Решение № 5131 от 14.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5131 гр. София, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20221110213400 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-017250 от 23.08.2021г., издадено от Д.Д.Д., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със заповед per. № 81213-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена на Х. М. Х., ЕГН ********** глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.123 ал. 1 т.3 б.В от ЗДвП.

Недоволен от НП е останал Х., който го обжалва в срок чрез адв. Х.. В жалбата се съдържат оплаквания, че е налице несъответствие между изложената фактическа обстановка и дадената правна квалификация, че АУАН бил нечетлив, като не са описани обстоятелствата във връзка с нарушението и доказателствата, които го потвърждават.

Оспорва извършването на нарушението. Моли за отмяна на НП, претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А., която пледира за отмяна на НП по изложените в жалбата аргументи, претендира разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

1

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 03.06.2021 г. около 18:40 жалбоподателят Х. управлявал лек автомобил СИТРОЕН Ц4 КАКТУС с per № СВ****АС, в гр.София по бул. Петко Ю.Тодоров с посока на движение към центъра, и на кръстовището с ул.Мидия настъпило ПТП с л.а. Акура ЕЛ с рег.

№СВ****РР, управляван от свидетелката Е.. Последната излязла от автомобила си и отишла до автомобила на жалбоподателя Х., който слязъл от него и двамата разговаряли, като стигнали до съгласие, че именно свидетелката Е Е. е виновна за настъпилото ПТП, но жалбоподателят заявил, че няма бланка за двустранен констативен протокол за ПТП и Е. отишла до автомобила си, за да вземе своята. Двамата водачи се разбрали да посочат именно свидетелката Е. като виновен водач в протокола, тъй като постигнали съгласие за механизма на ПТП. Е. взела бланка за протокол от автомобила си и се запътила към автомобила на Х., където да попълнят данните на водачите, но установила, че водачът е напуснал местопроизшествието. Тогава Е. се обадила на тел.112 и изчакала идването на служителите на ОПП СДВР, като на място пристигнал В. Г., младши автоконтрольор, който изготвил докладна записка.

По данните, съобщени от свидетелката Е., Х. бил установен, призован в ОПП СДВР и му бил съставен АУАН№ АВ221056/ 26.07.2021 г. от свидетеля Ц.. В АУАН липсвали данни дали между водачите имало разногласия, респективно имало ли е или не съгласие във връзка с обстоятелствата, свързани с ПТП. Х. попълнил и декларация

В срока по чл.44, ал. 1 ЗАНН от Х. не постъпили възражения.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление (НП) № 21-4332-017250 от 23.08.2021г. от Д.Д.Д., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със заповед per. № 81213-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена на Х. М. Х., ЕГН ********** глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.123 ал. 1 т.З б.В от ЗДвП.

В НП за разлика в АУАН било посочено, че между водачите имало разногласия във връзка с обстоятелствата на ПТП, обстоятелства, които не били описани в АУАН.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Ц. и Е., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно: АУАН, НП, декларация от водача на товарния автомобил , декларация на Х., скица на ПТП, протокол за ПТП, справка картон на водача, заповед от 28.10.2019г, заповед от 02.12.2021г. и другите, 2 приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Съдът кредитира гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелката Е., които са непротиворечиви вътрешно, логични, последователни и се подкрепят от другите събрани по делото доказателствени материали. От тях се установяват по несъмнен начин действията на водачите след настъпване на ПТП, разговора между тях, постигнатото съгласие във връзка с вината за настъпилото произшествие и действията на Х. след разговора му с Е.. От показанията на тази свидетелка с категоричност се установява, че е било постигнато съгласие за механизма на ПТП, поради което съдът приема, че вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение не е извършено.

Съдът дава вяра и на показанията на служителя на ОПП СДВР Ц., от чиито показания се установяват обстоятелства във връзка със съставяне на АУАН впоследствие. Свидетелят не е очевидец на ПТП и показанията му не изясняват обстоятелства във връзка с неговия механизъм.

