Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1412 от 20.12.2021, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 12152/2021
Вид
Решение № 1412
Подписан
20.12.2021
В сила
05.12.2025
Състав
МАРИЯ ХРИСТОВА ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.60, ал.2, пр.1 · Закон за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти
  • чл.23, ал.2 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл.4, ал.2 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл.60, ал.2 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • §1, т.11 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1412 гр. София, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВАМАРИНОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНКА ХР. КИРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20211110212152 по описа за 2021 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

„...“АД, представлявано от изпълнителния директор – М.Х.Е. чрез адв.Д., е обжалвало наказателно постановление /НП/ №2186/28.07.2021г. на председателя на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” /ДА „ДРВВЗ”/, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че неправилно е приложен материални закон, тъй като внесения продукт бил класифициран като енергиен по Приложение А, Глава 3.4 от Регламент ЕО №1099/2008г., каквато не се установила при преглед на същия Регламент. Това водило до липса на задължителни реквизити в АУАН по чл.42, т.5 от ЗАНН, както и в съдържанието на НП – чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.

Твърди, че освен този формален порок, нямало доказателства, че дружеството е извършило административно нарушение, тъй като задълженията за вносителите на ароматни съединения възникват в случаите, когато те се използват за производство на енергия и за производство на горива. В конкретния случай, ксилолът не се използвал с такава цел, поради което разпоредбите на Регламента не били относими, а дружеството не било задължено лице по §1, т.11 от ДР на ЗЗНН, вр. чл.23, ал.2 от ЗЗНН, още повече, че за 2020г. не осъществили вносна тежки горива.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв.Д. поддържа жалбата и отново акцентира на изложените съображения. Претендира присъждане на разноски, в размер на адвокатско възнаграждение от 774.50 лева.

Въззиваемата страна чрез юрк. Г. оспорва жалбата. Моли НП да бъде 1 потвърдено като правилно и законосъобразно. Напълно отрича основния аргумент в жалбата, че Регламент ЕО №1099/2008г. по Приложение А не съдържа Глава 3.4, като представя извадка от същия, от която е видно обратното. Намира, че от събраните доказателства, категорично се установило, че жалбоподателят с вноса на ксилол и липсата на деклариране по чл.4, ал.2 от ЗЗНН е извършил административно нарушение, за което е наказано дружеството. Сочи, че нямало значение за какво се използва внесения нефтопродукт, така, както излага адв.Д., а е от значение, че същият е определен като такъв по приложение А, Глава 3.4 от Регламент ЕО №1099/2008г. и с факта на вноса, се поражда задължението за деклариране. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, тъй като намира делото за не сложно от фактическа и правна страна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП на „...“ АД е наложена имуществена санкция, в размер на 2000лв., за това, че в качеството си на юридическо лице, регистрирано като търговец, което през предходната календар година е извършило на територията на страна дейност по внос на ароматни съединения /ксилон/ - енергиен продукт по Приложение А, Глава 3.4 от Регламент ЕО №1099/2008г., не е представило в ЦУ на ДА ДРВВЗ, в срок до 15.02.2021г. справка-декларация по образец за предходната календарна година – 2020г., с информация за: произведените и/или продадени за потребление количества нефтопродукти по чл.2, ал.1; количествата нефтопродукти по чл.2, ал.1 и тежки горива, възложени за производство и/ или преработка, както и за потребление от тях и/или продадени за потребление; количествата внесени, изнесени, доставени от ВОП, както и тези напуснали територията на страна ВОИ и/ или предназначени за международни морски бункери доставки на енергийни продукти по Приложение А, Глава 3.4 от Регламент ЕО №1099/2008г. и тежки горива; налични количества енергийни продукти по Приложение А, Глава 3.4 от Регламент ЕО №1099/2008г. и тежки горива към 01.01. и към 31.12.; количества нефтопродукти по чл.2, ал.1 от внос и ВОП, предназначени за запаси за извънредни ситуации; количества нефтопродукти по чл.2, ал.1 от внос и ВОП, продадени на МО, МВР и ДП „ДПК“ и предназначени за създаване и/ или възстановяване на държавни резерви, военновременни запаси, ведомствени военновременни запаси и запаси за извънредни ситуации и целеви запаси от горива, съгласно чл.4, ал.2 от ЗЗНН - нарушение на чл.4, ал.2, вр. чл.60, ал.2, пр.1 от Закон за задължителните запаси от нефт и нефтени продукти /ЗЗНН/.

