Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5334 от 03.12.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 8892/2025
Вид
Решение № 5334
Подписан
03.12.2025
В сила
30.12.2025
Състав
Павел Тодоров Павлов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5334 гр. Пловдив, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20255330108892 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Е. Г. Л. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата 676, 31 лева, представляваща платена без основание част от неустойка в размер на 1 585, 52 за непредставяне на обезпечение по чл.8 от сключения между страните в гр. П. Договор за паричен заем № ********* г. към Искане № ********, заедно със законната лихва върху тази сума, по изложените в исковата молба и в допълнителна молба съображения. Претендира разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение за пълномощника му при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Ответникът “Креди Йес” ООД – гр. Хасково оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и съображения. Прави възражение за недължимост на пълномощника на ищеца на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. и за прекомерност на същото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително между страните в гр. П. е бил сключен Договор за паричен заем № *********** г. към Искане № ***********, по силата на който ответното дружество е отпуснало на ищеца паричен заем в размер на 1 500 лева със срок за връщане 13 месеца – на 13 равни месечни вноски, платими на 10-то число, считано от 1

10.11.2023 г., като в чл.6 от Договора страните са се съгласили Договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към Договора и с още едно обезпечение по избор на Заемателя, а в чл.8 – че с подписването на Договора Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл.6 от Договора обезпечение в тридневен срок от сключването му, или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към Договора, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 1 585, 52 лева с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Погасителния план към Договора.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства – включително и от представената от самия ответник Справка за платените от ищеца суми по Договора, Е. Л. е заплатил на ответника следните задължения по Договора: главница в размер на 1 500 лева, договорна лихва в размер на 338, 59 лева, лихва за забава в размер на 3, 24 лева и неустойка в размер на 1 481, 02 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че действително поради оскъпяването на ГПР по Договора над 100% спрямо получената от ищеца в заем сума, клаузата за заплащане на неустойка в размер на 1 585, 52 лева по чл.8 от Договора за кредит противоречи на принципа на добрите нрави, заобикаля материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърнява договорното равноправие между страните и нарушава предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, а оттук - че тази клауза от Договора се явява нищожна на посочените основания, а платената от ищеца неустойка в размер на 1 481, 02 лева се явява платена без основание и подлежи на възстановяване от ответника, поради което – доколкото претендираният от ищцата размер на неоснователно платената от него неустойка е по-нисък от действително платения, съдът намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва от 15.05.2025 г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 50 лева – платена ДТ, а на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да заплати на пълномощника на ищцата – адв. С. Н., адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева – като предвид представения Договор за правна защита и съдействие между ищеца и пълномощника му, съдът намира, че на адв. Н. се полага адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв., а така определеният размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност на спора и цената на уважения иск, както и с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, поради което съдът намира, че направените от ответника възражения в тази насока са неоснователни и следва да се оставят без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА “Креди Йес” ООД, ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. “България” № 196, представлявано от ************* В. М. И., ДА ЗАПЛАТИ НА Е. Г. Л., ЕГН **********, от гр. П., ул. „***********“ № **, със съдебен адрес: гр. П., ул. “**************” № ***, адв. С. Н., СУМАТА 676, 31 лева, представляваща платена без основание част от неустойка в размер на 1 585, 52 за непредставяне на обезпечение по чл.8 от сключения между страните в гр. П. Договор за паричен заем № ************** г. към Искане № *********, ЗАЕДНО със законната лихва върху тази сума, НАЧИНАЯ ОТ 15.05.2025 г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 50 лева.

ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат С. К. Н., със служебен адрес: гр. П., ул. “*************” № ***, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 200 лева на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от ответника възражения за недължимост на пълномощника на ищеца на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. и за прекомерност на същото

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3