Решение № 15886 от 20.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15886 гр. София, 20.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20231110160763 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявен е от /фирма/, ЕИК ********* срещу /фирма/ , ЕИК *********, иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание по чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3072,47 лв.- главница, представляваща регресно взе***е в размер на ½ от стойността на изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във връзка с ПТП, настъпило на 18.06.2018 г. в Република Г. с участието на влекач марка „***“, модел „*********“, с рег. № ********, с прикрепено към него ремарке с рег. № *******, в резултат на което са причинени материални вреди за лек автомобил „**********“, рег. № *******, ведно със законната лихва от 09.08.2023 г. до окончателното изплащане на взе***ето, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.08.2023 г. по ч. гр. д. № 44877/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав.

Ищецът /фирма/, ЕИК *********, твърди, че е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за влекач марка „***“, модел „*********“, с рег. № ********, а ответникът- за ремарке с рег. № *******, прикрепено към влекача. Посочва, че на 18.06.2018 г. в Република Г. водачът на товарния автомобил причинил виновно ПТП, в резултат на което били причинени вреди за лек автомобил „**********“, рег. № *******, с левова равностойност 6144,95 лв., които ищецът изплатил изцяло на увреденото лице с *******. Счита, че половината от тях следвало да бъдат заплатени от ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за тегленото от влекача ремарке, тъй като застрахователното събитие е възникнало на територията на Федерална Република Г. и приложим материален закон следвало да е гер***ският. В тази връзка се позовава на съдебна практика на Федералния съд на Република Г. и на разпоредби от немския закон, съгласно които товарният автомобил и ремаркето образуват единна композиция, като при настъпване на застрахователно събитие 1 застрахователите спрямо всеки елемент от композицията отговарят така, че всяка страна да понесе половината от отговорността спрямо увреденото лице. Твърди да е поканил ответната страна да заплати половината от обезщетението, но получил отказ.

Поради изложените съображения моли искът да бъде уважен и претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът /фирма/ , ЕИК ********* депозира отговор на исковата молба, чрез юрк. С. П., с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва да са възникнали предпоставките за суброгиране на ищеца в правата на застрахования срещу застрахователя на причинителя на вредата. Поддържа, че приложимото материално право е българското, а не немското, като съгласно чл. 479, ал. 1 КЗ вредите, нанесени от ремарке, което е функционално зависимо от МПС по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, свързана с ползването на теглещото моторно превозно средство. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

По отношение на международната компетентност на българския съд:

В разглеждания случай, приложим за определянето на международната компетентност е Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, "******** / чл. 66, § 1/, доколкото настоящият спор попада в обхвата на чл. 1, § 1 и не представлява някое от изключенията по чл. 1, § 2 от същия. Съгласно чл. 11, § 1, б. „а“ от регламента срещу застраховател с местоживеене в държава-членка може да бъде предявен иск в съдилищата на държавата членка, където той има местоживеене и доколкото вписаното в ТРРЮЛНЦ седалище и адрес на управление на ответника е в Република България, по аргумент от чл. 63, § 1 от регламента българският съд е международно компетентен да разгледа делото.

Съгласно мотивите към т.10а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, "правото на иск за установяване на взе***е, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на чл. 422, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 ГПК предявяването на установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК да предяви иска с оглед на подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение. В разглеждания случай, исковете са допустими, подадени в срока по чл. 422, ал. 1 ГПК.

За уважаване на исковете по чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, в тежест на ищеца е докаже валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на товарния автомобил и ремаркето към него, в срока на застрахователното покритие по които и вследствие виновно и противоправно поведение на водача на влекач марка „***“, модел „*********“, с рег. № ********, с прикрепено към него ремарке с рег. № *******, застраховано от ответника, е настъпило застрахователно събитие, за което ищецът и ответникът носят отговорност по 1/2 от риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в пълния размер до действителните вреди. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства по 2 делото и заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, се установява, че на 18.06.2018 г., около 10:55 ч., на територията на Федерална Република Г. е настъпило пътнотранспортно произшествие между товарен автомобил "*** ***" с рег. № ******** с ремарке с рег. № ******* и лек автомобил марка "********** транспортер" с рег. № ****14, като водачът на товарния автомобил, движейки се в дясна пътна лента на автомагистрала № 6, с посока към гр. К. и в района на км. ***+*** предприема ***евра за смяна на пътните ленти – отдясно на ляво, не пропуска и реализира ПТП с попътно движещия се отляво лек автомобил „********** Транспортер“. Установява се също така според заключението на САТЕ, че всички увреждания по лек автомобил ********** Транспортер , отразени в описа на застрахователя се намират в пряка и причинно следствена връзка с механизма на процесното събитие, а стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „********** Транспортер“, изчислена на база средни пазарни цени в Република България към датата на ПТП е 3192,61 лева, а на база средни пазарни цени във Федерална Република Г. е в размер на 4394,55 лева.

