Решение № 13 от 25.03.2026, Районен съд - Тервел

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Тервел , 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Ив. Балкански при участието на секретаря Ж.П.Ж. като разгледа докладваното от Росен Ив. Балкански Гражданско дело № 20253250100149 по опИ. за 2025 година

Първоначално производството е образувано по искова молба с вх. № 913/02.06.2023г. от Държавата,представлявана от Министъра на земеделието, бул. „ Христо Ботев“ № 55 ПК 1040, гр. София, чрез пълномощника си и процесуален представител - гл. юрисконсулт Б. Б. Х. – при Областна дирекция“ Земеделие“ гр. Варна , със съдебен адрес за кореспонденция ХХХХХХХХХХХХХХХ срещу „Екофрукт“ ЕООД, представлявано от Н. И.

С.- Д. – управител , с ЕИК 116532632,със седалище и адрес на управление ПК:9401,ХХХХХХХХХХХХХХ.

Предявени са два обективно кумулативно съединени положителни установителни иска с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.59, ал.1 от ЗЗД – по отношение на главницата и по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.59, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.86 ЗЗД по отношение на претенциите за лихва.

Предявени са искове за установяване съществуването на вземания на Държавата от горното дружество-предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №27/21.03.2023 г.,издадена по ч.гр.д.

№84/2023 г. на Тервелския районен съд,както следва:

-главница в размер на 2 435,38 лв-обезщетение за ползване без правно основание на част от имот от държавния поземлен фонд,а именно на част с площ 7,121 дка от поземлен имот с идентификатор ***,целия с площ от 9,669 дка. ,находящ се в землището на с.Нова Шипка,общ.Долни чифлик,обл.Варна,за стопанската 2019/2020 г.;

-главница в размер на 8 703,56 лв-обезщетение за ползване без правно основание на част от имот от държавен поземлен фонд,а именно на част с площ 25,449 дка от поземлен имот с идентификатор ***, целия с площ от 36,696 дка., находящ се в землището на с.Нова Шипка,общ.Долни чифлик,обл.Варна,за стопанската 2019/2020 г., ведно със законната лихва върху главниците,считано от датата на подаване на 1 заявлението в съда 15.03.2023 г. до окончателното им изплащане;

-сума в размер на 416,73 лв-мораторна лихва за забава върху главницата от 2 435,38 лв за периода от 07.07.2021 г. до 14.03.2023 г. вкл. И -сума в размер на 1 489,28 лв-мораторна лихва за забава върху главницата от 8 703,56 лв. за периода от 07.07.2021 г. до 14.03.2023 г. вкл.

Претендират се разноските по ч.гр.д. №84/2023 г. на Тервелския районен съд.

Претендират се разноски по настоящото дело .

По предявеният иск първоначално е било образувано гр. дело № 158/ 2023 година по опИ. на Тервелски районен съд, което е приключило с Решение №11/02.02.2024г. С Решение №63/18.03.2025година по в.гр.дело №20243200500587/ 2024 година състав на Добрички окръжен съд е обезсилил Решение №11/02.02.2024г. по гр.дело №20233250100158/2023г. по опИ. на РС Тервел и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда, както и за ново произнасяне по разпределението на отговорността за разноски между страните съобразно изхода от спора, като в решението си ОС Добрич е изложил подробно мотивите си.

При РС Тервел ИМ е администрирана като е образувано и г дело № 149-2025 година .

В своята искова молба ищцовата страна твърди и сочи следните обстоятелства :

Твърди се ,че поземлени имоти с идентификатор 519.157.143 и 519.157.145 , с посочени площи съответно – първия с площ от 9,669 дка.

,втория с площ от 36,696 дка.,находящи се в землището на село Нова Шипка, общ. Долни чифлик са собственост на Държавата и са причислени към ДПФ.

Твърди се по ИМ,че съгласно констативен протокол № ПО-06-70.15 от 21.02.2020 година съставен от Общинска служба по земеделие Долни чифлик , обл. Варна - за състояние и ползването на земите собственост на ДПФ находящи се в землището на село Нова Шипка, общ. Долни чифлик, обл. Варна е констатирано ,че ищцовото дружество - „Екофрукт“ ЕООД, представлявано от Н. И. С.- Д. – управител , с ЕИК 116532632 през стопанската 2019/ 202 година е ползвало неправомерно части от поземлени имоти с идентификатори №519.157.143 и № 519.157.145, при граници на неправомерно ползваните части от имотите : част от земеделска земя с площ от 7,121 дка. От поземлен имот ***, целия с площ от 9,669 дка. С начин на трайно ползване „ друг вид земеделска земя“ находящ се в землището на село Нова Шипка, общ.

