Протокол № 1398 от 29.03.2023, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 1398 гр. София, 23.03.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Талева

Съдебни

Петър Ст. Грошлев заседатели: Виктория Ив. Песева при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева и прокурора В. Д. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Талева Частно наказателно дело № 20231100200522 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

МОЛИТЕЛЯТ А. Й. В. – редовно уведомен от предходно съдебно заседание, се явява лично и с адв. В. Б. с пълномощно по делото, редовно уведомена от предходно заседание.

ЗА СГП – редовно уведомена от предходно съдебно заседание, се явява прокурор К..

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните по хода на делото и при липса на процесуални пречки за разглеждането му днес, ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ

ДОКЛАДВА постъпили и изискани с определение от предходно съдебно заседание:

-Писмо от СДВР - 03 РУ, в което сочат, че във връзка с писмо по НЧД № 522/23 г. на СГС, НО, 12 състав, след извършена справка в информационните масиви на 03 РУ-СДВР се е установило несъответствие в цитираните в предходно писмо на заявителски материали /ЗМ/, а именно ЗМ № 001820/2020 г. по чл. 198 от НК и ЗМ № 011740/2021 г. по чл. 354б, ал.1 от 1

НК. След проведен телефонен разговор със служител от деловодството на СГС, се е установило, че се касае за ЗМ № 1820/2000 г. по чл.198 от НК и ЗМ № 1740/2001 г. по чл. 343б, ал.1 от НК, които са изпратени в Софийска районна прокуратура и не са налични в 03 РУ-СДВР.

-Постъпили са по делото препис от присъда № 19/28.5.2011 г., постановена по ВНОХД №86/2010 г. по описа на САС, НО, 6 състав, ведно с мотиви, видно от които няма лица, които да са конституирани като граждански ищци по това дело и не е предявяван граждански иск срещу осъдения В..

-Постъпил е и отговор от Софийска градска прокуратура, в който уведомяват съда, че в 03 РУ-СДВР е водено досъдебно производство № 1654/2010 г., започнало на 20.06.2010 г. срещу неизвестни извършители, затова, че на 20.06.2010 г., около 01.30 ч., в гр. София, ж.к. „Илинден“, пред бл.****, отвлекли Т.Г.Д., като деянието е извършено от повече от две лица, като същите са въоръжени - престъпление по чл.142, ал.2, т.1 и 2, вр.ал.1 от НК. В хода на разследването е привлечен като обвиняем А. Й. В. за престъпление по чл.142, ал.2, т.1 и 2 , вр.ал.1 от НК, като му е наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000 лева, която е внесена.

С постановление на СГП от 01.03.2011 г. наказателното производство е спряно, с постановление на СГП от 23.06.2011 г. е възобновено, с постановление на СГП от 18.06.2012 г. наказателното производство е спряно, с постановление на СГП от 30.07.2018 г. наказателното производство е възобновено и с постановление на СГП от 09.09.2019 г. наказателното производство отново е спряно. Към момента наказателното производство не е прекратено досежно обвиняемия В..

ПРОКУРОРЪТ: Моля да се приемат.

Адв.Б.: Считам, че същите са относими към настоящето производство, запознати сме и моля да се приемат.

Моля да бъде прието още едно писмено доказателство - вносна бележка, с която подзащитния ми В. е заплатил сумата 407 лв., независимо че не е бил осъден на подобно основание, във връзка с постановена присъда с пострадало лице В.К. и с оглед направеното в предходно съдебно заседание искане от 2

СГП в тази насока. По сметка на съда са преведени.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да се приемат.

СЪДЪТ, като съобрази становището на страните по докладваните и постъпили по делото писмени доказателства, както и по отношение представената днес вноска бележка намери, че всички те са относими към предмета на делото и следва да се приемат, като доказателства.

Така мотивиран и на основание чл. 283 от НПК

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА И ПРИЕМА като писмени доказателства по делото:

-Вносна бележка за сумата от 407 лв. внесена, като обезщетение за причинени имуществени вреди на В.К..

-Препис от присъда № 19/28.5.2011 г. постановена по ВНОХД №86/2010 г. по описа на САС, НО, 6 състав ведно с мотиви.

-Писмо отговор от СГП

-Писмо отговор от СДВР-03 РУ

ПРОКУРОР: Нямам искания по доказателствата.

Адв.Б.: Имаме искане да бъде дадена възможност на доверителя ми да изрази становище относно писмото на СГП за наличие на висящо производство за деяние на 20.06.2010г. Осъзнавам, че това производство не влиза в реабилитационния период, но той държи да каже нещо.

ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям по искането.

СЪДЪТ, като взе предвид доказателственото искането на адв. Б. намери, че същото е основателно, доколкото осъденото лице във всеки един момент от настоящето производство има право да дава обяснения такива, каквито прецени, че са от значение за изясняване предмета на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на осъдения да даде обяснение във връзка с посоченото от адв. Б..

ОСЪДЕНИЯТ В.: По въпросното дело от 2010 г. бях арестуван по това дело и бях освободен от СГП, защото разбраха, че не съм аз и нямам нищо 3 общо с това дело. След това, след 2-3 месеца бях извикан в 03 РУ и казаха, че ще се прекрати това дело, защото не съм аз виновен. От 13 години никой не ме е търсил за това дело. Бях го забравил това дело.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други искания по доказателствата.

СЪДЪТ, като намери, че делото е изяснено от фактическа страна ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

Адв.Б.: Производството за съдебна реабилитация е особено съдебно производство, предвидено от част 7, гл. 34, раздел 2 от НПК. Процесуалните предпоставки за започването му са изброени в чл. 434 от НПК, като първата за подаване на молбата е факт и видно от разпоредбата на чл. 87, ал.1 от НК реабилитацията по съдебен ред има предназначение да заличи осъжданията и да отмени последиците, които се свързват с него.

Видно от справката за съдимост, В. е осъждан с шест присъди, като за по-голямата част от тях е видно, че са осъществени преди 23 години, 18 години, 15 години. С оглед представените и приети днес доказателства за същия, след изтърпяване на наказанието спрямо него не са образувани и водени други производства, които да водят на индикация, че не може да се постави реабилитация.

Що се касае до последната предпоставка, която законодателят изисква, за да се направи преценка дали спрямо осъденото лице са налице достатъчно доказателства, за това, че е имал добро поведение, след като е напуснал затвора, ще си позволя да се позова на указанията на ВКС в ТР № 20/83 г. на Общото събрание на Наказателна колегия и да изведа аргументи защо да се приеме, че е налице и тази предпоставка. В периода след изтърпяването на наказанието на 01.12.19 г. до момента той показва добро поведение. Това се доказва от характеристиката, която бях депозирала към молбата, изготвена от П.С.. Доказва се и от характеристичната справка от инспектор С.С., изискана от съда и в нея е отразено, че след разговор с домоуправителя и съседи във входа, в който живее В., е констатирано добри отношения с живущите, не е давал поводи за оплаквания, сериозен, учтив, внимателен. В тази справка е 4 отразено, че по отношение на него след справка на МВР, не е получена информация за нарушаване на обществения ред от него. Не на последно място, моля да съобразите в тази насока и разпита в предходното съдебно заседание на допуснатите свидетели Й. и П. и особено изнесеното от П. в насока, че е запознат с факта, че В. е имал проблеми с правосъдието, но е констатирал съществена разликата след освобождаването му от затвора от преди.

В делото се съдържат доказателства, че той в момента, когато е освободен от затвора, месец след това, е започнал работа и е на трудов договор и има доходи. Моля да отчетете и приложеното от НСлС удостоверение, от което се установява, че липсват индикации за това, че след освобождаването му по отношение на него се водят разследвания. Моля да приемете, както заявеното днес и във връзка с молбата ми и да постановите съдебен акт, с който да реабилитирате подзащитния ми и да му дадете възможност да започне да води достоен начин на живот без да се срамува от миналото си и без това да препятства възможността му да се реализира или ако предприеме стъпки за допълнителна квалификация.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да уважите молбата като основателна, налице са основания за реабилитацията.

СЪДЪТ ДАВА думата за лична защита на осъдения В.: Моля съда да бъда реабилитиран. След последното изтърпяно наказание нямам наказания.

Миналото ми тежи и към момента.

СЪДЪТ дава последна дума на В.: Моля да бъда реабилитиран.

СЪДЪТ се оттегли на съвещание.

СЪДЪТ, като съобрази материалите, събрани по делото, взе предвид становището на страните, изложено в хода на съдебните заседания и след съвещание, намери следното:

5

Молителят А. Й. В. е осъждан общо 6 пъти. Видно от справка за съдимост, приета като доказателство по делото, първото осъждане на молителя е по НОХД №8104/2001 г. на СРС, като с определение от 24.01.2002 г., влязло в сила на същата дата, на осъдения е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, чието изпълнение е било отложено за изпитателен срок от 3 години. На основание чл.68, ал.1 от НК, това наказание е било активирано, като е изтърпяно на 28.10.2013 г.

Следващото осъждане е по НОХД №937/2006 г. на СГС, като с определение, влязло в сила на 29.05.2006 г., на В. е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 5 месеца и 10 дни“, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. Наказанието е било изтърпяно на датата на влизане в сила на определението, с което е било одобрено споразумението.

Третото осъждане е по НОХД №9314/2010 г. на СРС, по което с определение, влязло в сила на 29.11.2010 г. е наложено наказание „пробация“ за срок от 6 месеца. Наказанието е изтърпяно на 09.08.2011 г.

Четвъртото осъждане е по НОХД №1590/2006 г. на СГС, като съдът е постановил присъда, влязла в сила на 11.06.2012 г., с която е наложил на В., на основание чл.23, ал.1 от НК, общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

Петото осъждане е по НОХД №518/2013 г. на СпНС, по което е одобрено споразумение, влязло в сила на 18.05.2013 г., с което на осъдения е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 3 години и 6 месеца“.