НП е издадено въз основа на АУАН №2186/27.05.2021г. и констативен протокол №1590/14.05.2021г.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на 2 обжалваното НП и представени от въззиваемата страна в съдебно заседание извадка – част от Регламент ЕО №1099/2008г., както и приложените към жалбата писмени доказателства.

Разпитани по делото са свид. В. К. К. – актосъставител и свид. М. Д. Л. – присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които, във връзка с ежегодното определяне на нивата на запаси по ЗЗНН за извънредни ситуации от АМ изпратили информация за осъществен внос на горива на територията на страната, от която се установило, че дружеството – жалбоподател е осъществило такъв внос през 2020г., а именно на ароматно съединение ксилол. При извършване на служебна проверка за подаване на справка-декларация по чл.4, ал.2 от ЗЗНН, се установило, че дружеството не е подало такава до 15.02.2021г., за което нарушение съставили АУАН, в присъствие на упълномощен представител, на когото го предявили, без възражения.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП установи, че е със задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН, вкл. по т.5, тъй като видно от съставения акт, съдържа законовата разпоредба, която е нарушена, а друг е въпроса, дали същата отговаря на описаното нарушение и деянието може да се подведе под този състав на административно нарушение. Касаещо конкретно позоваване на Приложение А, Глава 3.4 от Регламент ЕО №1099/2008г., се установи при справка, както и от представената извадка на Регламента, че Глава 3.4 от Приложение А съществува.

АУАН е съставен при спазване на изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН и е предявен по правилата на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Актът е съставен от оправомощено лице със Заповед №РД-10-114/22.04.2020г. на председателя на ДА ДРВВЗ.

Съдът, не откри нарушения при издаване и в съдържанието на НП. Същото е с реквизити, съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН, в това число и по т.6, като горе вече се обоснова и не е необходимо да се повтаря, поради идентичност на съдържанието на НП, с това на АУАН. НП е издадено от компетентен орган.

Констатациите в акта и НП се установиха от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като хронологично последователни, единни и незаинтересовани, както и подкрепени от приобщените писмени доказателства.

Жалбоподателят не оспорва, а това се потвърди от съдържанието на АНП, че през 2020г. е осъществил внос на ксилол. Видно от Приложение А, Глава 3.4, 3.4.24Други от Регламент ЕО №1099/2008г., ксилолът е продукт включен в категорията ароматни съединения, произвеждани в нефтените рафинерии. Това означава, че по 3 правилата на чл.4, ал.2 от ЗЗНН, това дружеството е следвало да представи в срок до 15.02.2021г. справка – декларация по образец, с информацията в точки от 1- 6 вот същата разпоредба. Жалбоподателят не твърди, че е изпълнил задължението си по чл.4, ал.2 от ЗЗНН, а се установи от АНП, че такава справка-декларация не е представена в ЦУ на ДА ДРВВЗ в законовия срок, в това число и след започване и към датата на приключване на проверката–27.05.2021г. със съставяне на АУАН. Дружеството твърди, че не е задължено лице, тъй като внесеното количество ксилол не е използвало за производство на енергия и за производство на горива, а продуктът имал друго приложение.

Тук е мястото да се каже, че ЗЗНН в чл.4, ал.2 не обвързва целта на вноса или ВОП на енергийни продукти по Приложение А, Глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008г., дали и за какво ще се използва. Става въпрос за формално задължение, възникващо с факта на вноса или ВОП на такива продукти по Приложение А, Глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008г., а безспорно ксилол е включен в 3.4.24 – други ароматни съединения произвеждани в нефтените рафинерии. Ето защо, категорично се доказа, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушението, за което е наказано.

Правилно и в предвидения по чл.60, ал.2 от ЗЗНН размер, наказващият орган е наложил на задълженото дружеството „...“ АД имуществена санкция от 2000 лева.

По изложените съображения, обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото, в полза на въззиваемата страна, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, тъй като ДА ДРВВЗ е представлявана от юрк.Г..

Съдът намира, че размерът следва да е минималния от 80 лева осн. чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключилото производство в едно съдебно заседание и извършените процесуални действия от юрк. Г..

Така жалбоподателят, следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №2186/28.07.2021г. на председателя на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА жалбоподателя „...“ АД с ЕИК .. да заплати на въззиваемата страна ДА ДРВВЗ юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80,00 лева.

4

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5