Определение № 1012 от 10.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1012 гр. София, 10.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Астарджиев

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601263 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXII НПК.

В Апелативен съд - София е депозирана въззивна частна жалба от процесуален представител на ВПД Началник на затвора - *** срещу определение от 11.09.2024г. по НЧД № 5118/2024г. на Софийски градски съд – Наказателно отделение, 37 състав, с което осъденият В. И. Т. е условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му с присъда № 112/25.04.2014г. по НОХД № 546/2014г. по описа на Софийски градски съд - Наказателно отделение, 33 състав наказание лишаване от свобода в размер на 15 години.

С жалбата се претендира отмяна на атакуваното определение. Излагат се доводи за неприключване на корекционната работа с лишения от свобода въпреки констатираната тенденция за негова позитивна промяна в условията на изтърпяване на наказанието. Отправя се упрек към съда, че не са взети предвид, при преценка на риска от рецидивиране, извършеното нарушение и криминалното минало на Т.. Според жалбоподателя тези обстоятелства не могат да обосноват настъпила положителна промяна в поведението на осъдения, като решаващият съд не е взел предвид и всички изготвени становища спрямо него и данните, съдържими в затворническото му досие.

Моли да се постанови определение, с което атакуваното определение, като неправилно, необосновано и немотивирано, бъде отменено.

1

Жалбата е подадена в законоустановения 7 - дневен срок от активно легитимирано лице, поради което е и допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С присъда № 112 от 25.04.2014г., влязла в сила на 03.02.2015г., по НОХД № 546/2014г. на Софийски градски съд - Наказателно отдеение, 33 състав В. И. Т. е осъден на 15 години лишаване от свобода за извършено на 27.07.2013г. деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 115 НК. Постановен е първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието. С присъдата, на основание чл. 59, ал.1 НК, е приспаднато времето, през което Т. е бил задържан под стража, считано от 29.07.2013г. до влизане на присъдата в сила.

Т. е постъпил в затвора - *** на 05.02.2015г. с начало на изпълнение на наказанието - 29.07.2013г. При постъпването му в мястото за изтърпяване на наказанието е изготвен първоначален доклад от затворническата администрация, в който са очертани и проблемните зони у осъдения, върху които следва да се фокусира и корекционната работа с него. Те са свързани с отношението му към правонарушението, изразимо в частично признаване на извършеното и формално изразени нагласи за промяна на криминалното поведение, както и отношение към жертвата, липса на емоционална и морална подкрепа при съзряването на личността на Т., налична честа употреба на алкохол, под чието влияние извършва правонарушения и умения за мислене частично декларирана способност за разрешаване на проблемите си. При извършената тогава оценка за риска от рецидив се констатират ниски стойности от порядъка на 33 точки. По повод четирикратно изразено от осъдения Т. желание да бъде условно предсрочно освободен от остатъка от изтърпяване на определеното му с акта на Градски съд наказание са изготвяни текущи доклади. В тях се констатира вариативност в поведението и нагласите на лишения от свобода, изразени и в намаляване на точките по скалата за риска от рецидив последователно на 30 точки /към 03.09.2018г./, на 28 точки /28.01.2021г./ и завишени на 31 точки от 13.10.2021г. и до настоящия момент в резултат на констатирани тогава нарушения, касаещи употреба на алкохол, за което са издадени и заповеди с наложени наказания. Тази оценка на риска от рецидив, както бе отбелязано, е актуална и към настоящия момент и той се определя от затворническата администрация като среден за обществото, а в ниски стойности за самия осъден и за надзорно-охранителния състав. В 2 изготвения за нуждите на настоящото производство доклад от ИСДВР като зони на дефицит, върху които следва да бъде фокусирана корекционната дейност на затворническата администрация се посочват злоупотребата с алкохол, която е нееднократно констатирана и е в резултат на занижен самоконтрол от страна на Т. и неприемане от негова страна на този проблем, както и частично деклариране на способността за разрешаване на проблемите му и неосъзнаване на последиците от действията му. По повод на констатирана употреба на алкохол в рамките на пенитенциарното заведение В. Т. е бил наказан със заповед № 157/22.07.2022г. с лишаване от хранителна пратка за три месеца, но съгласно чл. 109, ал.2 ЗИНЗС към настоящия момент той се счита за ненаказван. След това нарушение затворническата администрация не е констатирала друго противоправно поведение от страна на Т..

Наред с това, със заповед № 99/19.09.2018г. на Началника на затвора *** в резултат на констатирано позитивно поведение на лишения от свобода, поощрено и с награди, на редуциране на риска от рецедив и наблюдавана благоприятна тенденция в корекционната работа с него, първоначално определеният режим за изтърпянане на наложеното на Т. наказание е заменен от строг на общ. Впоследствие със заповед № 33/11.05.2020г. той е преместен в затворническо общежитие от открит тип „***“. Поради констатираната от затворническите власти употреба на алкохол с определение на Софийски градски съд от 12.09.2022г. по НЧД № 2947/2022г. осъденият е преместен в затворническо общежитие от закрит тип, каквото е „***“, където, от данните по делото, се намира и към момента.

По време на изтърпяване на наказанието от В. Т., който към датата на произнасяне на Градски съд фактически е изтърпял 11 години и 14 дни, от работа - 2 години, 4 месеца и 11 дни, той е бил награждаван и спрямо него е постановявано от органа по изпълнение на наказанието прекъсването му поради влошено здравословно състояние и необходимост от полагане на специализирани медицински грижи. Последното поставено прекъсване от прокурора е за срок от 20 дни за периода от 08.01.2024г. до 27.01.2024г. и отказано последващо такова предвид налична законова възможност, дадена на администрацията на затвора с чл. 135, ал. 2 ЗИНЗС, да изпрати лишения от свобода за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода.