Долни чифлик , обл. Варна , при граници и съседи на неправомерно ползваните части от имота както следва- на североизток - поземлен е имот с идентификатор ***, на югозапад- поземлен имот с идентификатор *** и на юг- останалата част от поземлен имот с идентификатор ***, за втория имот: част от земеделска земя с площ от 25,449 дка. От поземлен имот ***, целия с площ от 36,696 дка., с начин на трайно ползване „ друг вид земеделска земя“ , находящ се в землището на село Нова Шипка, общ. Долни чифлик, обл. Варна при граници и съседи на направомерно 2 ползваните части от имота, както следва – на североизток и на северозапад- поземлен имот с идентификатор *** и на югоизток- останалата част от имот с идентификатор***.

Следва да се отбележи ,че по твърдения обективирани по исковата молба същите неправомерно ползвани имоти са били установени и от извадка от системата на идентификация на земеделските парцели / СИЗП/.

Твърди се по обстоятелствената част на исковата молба , че с писмо при Областна дирекция“ Земеделие“ гр. Варна - изх. № ПО-06-8/ 15.05.202 година адресирано до настоящия ответник е била изпратено уведомление – покана за започнато административно производство за издаване на заповед за изземване на имотите собственост на ДПФ,които се владеят от настоящия ответник „Екофрукт“ ЕООД без правно основание.По твърдения обективирани по исковата молба писмото е било получено от„Екофрукт“ ЕООД на 20.05.2020 година - което се установява от върната обратна разписка, вземането е станало изискуемо, като с цитираното писмо посоченото дружество е било уведомено ,че може да извърши плащане на дължимите суми - представляващи размер за неправомерно ползваните земеделски земи, за стопанската 2019-2020 година по посочената сметка на МЗХГ - сега Министерството на земеделието .

По обстоятелствената част на исковата молба е посочено как са били изчислени сумите за плащане от страна на дружеството ,за което е било установено ,че неправомерно е ползвало имоти собствени на ДПФ- сумата е изчислена въз основа на трикратния размер на средното годишно рентно плащане за сответното землище от общината през предходната година за времето на неправомерното ползване – съгласно визираното правило в разпоредбата на чл.34 ал. 6 и ал. 8 ЗСПЗЗ.

Твърди се по исковата молба ,че с писмо адресирано до настоящия ответник – писмо № ПО-09-546/ 16.07.2020 година, получено на 22.07.2020 година на дружество „Екофрукт“ ЕООД е била връчена Заповед № РД 2004-166/ 16.07.2020 година на Директора на Областна дирекция“ Земеделие“ гр. Варна. Сочи се ,че заповедта била оспорена от дружество „Екофрукт“ ЕООД .

По делото са налице доказателства за това ,че „ Екофрукт“ ЕООД е оспорил Заповед № РД 20-04-166/ 16.07.2020 година на Директора на Областна дирекция“ Земеделие“ гр. Варна.Видно от доказателствата с Решение № 260301 / 03.02.2021 година състав на РС Варна по адм. Дело № 9082 / 202 година е отхвърлил жалбата на „Екофрукт“ ЕООД .

Видно от доказателствата събрани по делото решението на ВРС е атакувано пред Апелативен съд ,като жалбата била администрирана и е било водено адм. Дело № 960/ 2021 година по опИ. на Апелативен съд гр.

Варна .

По исковата молба е отразено в нейната обстоятелствена част , а и се представя доказателство в тази насока- съдът има в предвид Решение № 939 от 07.07.2021 година, постановено по адм. Дело № 960 / 2021 година по опИ. на АС гр. Варна. Със същото състав на АС Варна потвърждава решението на РС Варна в част първа на същото , като решението в част втора е отменено, като и е посочена сума представляващо обезщетение за неправомерно ползваната от дружество„Екофрукт“ ЕООД земеделска земя 3 през стопанската 2019/2020 година, както следва :

За част от земеделска земя с площ от 7,121 дка. От ПИ с ид. № ***- 2435.38 лева и за

Част от земеделска земя с площ от 25,449 дка. От ПИ с ид. № ***- 8703.56 лева.