Останалите доказателства са непротиворечиви и по-подробен анализ не се налага.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от наказаното лице, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът намира, че с оглед приетата фактическа обстановка нарушението не е доказано, а в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, макар АУАН и НП да са издадени от компетентни органи и при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Относно нарушение, а именно това по чл. 123, ал. 1, т. 3, б „в“ от ЗДвП настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП предвижда задължение при настъпили само имуществени вреди от ПТП и ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

За да е осъществено нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "В" от ЗДвП трябва: 1. да е реализирано ПТП; 2. от произшествието да са настъпили само имуществени вреди; 3. между участниците в ПТП да няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него; 4. нарушителят да е напускал местопроизшествието без да уведоми съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълни дадените указания. Освен това от субективна страна е необходимо нарушителят към момента на извършване на деянието да е съзнавал наличието на тези елементи от обективна страна; да е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си и да е искал настъпването на обществено-опасните последици или макар и да не ги е предвиждал, да е бил длъжен и да е могъл да ги предотврати /доколкото административно-наказателната отговорност може да бъде ангажирана и при умишлени, и при непредпазливи деяния от страна на нарушителя/.

3

В случая не се установи нито от показанията на свидетелката Е., нито от други доказателствени източници между участниците в ПТП да е имало разногласия. Напротив съгласие за вината на Е. е било постигнато, респективно този състав на административно нарушение е неприложим в случая и такова нарушение не е извършено, доколкото се изисква между участниците да има разногласия, т.е. да няма съгласие за механизма на ПТП и действията на кой водач са причина за неговото настъпване. В този смисъл по-скоро става въпрос за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „б“ от ЗДвП, който текст предвижда, че ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. В случая жалбоподателят Х. не е изпълнил задължението си да попълни двустранен констативен протокол, но съдът не би могъл да преквалифицира нарушението, доколкото то съдържа съвсем различни признаци от обективна страна, които нито в АУАН, нито в НП са намерили отражение.

Отделно от това липсват каквито и да било фактически твърдения АУАН, че между участниците е имало разногласия или несъгласие, каквито обстоятелства са посочени едва в НП, което е съществено процесуално нарушение поради липсата на тъждественост между възприетата с АУАН фактическа обстановка и тази, приета от АНО в НП. В АУАН е посочено, че водачът напуска местопроизшествието и не уведомява органите на МВР, което в никой случай не са инкриминирани факти, навеждащи на нарушение по цитираната разпоредба, доколкото липсва описание на съществен елемент от обективната съставомерност на нарушението – липсата на съгласие. Липсва припокриване между установените в АУАН фактически положения и дадена правна квалификация на нарушението в НП, което е съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП в тази част и на това основание. Недопустимо е за пръв път в НП да се навеждат факти, свързани с липата на съгласие за причините на ПТП. Доколкото АУАН е съставен в нарушение на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН при непълна обстоятелствена част, е допуснато съществено процесуално нарушение, което е накърнило правото на защита на Х. да разбере за какво нарушение му е повдигнато обвинение, респективно не е могъл да се защити в пълен обем при положение, че едва с НП са му вменени факти, че липсва съгласие за механизма и вината на ПТП. Чл. 53, ал.2 от ЗАНН не може да намери приложение в случай, че в АУАН фактическата обстановка не отразява всички елементи от обективната съставомерност на нарушението.

Основен аргумент за отмяна на НП е обстоятелството, че нарушението не е извършено, за което са събрани категорични доказателства, съдържащи се в гласните доказателствени средства, а именно в разпита на свидетелката Е., която многократно заяви, че съгласие, че именно тя е виновна за ПТП е било постигнато, което с категоричност изключва наличието на нарушение по посочения в АУАН и НП текст от ЗДвП.

Поради тези съображения НП страда от пороци, които както поотделно, така и в своята съвкупност налагат неговата отмяна в цялост.

4

Право на разноски има жалбоподателят, който претендира 300 лева адвокатско възнаграждение, чието плащане е доказал, респективно същото следва да му бъде присъдено.

Водим от горното, Софийски районен съд, НО, 116ти състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 21-4332-017250 от 23.08.2021г. издадено от Д.Д.Д., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със заповед per. № 81213-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена на Х. М. Х., ЕГН ********** глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.123 ал. 1 т.3 б.В от ЗДвП.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на АНА Х. М. Х., ЕГН ********** сумата от 300 лева – разноски пред СРС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Софияград в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5