Въпреки указанията, съдържими в постановление на прокурор от ВКП от 3

23.01.2024г. затворническите власти не са реализирали тази възможност.

Относимите към преценката на решаващия съд за основателността на изразена претенция от осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложено му наказание лишаване от свобода са както изтичане на визирания в чл. 70, ал.1, т.1 НК срок, така и дадени от лицето доказателства за своето поправяне. В настоящия случай е изтекъл изискуемият срок, тъй като остатъкът от наказанието, търпимо от Т. е 1 година, 7 месеца и 5 дни на фона на изтърпени фактически 11 години и 14 дни от определения размер на наказанието му. Всъщност върху това съотношение между изтърпяна и подлежаща на изтърпяване част от наказанията се е фокусирал контролираният съд, за да постанови исканото от Т. условно предсрочно освобождаване. Тази математическа категория не е сред обстоятелствата, които, съобразно чл. 439а НПК, съдът взема предвид при оценка дали са налице или не доказателства за поправяне на лишеното от свобода лице. Въпреки това, обаче, постановилият атакувания акт съд, е достигнал до правилен краен извод.

В приложеното за нуждите на производството затворническо досие на В. Т. се съдържа изобилна информация относно неговото поведение в рамките на затвора и на затворническите общежития /от открит и закрит тип/ и резултата от провеждана с него корекционна дейност. Планът на присъдата е претърпявал промени с фиксиране отново на констатираните изначално проблемни зони - отношение към правонарушението и умения за мислене, целящи промяна на вижданията на Т. за закона и реда в общопозитивен план и обогатяване на поведенческия репертоар със социално-приемливи модели за поведение, предвиждане на резултатите и последствията от собствените действия и поемане на отговорност. Времето на извършване на тази възпитателна дейност е минимум веднъж месечно чрез индивидуални срещи с ИСДВР и участие в корекционна програма. От съдържимите в делото писмени доказателства се установява, че акцентът на работа на затворническата администрация с Т. е върху справянето му със зависимостта към алкохол, което е и една от причините за извършване тежкото престъпление, за което е и осъден и по повод на което се намира в пенитенциарното заведение и която зависимост е и причина за извършвани от него нарушения в рамките на затвора, за които е понесъл и наказанията си. Факт е, че към днешна дата той 4 не е наказван и липсват данни да е извършвал нарушения след 22.07.2022г., когато е санкциониран за употреба на алкохол, по повод на което е и препланирано изпълнението на присъдата му от 15.05.2024г. Оттогава и до настоящия момент от обективните данни по делото не се констатира поведение на осъдения, което да е в дисонанс с произтичащите от наложеното му наказание лишаване от свобода ограничения. Самата администрация на затвора - *** в представения за нуждите на делото доклад заявява възприето наличие на достатъчно ресурси у Т. за успешна ресоциализация, съхранени взаимоотношения с близките, наличие на трудови умения и навици /включително поддържани и по време на изтърпяване на наказанието си/, добро жилищно устройване, определящи като благоприятна прогнозата за ресоциализация на Т.. В унисон с тази позиция е и становището на инспектор психолог, обективирано в изготвена оценка за актуалното психологично и емоционално състояние на лишения от свобода. Констатирана е липса на данни, сочещи към проблемни обстоятелства при евентуално връщане на Т. в социума. Прогнозата на експерта относно бъдещо криминогенно поведение на осъдения е ситуативно обусловена от средата, в която В. Т. би потърсил реализация и ресоциализация. Именно поради това и напълно адекватно, контролираният съд е постановил в определения от него изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието да бъдат провеждани задължителни срещи с пробационен служител.

Но при постановявяне на местоизпълнението на тази пробационна мярка, съдът незаконосъобразно е определил тя да бъде изпълнявана на настоящия адрес на осъдения. Разпоредбата на чл. 42б, ал.2 НК е категорична, че пробационнаата мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ се провежда в пробационната служба, на чиято територия е настощия адрес на осъдения /т.е. по настоящ адрес/, а не на адреса на лицето.

По изключение тези срещи могат да бъдат провеждани и на друго подходящо място, но то се определя не от съда, а от пробационния служител, изпълняващ мярката и то, ако важни причини налагат това. Съдът е иззел тези функции на органа по изпълнение на определената пробационна мярка, но този недостатък може да бъде отстранен от настоящата инстанция с изменение на атакувания акт в тази част, както и в частта, в която е индивидуализиран остатъкът от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, в който Т. е условно предсрочно освободен, тъй като конкретизирания размер от 1 година 5

7 месеца и 5 дни е бил актуален към датата на постановяване на определението от първостепенния съд - 11.09.2024г. и не е съобразен не само с дадената законова възможност за атакуване на акта от началника на затвора или прокурора, но и с реализирането й и последващо произнасяне на въззивната инстанция по реда на глава 22 НПК, обвързано с определен темпорален период.

В обобщение, правилен е крайният извод на контролирания съд, че са налице предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване на В. Т. от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода поради обективирана у него позитивна промяна по време на престоя му в пенитенциарното заведение, налична ниска степен на опасност от рецидив и благоприятни прогнози за негова ресоциализация, основани на дългогодишни трудови навици и полаган перманентно труд, включително и в рамките на пенитенциарното заведение, емоционален контакт със своите близки. Дори констатираната в препланирането на присъдата, че от допуснатото нарушение, считано от 22.07.2022г. до момента не са регистрирани данни за нарушения на реда и правилата на затворническото общежитие, както и спазване на дължимо поведение от Т. към останалите лишени от свобода и затворническата администрация са допълнителни индикации за ползотворно провеждан корекционен процес и за установена трайна положителна тенденция в поведението на осъдения.