Решение № 270 от 26.11.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Добрич, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНЧО Й. Д. при участието на секретаря Снежина Ив. Д.а като разгледа докладваното от ДАНЧО Й. Д. Административно наказателно дело № 20253230200846 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, *** № ***, ет. *** ап. ***, срещу наказателно постановление № 25-1717-000504 от 07.05.2025 г., издадено от Р. П. П. – началник сектор в ОДМВР - Добрич, Първо РУ - Добрич, с което на И. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, *** № ***, ет. ***, ап. ***, за нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лв.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата си.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С писмено становище се иска наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

1

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 3753756/17.04.2025 г. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че няма възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Нямам възражения“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза, като е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл.

57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

2

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 17.04.2025 г., в град***, по бул. „***“, в посока кръстовището с ул. „***“, в близост до ***, управлява товарен автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на Е. М. А., като превозва пътника С. И. Б., който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан – нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 2 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 2 от ЗДвП (в редакцията, действала към датата на извършване на нарушението, която като поблагоприятна следва да намери приложение, съобразно принципа прокламиран в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН), наказва се с глоба 50 лв. водач, който превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан.

Жалбоподателят оспорва констатацията в наказателното постановление, че превозваният от него пътник, не е изпълнил задължението за използване на предпазен колан, като ангажира гласни доказателства, посредством показанията на самия пътник - свидетеля С. И. Б..

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на И. И. К. и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитан като свидетел в съдебно заседание, актосъставителят Я. К. Ж. потвърждава констатациите в акта. Така например, в съдебно заседание свидетелят Ж. дава следните показания: „На посочената в акта дата и час бяхме на работа с колегата Д. по бул. „***“ в посока кръстовището с ул. „***“, близо до агромагазина. Забелязахме автомобил, който се движеше към нас, и го спряхме. При спирането подадох сигнал със стоп-палка. Забелязах, че пътникът, господин Б., дърпа обезопасителния колан надолу към заключващото устройство. При спирането се представих на водача и на пътника. Поисках от водача свидетелство за управление на моторното превозно средство и талона за регистрация на автомобила. При това забелязах, че пътникът държи обезопасителния колан с лявата си ръка до заключващото устройство.

Информирахме пътника, че не е бил с поставен обезопасителен колан.

Поканихме водача да се яви в Първо РУ на МВР – Добрич за тест за наркотични вещества. При пристигане в районното водачът потвърди, че пътникът е бил без поставен обезопасителен колан и след като сме подали сигнал със стоп-палка, пътникът издърпал колана, но не го закопчал.

Съставихме му акт. Водачът го подписа и нямаше възражения.“(цитат).

Същата фактическа обстановка пресъздава посредством показанията си и свидетелят Д. П. Д., който в съдебно заседание заявява: „На посочената дата бяхме с колегата Ж. на работа по бул. „***“ в посока кръстовището с ул.

„***“, близо до агромагазина. Спряхме бял микробус и съставихме акт на водача за това, че е допуснал пътник в автомобила без поставен обезопасителен колан. Водачът е известен на МВР. Решихме да го изпробваме за алкохол и наркотични вещества. Обяснихме му, че ще му бъде съставен акт, при което той нямаше възражения. По време на теста в 3 районното водачът каза за пътника: „Поне да беше си сложил колана, да няма акт“. Когато спряхме водача на автомобила, видяхме, че пътникът не е с поставен обезопасителен колан. Забелязахме, че той дърпа колана отгоре надолу и го държи до закопчалката, но не го закопчава. Обяснихме на пътника, че ще му бъде съставен фиш, при което той възрази. След това съставихме акт на пътника за това, че е бил без обезопасителен колан, и на водача – за това, че е превозвал пътник, който не е изпълнил задължението да използва предпазен колан.“(цитат).

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Я. Ж. и Д. Д., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля С. И. Б. дадени в съдебно заседание досежно твърдението, че е бил с поставен предпазен колан, който бил свалил в момента на проверката, тъй като на първо място е налице индиция за неговата заинтересованост – същият е в приятелски отношения с жалбоподателя К., поради което е налице обвързаност и тази обвързаност променя отношенията на свидетеля към фактите, имащи значение за делото, отчитайки, че свидетелят Б. също е бил санкциониран за това, че не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. В тази връзка, служебно известно на настоящия съдебен състав е обстоятелството, че с наказателно постановление № 25-1717-000509 от 07.05.2025 г., издадено от Р. П. П. началник сектор „Охранителна полиция” в Първо РУ при ОДМВР - Добрич, на С. И. Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв., на основание чл. 184, ал. 4, пр. 1 от ЗДвП, за това че като пътник не изпълнява задължението за използване на предпазен колан, като въз основа на депозирана от него жалба, в Районен съд Добрич е образувано а.н.д. № 773/2025 г.

От друга страна показанията на свидетеля Б. в тази им част, се оборват по категоричен начин от показанията на свидетелите Я. Ж. и Д. Д., които съдът кредитира по изложените вече съображения. Съдът кредитира показанията на свидетеля Б. в останалата им част, като кореспондиращи с останалите гласни доказателства, обективирани посредством показанията на свидетелите Я. Ж. и Д. Д..

Ето защо съдът намира твърденията на жалбоподателя И. К., че свидетелят С. Б. е бил с поставен предпазен колан, за недостоверни и като израз на защитната му позиция, отчитайки и, че при съставяне на АУАН, жалбоподателят не е оспорил фактическата обстановка, описана в него.

Изложената фактическа обстановка, отразена в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите Я. Ж. и Д. Д..

Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка, описана в него и в НП е безспорно установена в 4 съдебно заседание.

С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП за доказано, поради което законосъобразно на основание чл.

183, ал. 4, т. 7, пр. 2 от ЗДвП, административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя.

По отношение на наложеното наказание:

Наложеното от административнонаказващият орган наказание глоба в размер на 50 лв. е законоустановено и не подлежи на преразглеждане от съда.

Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай по следните съображения:

Според § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата и община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Т.е., маловажността е конкретна преценка на степента на обществена опасност на нарушението от страна на съда, респективно на административнонаказващия орган, в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая извършеното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид. В конкретния казус се касае до така нареченото в теорията „формално нарушение”. Фактът, че жалбоподателят е превозвал пътник, който не е изпълнил задължението за използване на предпазен колан осъществява състава на съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или да няма вредни последици. Липсват обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, като например наличието на обективни причини, довели до извършване на нарушението. Нещо повече – видно от приложената по делото справка за нарушител/водач, жалбоподателят е бил многократно санкциониран по административен ред за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата. Следва да се има предвид и че е извършено нарушение със завишена степен на обществена опасност, свързано най-вече с безопасността на движението, тъй като управлението на моторно превозно средство е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци. Няма спор в настоящия случай, че жалбоподателят е преминал през съответното обучение, обуславящо отлично познаване на нормативната уредба, регламентираща извършваната от него дейност, поради което не може да става и дума за маловажен случай на административно нарушение.