Решение № 1091 от 11.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1091 гр. Пловдив, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330114233 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Рива Кредит“ ООД е предявил против С. Н. Д. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК за установяване на паричните притезания, обективирани в Заповед за изпълнение на парично задължение , издадена по ч.гр.д. № 5435/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII граждански състав, за сумата от 780 лв., представляваща чистата стойност по договор за потребителски кредит № ***** г., ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.04.2023 г., до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ****** г., по силата на който ищецът – в качеството му на кредитор, се е задължил да предостави на ответника сумата от 1000 лв., платима на месечни вноски от ответника съгласно погасителен план, обективиран в Приложение № 1 към Договора. Сочи, че сумата от 1000 лв. е предадена лично на длъжника срещу разписка в деня на сключване на договора, като заплатил сумата от 220 лв. и е останала непогасена сума от 780 лв. Твърди, че при сключване на договора за кредит, обаче, не са изпълнени изискванията на чл. 11 от ЗПК, което на основание чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора. Счита, че на основание чл. 23 ЗПК ответникът дължи единствено чистата стойност на кредита, получена при начална липса на основание, а именно сумата в размер на 780 лв. Претендира връщане на чистата стойност по кредита в размер на непогасения остатък. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

1

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. С него адв. И. И. – особен представител на ответника оспорва иска и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен или недоказан. Сочи, че с оглед направеното признание от ищеца за недействителност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл. 11, ал. 2 от ЗПК, във връзка с чл. 22 от ЗПК, моли, ако искът бъде уважен, то да бъде присъден в тежест на ответника само остатъкът, за който ищецът твърди като невърнат от кредита, в размер на 780 лв. Счита, че следва да не се присъждат лихва и други разходи по кредита на основание чл. 23 от ЗПК.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК.

Възникването на спорното право по предявените искове се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1. наличие на правоотношение по договор за кредит ***** г., сключен между страните; 2. сключеният между страните договор е със съдържание, което не отговаря на изискванията по чл. 11 ЗПК; 3. в договора са налице пороци, водещи до неговата недействителност; 4. сумата от 100 лв. е постъпила в патримониума на ответника; 5. сумата от 780 лв. представлява незаплатен остатък от чистата стойност по договора за кредит и последната е получена без наличие на правно основание за това.

От събраните по делото доказателства се установява, че между С. Н. Д. и „Рива Кредит“ ООД е сключен договор за потребителски кредит № ***** г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата от 1000 лв. срещу насрещното задължение на кредитополучателя, да върне сумата от 1159,76 лв. на * месечни вноски, всяка в размер от 144,97 лв., с падеж на първата вноска на **** г. и падеж на последната вноска – на *** г.

Следователно установява се, че между страните е сключен сочения от ищеца договор за потребителски кредит, поради което съдът не възприема доводите на ответника, релевирани в отговора на исковата молба.

С разпоредбата на чл. 22 от Договора е установено, че последният е сключен при отнапред установени от кредитора Общи условия.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при слключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните.

Кумулативно изискуемите предпоставки за обвързаността на потребителя от Общите условия към договора за потребителски кредит са следните: 1. писменото им приемане от потребителя (чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ); предаване на екземпляр от Общите условия от кредитора на потребителя при сключването на договора (чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ); 3. всяка страница да бъде подписана от страните по договора (чл. 11, ал. 2 ЗПК, приета с изменението на ЗПК с ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). В разпоредбата на чл.

22 ЗПК е установена пълна недействителност на договора за потребителски кредит при неспазване на последното изискване.

В случая Общи условия, които са относими към договора за потребителски кредит, не са подписани на всяка страница от страна на кредитополучателя.

Последните не са подписани на нито една страница, поради което не е спазено, установеното в разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК изискване, а според правната норма на чл.

22 от ЗПК в такъв случай договорът за потребителски кредит е недействителен. В разпоредбата на чл. 22 от Договора се съдържа декларативното изявление на кредитополучателя, че е запознат със съдържанието и приема Общите условия, но от това изявление не се установява, че длъжникът се е запозналиименно с представените по делото Общи условия и установените в тях клаузи. Посоченото декларативно изявление на потребителя не може да санира липсата на подпис на всяка една страница от последните. По този начин страните са удостоверили, че са спазени първите две изисквания за обвързаност на потребителя от Общите условия, а именно - последните да са му били връчени и да са приети писмено от потребителя. С декларативното изявление на потребителя не е спазено, установеното в Закона за потребителския кредит изискване за подписване на всяка страница от Общите условия от потребителя. Последното е въведено с оглед осигуряване защита на правата на потребителя и гарантиране на обстоятелството, че последният реално се е запознал с клаузите на Общите условия на договора за потребителски кредит, установяващи правата и задълженията на страните по възникналото правоотношение.

Нещо повече Законът за потребителски кредит (в сила от 12.05.2010 г.), действал към момента на възникване на процесното правоотношение, е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация 3 по ясен и разбираем начин.

В този смисъл е константната практика на Окръжен съд – Пловдив, обективирана в Решение № 600 от 08.05.2019 г. по в. гр. д. № 257/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, Решение № 260925 от 22.07.2021 г. по в. гр. д. № 575/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, Решение № 260696 от 21.05.2021 г. по в. гр. д. № 500/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, Решение № 493 от 16.04.2019 г. по в. гр. д. № 285/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив.

Предвид изложеното договорът за кредит следва да се счита за недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 2 ЗПК, доколкото последният е сключен при отнапред определени от кредитора Общи условия, без да са спазени императивно установените изисквания на чл. 11, ал. 2 ЗПК, изискваща всяка страница от последните да бъде подписана от потребителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

От приетата като писмено доказателство разписка от ***** г. се установява, че ответникът е получил сумата от 1000 лв. по горепосочения договор за кредит. Не се представят доказателства за платени суми извън сочените като погасени 220 лв. Следователно установява се, че по договора за кредит е останало непогасено задължение за главница от 780 лв., което формира чистата стойност на кредита и подлежи на заплащане от ответника.

По така изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен, поради установяване на неговата основателност.

С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и в заповедното производство - арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.

Следователно в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските в заповедното производство в размер на сумата от 25 лв. за заплатена държавна такса, както и разноските в исковото производство от 25 лв. за заплатена държавна такса и сумата от 400 лв.възнаграждение за особен представител.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Рива Кредит“ ООД, ЕИК 202752427, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Порто Лагос“ № 47, ет. 5 4 и С. Н. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., УЛ.*****, ет. *, ап. *, общ. П., обл. П. , че С.

Н. Д. дължи на „Рива Кредит“ ООД сумата от 780 лв. - главница, представляваща останала дължима чиста стойност на кредит, дадена по недействителен договор за потребителски кредит № ***** г., ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.04.2023 г., до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №5435/2023 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА С. Н. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., УЛ.***, ет. *, ап. *, общ. Пловдив, обл. Пловдив да заплати „Рива Кредит“ ООД, ЕИК 202752427, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Порто Лагос“ № 47, ет. 5 сумата от 25 лв. – съдебноделоводни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 5435/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІІ граждански състав, и сумата от 425 лв. – съдебно-деловодни разноски в исковото производство по гр.д. № 14233/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V граждански състав.