Определение № 2449 от 25.08.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2449 гр. София, 25.08.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Камелия Ефремова Частно касационно търговско дело № 20268003900954 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Д. С. от гр. София, чрез адвокат Л.

Г. от АК-Перник, срещу определение № 3075 от 19.11.2026 г. по в. гр. д. № 2939/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от същия молба за изменение на постановеното по делото решение № 688 от 26.05.2025 г. в частта за разноските.

Частният жалбоподател поддържа, че решаващият състав неправилно е отказал да му присъди разноски за въззивното производство, приемайки, че когато и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение и то е потвърдено, разноските остават за тяхна сметка. Счита този извод за противоречащ на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, предвиждаща присъждане на разноски на страните за всяка инстанция.

Ответникът по частната жалба – ЗАД „Армеец“ АД, гр. София – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 22.12.2025 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е 1 процесуално допустима.

За да остави без уважение молбата на А. Д. С. за присъждане на разноски за въззивната инстанция и по-конкретно – адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА на представляващия го адвокат Л. Г., решаващият състав е счел същата за неоснователна по съображения, че когато и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение и то е потвърдено изцяло, направените от тях разноски за собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка.

Обжалваното определение е неправилно.

Изводът във връзка с дължимостта на разноските в хипотезата, когато жалбите и на двете страни не са уважени, е в противоречие със закона. В разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК е предвидено, че направените от страните разноски се разпределят съобразно изхода на спора (съобразно уважената, респ. отхвърлената част от иска). Това правило е приложимо за разглеждането на делото във всяка инстанция. В хипотезата, когато инстанционното производство е образувано по жалби и на двете страни, разпределението на разноските следва да се извърши при съобразяване изхода от разглеждането на жалбите.

Именно такъв е и настоящият случай. Производството пред Софийски апелативен съд е образувано по въззивна жалба на ищеца А. Д. С. срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, т. е. срещу отхвърлянето на исковете му за сумата 150 000 лв. и по въззивна жалба на ответника ЗАД „Армеец“ АД срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част, т. е. срещу уважаването на иска на ищеца А. Д. С. за сумата 130 000 лв. Въззивните жалби и на двете страни са оставени без уважение.

С оглед този резултат, на пълномощника на ищеца – адвокат Л. Г. – се дължи адвокатско възнаграждение за защитата на ищеца срещу въззивната жалба на застрахователното дружество, осъществена при условията на чл. 38 ЗА.

Като взе предвид обстоятелството, че: в рамките на въззивното производство спорът вече не се отличава с голяма фактическа и правна сложност; делото е приключило в едно съдебно заседание, в което не са събирани доказателства; извършената от пълномощника на ищеца правна 2 работа се свежда до изготвяне на отговор на въззивната жалба на ответника по исковете и явяване в съдебно заседание, настоящият състав намира, че на същия следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на сумата 1000 евро.

Предвид задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на съюзното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C - 438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа не обвързва съда при определяне на адвокатското възнаграждение.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3075 от 19.11.2026 г. по в. гр. д. № 2939/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е отказано изменение на постановеното по същото дело решение № 688 от 26.05.2025 г. в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 688 от 26.05.2025 г. по в. гр. д. № 2939/2024 г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските, като ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, да заплати на Л. Г. от Адвокатска колегия – Перник адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 000 (хиляда) евро.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4