По исковата молба е отразено ,че ответника не е изпълнил доброволно задължението си въпреки поканите . Това обстоятелство е мотивирало настоящия ответник да води производство по реда на 410 от ГПК , като и по заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е било образувано и ч. гр. Дело № 84 / 2023 година по опИ. на РС Тервел .

Сочи се по ИМ ,че с Разпореждане № 128 от 21.03.2023 година по ч. гр.

Дело № 84 / 2023 година съдът е уважил заявлението , като и е издал на молителя Заповед за изпълнение на парично задължение № 27/ 21.03.2023 година по чл. 410 от ГПК, с която , съдът заповядва:

ДЛЪЖНИКА „ЕКОФРУКТ“ ЕООД с ЕИК 116532632, представлявана от законен представител Н. И. С.- Д. със седалище и адрес на управление ХХХХХХХХХХХХХХХХХ като длъжник за ползваните без правно основание/неправомерно ползвани/ на имоти от ДПФ през стопанската 2019/2020година- на части от поземлени имоти с идентификатори *** и *** находящи се в землището на с.Нова Шипка, общ.Долни чифлик, обл.Варна ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, представлявана съгл. чл.24, ал.12 от ЗСПЗЗ от Министъра на земеделието и храните-ХХХ с ЕИК 831909905 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Христо Ботев“ №55, ПК 1606, следните суми: 11 138,94/ единадесет хиляди сто тридесет и осем лева и 94ст./ лева , представляваща сбор от главници както следва: 2435,38 лева главница обезщетение за ползване без правно основание на части от имоти от държавния поземлен фонд, а именно: за част от земеделска земя с площ 7,121 дка от поземлен имот с идентификатор ***,целия с площ от 9,669 дка. находящ се в землището на с.Нова Шипка, общ. Долни чифлик, об.Варна за стопанската 2019/2020г.пр.осн.чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ и 8 703,56 лева- главница – обезщетение за ползване без правно основание на части от имот от държавен поземлен фонд, а именно: за част от земеделска земя с площ 25,449 дка от поземлен имот с идентификатор ***,целия с площ от 36,696 дка. находящ се в землището на с.Нова Шипка, общ.Долни чифлик, обл.Варна за стопанската 2019/2020г.- пр. осн. чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението до съда 15.03.2023 година до окончателното изплащане на сумата, 1906,01/ хиляда деветстотин и шест лева и 01ст./ лева, представляваща обезщетение за забава/мораторна лихва на осн. чл.86 от ЗЗД като сбор от следните суми: мораторна лихва за забававърху главницата от 2435,38лева в размер на 416,73 лева за периода от 07.07.2021г. до 14.03.2023г. и мораторна лихва за забава върху главницата от 8703,56лв. в размер на 1489,28 лв. за периода от 07.07.2021г. до 14.03.2023г., както и съдебно-деловодни разноски-платена държавна такса в размер на 260,90 /двеста и шестдесет лева и 90ст./ лева и 952,25 /деветстотин петдесет и два лева и 25ст./ лева, юрисконсултско възнаграждение.

По обстоятелствената част на исковата молба ищцовата страна сочи,че вида на търсената мораторна лихва е законна лихва за забава, но се претендира като мораторна лихва, тъй като представлява лихва за забава за периода от датата на която е влязло в законна сила съдебното решение на АС 4

Варна - № 939/ 07.07.2021 година постановено по адм. Дело № 960 / 2021 година по опИ. на АС Варна, с което задължението е станало изискуемо до дата предхождаща дата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.

По исковата молба ищцовата страна сочи,че на 02.05.2023 година страната получила съобщение ведно с Разпореждане № 186 от 20.04.2023 година по ч. гр. Дело № 83 / 2023 година по опИ. н РС Тервел в която е посочено , че заповедта е съобщена на длъжника който от своя страна е подал възражение срещу нея . Предвид указанията дадени на заявителя– сега ищеца по настоящото дело то последния е предявил своевременно иск - в едномесечен срок , установителен иск установяване на вземането си и е предявен настоящия с правно основание чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК.