Решение № 46 от 18.02.2020, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ № гр. Велинград, 18.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на шести декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 236 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, депозирана от „БИСИДИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, р-н Централен, ул. „д-р Г.М.

Димитров“ № 5, ет. 4, оф 7, представлявано от управителя си С.А.Я., против: „АСАВИЯ 777“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. Велинград, ул. „Пионерска“ № 18, представлявано от управителя си З.И.Ч., с която са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ, с които ищцовото дружество иска да бъде признато за установено, че ответното му дължи сумата от общо 10 891,33 лв. (десет хиляди осемстотин деветдесет и един лева и тридесет и три стотинки), представляваща незаплатено задължение за извършени доставки на ПВЦ панели и аксесоари, за които са издадени следните фактури № **********/15.04.2016г.,**********/26.05.2016г., **********/17.06.2016г., **********/28.06.2016г., **********/29.08.2016г., **********/08.11.2016г, както и законната лихва от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда- 18.12.2018 г. до изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 901 от 20.12.2018г., по ч.г.д. № 1561/2018г. по описа на Районен Съд - Велинград.

Ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение от № 901 от 20.12.2018г., по ч.г.д. № 1561/2018г. по описа на Районен Съд – Велинград, като в срока по чл. 414 ГПК ответното дружество възразило срещу дължимостта на сумите, поради което е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове. Излага, че е производител на ПВЦ панели и аксесоари към тях, като между него и ответника са утвърдени трайни търговски отношения. Налице е рамкова договорка за закупуване на произвеждани от „БИСИДИ" ЕООД продукти, въз основа на която са извършени множество доставки на ПВЦ панели и аксесоари към тях по заявки на купувача „АСАВИЯ 777“ ЕООД. Посочоено е, че в рамките на установените трайни търговски отношения е утвърдена практика „АСАВИЯ 777“ ЕООД да заявява чрез телефонно обаждане необходимите продукти, след което те да се доставят до базата на дружеството във Велинград, издава се фактура, обективираща извършената доставка и съществените параметри на конкретната покупка, като стойността й подлежи на заплащане в брой при получаване на доставката.

Твърди, че в началото на така установените трайни търговски отношения „АСАВИЯ 111'' ЕООД представлява коректен партньор и заплащала в пълен размер задълженията си, а в периода след началото на м.април 2016 г. ответникът започнал да изпада в забава по отношение на задълженията си към ищеца, като дължи плащане по следните фактури № №- **********/15.04.2016г., сумата в размер на 2404,12 лева, по фактура **********/26.05.2016г., в размер на 240,56 лева, по фактура **********/17.06.2016г., сумата в размер на 3642,63 лева, по фактура

**********/28.06.2016г. сумата в размер на

269,14 лева, по фактура № **********/29.08.2016г. сумата в размер на 4200,33 лева и по фактура, **********/08.11.2016г., сумата в размер на 134,55 лева или в общ размер на 10 891,33 лева, като за четири от доставките, са съставени и подписани товарителници, които удостоверяват доставката и приемането на съответните стоки (товарителница № 0011040 от 15.04.2016г. - за доставка, обективирана във фактура **********/15.04.2016г.; товарителница № 0004723 от 26.05.2016г. - за доставка обективирана във фактура **********/26.05.2016г., товарителница 0004727 от 28.06.2016г. - за доставка обективирана във фактура **********/28.06.2016г. и товарителница № 711651 от 30.08.2016г. - за доставка обективирана във фактура **********/29.08.2016г.). А в приложена Заповед № 351/17.06.2016г. за транспортиране на стоките, предмет на доставката, по фактура № **********/17.06.2016г. е отбелязано и успешното доставяне. Предвид изложеното моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сума в общ размер на 10 891,33 лв. лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 18.12.2018 г., до изплащане на задължението.Претендират се разноски. Ангажират се доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Признава се да са налице трайни търговски отношения между страните по делото, по силата на които ищцовото дружество е доставяло стоки на ответното, включително и процесните, както и че процесните фактури са осчетоводени при ответното дружество и са включени в справките декларации по ЗДДС и е ползван данъчен кредит по тях.

Твърди, че ответното дружество е заплатило дължимите суми по процесиите доставки още при получаване на стоките в брой. Сочи се, че за всяко извършено плащане е издаван фискален бон както следва: на 15.04.2016 г. за сумата в размер на 2404.12 лева. с включен ДДС- задължение по фактура № **********/15.04.2016 г.; на 26.05.2016 г. за сумата в размер на 4478.19 лева. с включен ДДС- задължение по фактура № **********/26.05.2016 г.; на 17.06.2016 г. за сумата в размер на 3642.63 лева. с включен ДДС- задължение по фактура № **********/17.06.2016 г.; на 28.06.2016 г. за сумата в размер на 269.14 лева. с включен ДДС- задължение по фактура № **********/28.06.2016 г.; на 29.08.2016 г. за сумата в размер на 4200.33 лева. с включен ДДС- задължение по фактура № **********/29.08.2016 г.; на 08.11.2016 г. за сумата в размер на 2125.13 лева, с включен ДДС- задължение по фактура № **********/08.11.2016 г.. Излага се, че във всеки от фискалните касови бонове изрично е посочен номерът на регистрация по ЗДДС на ищцовото дружество, който съответства на ЕИК на дружеството, името на дружеството, както и неговото седалище /в процесния период седалището на дружеството е било в гр. Кърджали/, поради което твърденията на ищеца, че част от претендираните суми са частично заплатени, а други въобще не са заплатени, не отговарят на действителността. Твърди, че всяка получената стока е заплатена изцяло и в брой при получаване на доставките. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Ангажира доказателства.

