностите и възможностите си.