Решение № 19 от 06.01.2022, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Решение № 19/06.01.2022 г. по НАХД № 4564/2021 г. по описа на РСБургас Производството по делото е образувано по повод постановлението на Районна прокуратура гр. Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия П. М. Г. с ЕГН: ********** за извършено от него престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, а именно за това, че: на 06.02.2021 г. по път 7909 от с. Братово в посока кв. Г. Езерово, обл. Бургас, до цех „Андела“ АД, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление № 20-7779-000247/08.05.2020 г., влязло в сила на 26.05.2020 г., за управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление, извършил такова деяние, управлявайки мотоциклет марка „Ямаха“ , модел „ХВ 535“ с рег. № *, без да притежава СУМПС, валидно за категория „А“.

В съдебно заседание обвиняемият се явява лично, като заявява, че не желае да ползва адвокатска защита и се признава за виновен. Заявява, че не желае да се провежда разпит на свидетелите, а на основание чл. 378, ал. 2 НПК да се ползват протоколите от досъдебното производство.

В пледоарията си прокурорът застъпва, че фактическата обстановка, описана в постановлението на БРП е доказана по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода на производство доказателства. Счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание „Глоба”. Отчитайки смекчаващите отговорността обстоятелства, прокурорът счита, че размерът на глобата следва да се определи към минимума, а именно – 1000 лева.

Обвиняемият Г. заявява, че е виновен и няма какво друго да каже, предоставената възможност за последна дума още веднъж признава вината си. като в

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият П. М. Г. с ЕГН: ********** е роден на 0* г. в гр. Бургас, с постоянен адрес: гр. Камено, обл. Бургас, ул. „*” № 6. Той е българин, български гражданин, разведен, със средно образование, безработен. Г. е неосъждан и без данни за криминални прояви.

Обвиняемият П. М. Г. притежавал мотоциклет марка „Ямаха“ , модел „ХВ 535“ с рег.

№ *. Според техническите му характеристики - обем на двигателя 535 куб.см и максимална мощност 25 KW, посоченото моторно превозно средство попадало в категория „L3e“.

Съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 4, б. “а“ от ЗДвП, за да управлява МПС от категория „L3e“ , водачът е необходимо да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство от категория „А“. На обвиняемия Г. е било издадено СУМПС № * за категории „В, С , D, DE, СЕ, АМ, ТКТ”, но никога не му е било издавано СУМПС за категория „А“ , поради което, съгласно разпоредбите на ЗДвП, той се явявал неправоспособен водач за посочената категория. Въпреки това обвиняемият управлявал собствения си мотоциклет по пътищата, отворени за обществено ползване. За това, че е управлявал моторно превозно средство - мотоциклет, без съответно свидетелство за управление, валидно за категория „А“, с което нарушил чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, обвиняемият бил наказан по административен ред с Наказателно постановление № 20-7779-000247/08.05.2020 г., издадено от Началник РУ-Камено при ОД на МВР- гр.Бургас, лично връчено на Г. на 18.05.2020 г. и влязло в 1 законна сила на 26.05.2020 г.

На 06.02.2021 г., въпреки че бил неправоспособен водач за категория „А“, обв. Г. отново се качил на собствения си мотоциклет марка „Ямаха“ , модел „ХВ 535“ с рег.№ * и го подкарал. Около 14.15 часа същия ден, по време на движение по път 7909 от с. Братово в посока кв. Г. Езерово, обл. Бургас, до цех „Андела“ АД, обвиняемият бил спрян за проверка от свидетеля * - служител в Зонално жандармерийско управление-Бургас, който по това време бил на смяна в наряд авто-патрул на територията на Четвърто РУ- Бургас, съвместно с колегата си *. При извършената проверка полицейските служители установили, че Г. не притежава СУМПС, валидно за категория „А“, позволяващо му да управлява мотоциклет от такъв вид. Във връзка с констатираното, полицейските служители поискали съдействие от сектор „Пътна полиция“ . На място бил изпратен св. * - мл.автоконтрольор в Сектор „ПП” при ОДМВР-Бургас, който при извършената проверка също констатирал , че обв. Г. не притежава СУМПС, валидно за категория „А“. За констатираното нарушение на обвиняемия бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия АА, бл.№ 968910/ 06.02.2021 г, който той подписал без възражения.