По иска с правно основание чл. 79, ал. ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ

За основателността на предявения иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже наличието на правоотношение между страните по валиден договор за търговска продажба, по силата на който е изпълнил задължението си за предаване на стоката и в тежест на ответника е възникнало изискуемо задължение за плащане на цена в претендирания размер. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже погасяването на дълга.

С доклада по делото с оглед изявленията на страните съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към процесния период между тях са съществували трайни търговски взаимоотношение, по силата на които ищцовото дружество е доставяло стоки- ПВЦ панели и аксесоари, по предварителна заявка от ответното дружество, като цената се е заплащала в брой след доставката; ищцовото дружество е доставило на ответното стоките описани в процесните фактури № №- **********/15.04.2016г., **********/26.05.2016г., **********/17.06.2016г.,**********/28.06.2016г.,**********/29.08.2016г., **********/08.11.2016г., които са приети надлежно от ответника. Процесните фактури са осчетоводени при ответното дружество, включени са в справките му декларации по ЗДДС и то е ползвало данъчен кредит по тях. Изложеното се установява и от приетите по делото писмени доказателства- неподписани фактури № №- **********/15.04.2016г., **********/26.05.2016г.,**********/17.06.2016г.,**********/28.06.2016г.,**********/29.08.2016г., **********/08.11.2016г., както и от изслушаните по делото основна и допълнителна съдебно- счетоводна експертиза. Следователно между страните не е спорно, че между тях е възникнало валидно правоотношение по договор за търговска продажба на стоки, във връзка с което са издадени процесните фактури, а единствения спорен въпрос между тях е извършено ли е плащане на цената за тях.

Съобразно заключенията по изслушаните експертизи в счетоводството на ответното дружество е отразено, че по процесните фактури е извършено плащане в брой и задълженията към ищцовото дружество са отписани. Съобразно изложеното от вещото лице по основната експертиза ответникът е съставял РКО и ги е вписвал в касов журнал, като касовата книга е водена ръчно, РКО са осчетоводени в счетоводната сметка 501, сумите съответстват и оборотите също. Вещото лице заявява в съдебно заседание, че във всяко от издадените РКО е вписано по коя фактура е плащането, следователно налице е посочване на основанието. Съдът не кредитира заключението на вещото лице при съобразяване събраните по делото писмени доказателства- процесните РКО, доколкото от последните е видно, че в тях изобщо липсва основание за плащане.

От заключението по допуснатата повторна съдебно- счетоводна експертиза, която съдът кредитира изцяло, като пълна, обективна и компетентно извършена, се установява, че РКО следват първичните разходооправдателни документи- фактури, банкови бордера, издавани са от компютър, чрез програма, посочен е издателят на документа, номерирани са с поредни номера, датата на РКО е дата, с която е записан в касовия журнал, за някои РКО има разлика между датата на разходооправдателния документ и датата на РКО, не е посочен коректно получателя на паричните средства- посочена е фирмата- доставчик по разходооправдателния документ, на реда за причината, конкретната стока, услуга или друго, за което е направен този разход, не е записан номер документ, по който е извършено плащането; сумата посочена в РКО е равна на сумата на първичния документ /фактура/, като същата е посочена в касовия журнал, в ред последен на РКО клетки броил и получил сумата са без посочено име и подпис. Касовият журнал е воден ръкописно, на химизиран кочан, страниците не са номерирани, няма име на касиера направил записите. Записите са правени по дати.

Нанесените поправки и корекции в салдата не са съществени за настоящата проверка. По фактура № **********/15.04.2016г., има издател и получател, не е записано по коя фактура или за какво е броена сумата, записана е стойност равна на стойността на приложената фактура, няма име и подпис срещу броил и получил сумата. По фактура № **********/26.05.2016г., няма РКО за сумата от 4237,63 лв., не е направен запис в хронологичния касов журнал за плащане на такава сума на тази или друга датата. По фактура № **********/17.06.2016г., РКО не е приложено по делото, съществува в архива на ответника, записано е в касовия журнал на съответната дата, няма име и подпис срещу броил и получил сумата. По фактура № **********/28.06.2016г., няма име и подпис срещу броил и получил сумата. По фактура № **********/29.08.2016г., няма име и подпис срещу броил и получил сумата. По фактура № **********/08.11.2016г., няма РКО за сумата от 1990,58 лв., не е направен запис в хронологичния касов журнал за плащане на такава сума на тази или друга датата, съществува РКО за сумата по фактурата, в което няма име и подпис срещу броил и получил сумата.

В съдебно заседание вещото лице излага, че процесните РКО отговарят на изискванията за задължителна форма, но страдат от недостатъци и в този смисъл не са попълнени коректно. Без посочване на конкретната причина за плащането под формата на номер на фактура или задължение са и без посочване на лицето, на което се дължи плащане и е получило плащане, без подпис на лицето броило сумата, поради което не може да се установи конкретно твърдяната във всяко РКО към кое задължение на ответното дружество се отнася, а само да се предполага.

Разпечатката съдържа 20 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ca36035a-fca1-4b2a-a99b-7d71cb311581