Установява се от писмените доказателства: писмо от Гер***ското Бюро на зелена карта до /фирма/ от 25.06.2018 г., искане за възстановяване на суми от Бюро за регулиране на европейски искове, доклад от регулиращото бюро Г. - Гер***ско бюро от 21.07.2018 г., доклад по щета № *********************** от 16.11.2018 г., платежно нареждане от 09.01.2019 г., че във връзка с процесната преписка по щета, ищецът е заплатил на Гер***ското бюро на зелена карта сумата в размер на 3613,09 евро – обезщетение по щета. С писмо /фирма/ е поканил /фирма/ да заплати половината от заплатената сума, но /фирма/ е отказал удовлетворяване на регресните претенции на /фирма/ с писмо от 18.05.2020 г.

Не се спори между страните, а и се установява от писмените доказателства по делото наличието на застрахователни правоотношения по задължителни застраховки "Гражданска отговорност", по силата на които ищецът покрива отговорността за вредите, причинени при управление на влекача - товарен автомобил "*** ***“ с рег. № ******** съгласно застрахователна полица № ***************/28.05.2018 г., а ответникът покрива отговорността за вредите, причинени от ремарке с рег. № *******, към датата на процесното ПТП съгласно застрахователна полица № БГ **************, както и че съгласно немското право и по-конкретно според Застрахователния кодекс на Г., застрахователят на влекача и застрахователят на ремаркето поделят половината от сумите за обезщетение за причинени от виновното поведение на водача щети.

Спорният въпрос по делото е свързан с приложимото материално право спрямо отговорността на двете застрахователни дружества по сключените договори за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на товарния автомобил и ремаркето за вредите, настъпили в друга държава-членка на ЕС при управление на товарния автомобил, теглещ ремарке. С Решение на Съда на ЕС от 21.01.2016 г. по съединени дела С-359/14 и С-475/14 е прието, че при пътнотранспортно произшествие, причинено от теглещо превозно средство, снабдено с ремарке, приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя на теглещото превозно средство, който е изплатил обезщетение на пострадалия при произшествието, предизвикано от водача на това превозно средство, срещу застрахователя на тегленото при произшествието ремарке, се определя съгласно чл. 7 от Регламент № 593/2008 /Регламент "Рим І"/, ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент № 864/2007 /Регламент "Рим ІІ"/ предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредите, т.е. предвиждат отговорност на собственика или държателя на ремаркето наред с отговорността на собственика или ползвателя на теглещото превозно средство за възстановяване на 3 вредите на пострадалото лице. Следователно член 7 от Регламент "Рим І" се прилага в случаите, в които правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо произшествието по силата на чл. 4 и следващите от Регламент "Рим ІІ", предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата. Настоящият случай е именно такъв - приложимото материално право в отношенията между пострадалия и застрахователя е това на Федерална Република Г., което предвижда разделяне на отговорността между застрахователя на влекача и застрахователя на ремаркето, поради което и приложимото материално право в отношенията между застрахователите на влекача и на тегленото от него ремарке следва да се определи по реда на чл. 7 от Регламент "Рим І". Доколкото по делото няма данни страните да са избрали приложимо право и няма съмнение, че двамата застрахователи имат обичайно местопребиваване на територията на Република България / видно от вписванията в ТРРЮЛНЦ/, както и че влекачът и ремаркето са регистрирани в Република България, то приложимо материално право се явява българското право, а отделно от това следва да се посочи, че и двете застраховки са задължителни по смисъла на чл. 7, § 4 от Регламент "Рим І", като именно Кодекса за Застраховането на Република България регламентира в чл. 483 КЗ задължението за сключване на застраховките и в чл. 479 КЗ обемът на застрахователното покритие по тях, в т.ч. покритите рискове при застраховки "гражданска отговорност" от притежаване и използване на ремарке. Така Решение № 685 от 30.03.2022 г. по в.гр. д. № 10877/2021 г. по описа на СГС, III-B въззивен състав. В този смисъл и Решение № 292 от 04.05.2022 година по т.д. № 202210001000061 от 2022 г. по описа на Софийски апелативен съд - ТО, V състав, Решение № 261552 от 29.11.2021 г. по т.д. № 873/2020 г. по описа на Софийски градски съд-ТО VI-15 състав. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 7, § 4, б.“а“ от "Рим I", когато правото на държавата-членка, в която е разположен рискът, и правото на държавата-членка, налагаща задължението за сключване на застраховка, си противоречат взаимно, предимство има последното право. В случая и ремаркето, и влекачът са регистрирани в Република България, а съгласно член 13, точка 13, буква б) от Директива 2009/138 „държава членка, в която е разположен рискът“ означава „държавата членка по регистрация, когато застраховката се отнася до превозни средства от всякакъв вид“./ т. 12 от решение на съда от 15.04.2021 г. по дело С786/2019 г. на СЕС/. Следователно, несъмнено в разглеждания случай приложимо се явява българското материално право.