С оглед данните за предходно санкциониране по административен ред за същото деяние по случая било образувано ДП 3292-164/2021 г. по описа на 04 РУ-Бургас. Г. бил привлечен като обвиняем, а в последвалия разпит, изразил съжаление за случилото се.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на производството доказателствен материал, приобщен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал. 2 НПК, а именно:

От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите * (л. 13 от ДП) и * (л. 14 от ДП).

От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 9 от съдебното производство);

АУАН бл. № 968910 (л. 6 от ДП); Наказателно постановление № 20-7779-000247/08.05.2020 г. (л. 7 от ДП); справка за регистрация и характеристики на МПС (л. 9 от ДП); справка за водач/нарушител (л. 10-11 от ДП) и писмо от Сектор „ПП“ ведно с документи (л. 18-22 от ДП).

Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло.

По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.

Като цяло фактическата обстановка не се оспорва от обвиняемия, поради което и настоящият състав намира за излишно да прави по-детайлен анализ на доказателствените материали. В случая доколкото всички материали са еднопосочни, то такъв анализ е и безпредметен.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, 2 че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, за което му е повдигнато обвинение.

На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление” на МПС. Съдът счита, че действията на обвиняемия по привеждане на мотоциклета в движение и придвижването му в пространството по път 7909 от с. Братово в посока кв. Г. Езерово , представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г. , според които понятието "управление", включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.

На следващо място от обективна страна, няма спор, че мотоциклет марка „Ямаха“ , модел „ХВ 535“ с рег.№ *, който обвиняемият е управлявал, е „моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е снабден с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство. Това МПС (видно от справката за характеристиките и регистрацията му) е с обем на двигателя 535 куб.см и максимална мощност 25 KW, поради което попада в категория „L3e“. Съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 4, б. “а“ от ЗДвП, за да управлява МПС от категория „L3e“, водачът е необходимо да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство от категория „А“, каквото обективно Г. никога не е имал.

На последно място, за да бъде престъпно поведението на обвиняемия, законът изисква управлението на МПС да се осъществява в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление. В конкретния случай и този признак от обективна страна е налице. Няма спор, че Г. никога не е притежавала СУМПС за категория „А“ – т.е. той е неправоспособен водач по отношение на тази категория, но въпреки това е управлявал МПС. Именно защото е бил неправоспособен за тази категория с НП № 20-7779000247/08.05.2020 г., влязло в сила на 26.05.2020 г. , обвиняемият е бил санкциониран на основание чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДвП за нарушение по чл. 150А ЗДвП. Към дата 06.02.2021 г. все още не е бил изтекъл едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление без съответното свидетелство, но той е управлявал мотоциклета, поради което и деятелността му изпълва всички признаци на състава по чл. 343в, ал.2 НК. В този смисъл е и Решение на ВКС № 44/19.02.2013г., постановено по аналогичен случай.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото обвиняемият Г. е съзнавал общественопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че не бива да управлява мотоциклет, тъй като е неправоспособен за категория „А“, както и че с НП № 20-7779-000247/08.05.2020 г., влязло в сила на 26.05.2020 г. е наказан по административен ред з а управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление (НП му е връчено лично на 18.05.2020 г.) и не е изминал едногодишен срок от наказването му, както и че с действията си привежда в движение мотоциклета и го предвижва в пространството, като от волева страна обвиняемият е искал да управлява МПС-то и то именно в едногодишния срок от наказването му за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една до три години и „Глоба“ от петстотин до 3 хиляда и двеста лева. В същото време по отношение на обвиняемия Г. са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:

1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години;

2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;

3. към процесната дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.

4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно състояние, нито след употреба на наркотични вещества и не са налице множество престъпления.

Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от хиляда до пет хиляди лева.

При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на обвиняемия следва да се отчете фактът, че до настоящия момент няма каквито и да е данни за извършени противообществени прояви (същевременно настоящият състав счита, че не следва да отчита като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на Г., доколкото то е отчетено веднъж като предпоставка за приложението на чл. 78а НК). На следващо място обв. Г. е трудово ангажиран, изразява съжаление и разкаяние за постъпката си и е оказал пълно съдействие на разследващите. Горното кара съдът да приеме, че обвиняемият е лице със сравнително ниска степен на общественаопасност, като настоящето престъпно деяние е инцидентна проява в живота му, както и че той е осъзнал стореното и искрено се разкайва за него. Всичко това води до извода, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват няколкото предишни нарушения по ЗДвП, но по мнение на настоящия състав същите не могат да разколебаят горните изводи.