Решение № 12499 от 26.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12499 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ при участието на секретаря СЕКРЕТАР като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20231110123066 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „*****************” ЕАД срещу Н. Д. П., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1622 лева – главница, от която сумата 1593,84 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 28,16 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 238,98 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.09.2018 г. до 29.07.2021 г.

В исковата молба се твърди, че ответникът Н. Д. П. бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*****************“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „*****************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответникът ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент ****, находящ се в гр. ***********************, с абонатен № **********, през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но не бил заплатил цената на същата.

1

Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „**************” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него.

Въпреки настъпването на падежа, дължимите суми не били заплатени. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Н. Д. П. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. И. Д..

Процесуалният представител оспорва предявените искове като неоснователни. Възразява, че с исковата молба не били представени доказателства, че ответникът бил собственик или вещен ползвател на процесния недвижим имот през исковия период. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от вземанията. Освен това оспорва основателността на претенцията за стойността на услугата дялово разпределение, тъй като същата се извършвала от трето лице, а не от ищцовото дружество. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.

Третото лице – помагач „*******************” ООД не изразява становище по предявените искове.

В съдебно заседание ищецът „*****************” ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. Д.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да уважи исковата претенция като основателна и доказана.

Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът Н. Д. П., редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е молба от адв. Д., в която заявява, че поддържа депозирания отговор. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Третото лице – помагач „*******************” ООД, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията, ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия, 2 пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните такива.

От представен по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 13, том LLLХХХVІІ, дело № 36612 от 1997 г. по описа на нотариус К.Б., с район на действие Софийски районен съд, се установява, че на 18.11.1997 г. М.Г.Л. продала на ответника Н. П. следния свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент № *******************.

Видно от удостоверение изх. № 68-00-1252/1/датата не се чете, издадено от „Г******************“ ЕООД, стар адрес ***************8 се отнасял за многофамилна жилищна сграда с четири входа, отразена с идентификатор *************** в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ********************.

Не се оспорва и обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От приложените по делото Договор от 30.09.2002 г., сключен между „*******************” ООД и етажната собственост, и протокол от 22.09.2002 г. от общото събрание на етажните собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяването на сградата на бл.

****************** г.

Видно от протокол от 22.09.2002 г., общото събрание на етажните собственици в сградата на бл. ********* взело решение за сключване на договор с „*******************” ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство”. Въз основа на взетото решение от Общото събрание на 30.09.2002 г. бил подписан договор между етажната собственост, в качеството на възложител, и „*******************” ООД, в качеството му на изпълнител, по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата – етажна собственост. От своя страна възложителят се задължил да заплаща годишната абонаментна такса за отчитане на топлинен разпределител и водомер за топла вода в началото на всеки отоплителен сезон.

С договор № Д-О-68/03.06.2020 г. ищецът възложил на третото лице – помагач извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.

Видно от приложени по делото 2 броя изравнителни сметки за периодите 01.05.2018 г.

– 30.04.2019 г. и 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и 2 броя талони за отчет на уреди за дялово разпределение, през исковия период за процесното жилище била начислена топлинна енергия за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване по данни от един водомер. Талоните за отчет съдържат подпис за потребител.

Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна 3 енергия за битови нужди от „*****************“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „*****************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответникът да е изразил несъгласие с тях и да е предложил на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3 ЗЕ). Следователно, приложените по делото Общи условия влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на „*****************” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.

По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Релевираните по делото правоотношения между страните са нормативно регулирани от разпоредбите на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г.), Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.), Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*****************“ ЕАД на потребители в гр.

София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „*****************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ:

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ответникът бил собственик на процесното жилище през исковия период и като такъв притежавал качеството „потребител” на топлинна енергия през същия този период. Съгласно действащата към датата на възникване на облигационните отношения между страните Наредба № 1 за ползуване на топлинна енергия (обн. ДВ., бр. 49 от 27.06.1975 г., отм. ДВ., бр. 31/26.03.2002 г.) – чл. 5, ал. 1, т. 2, и приетия по-късно Закон за енергетиката и енергийната ефективност (отм.) – § 6, ал. 2 и ал. 3 ПЗР, ответникът се явява „заварен потребител” на топлинна енергия за битови нужди. Няма данни по делото, а и твърдения през исковия период това качество да е било загубено поради промяна на собствеността или учредяване на вещно право на 4 ползване в полза на трето лице. Н. Д. П. като физическо лице – собственик на имот в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, в която се ползва топлинна енергия за битови нужди, е притежавал качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 ДР ЗЕ през процесния период. Направените в тази насока възражения в отговора на исковата молба са неоснователни.

Следователно, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че през исковия период съществувало валидно облигационно правоотношение между ищцовото дружество и ответника за доставка на топлинна енергия до процесния имот. Доколкото по делото няма данни, а и твърдения, между страните да е бил сключено писмено допълнително споразумение, отразяващо предложени от ответника и приети от ищеца специални условия (чл. 150, ал. 3 ЗЕ), то към договорното отношение между тях се прилагат публично известни общи условия от 2016 г., предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, със съдържание, посочено в чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Т.е. законът урежда определен вид договори при публично известни общи условия, чието съдържание е типизирано, без практическа възможност за индивидуално разискване на договорните клаузи. По силата на този договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди ищцовото дружество, в качеството си на продавач, имало задължение през процесния период да доставя топлинна енергия до имота – собственост на ответника. Ответникът, в качеството му на купувач, се задължил да заплаща реално доставената му топлинна енергия по определена цена и по начин и в сроковете, посочени в действащите общи условия.