Решение № 2971 от 15.08.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2971 гр. Пловдив, 15.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20205330116955 по описа за 2020 година

Производството по делото е по реда на чл.422, вр.415 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Юробанк България“ АД срещу Д. Я. А., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 23 087.37 лева главница, дължима по договор за кредит за рефинансиране на ипотечен кредит № ***, сключен с ищеца с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД, както и сума в размер на 363.26 лева – договорна лихва за периода 27.04.2015 г. до 17.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда – 19.01.2017 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 601/2017 г. по описа на ПРС. Претендират се разноски в заповедното и исковото производство.

В исковата молба и в допълнителна молба от 05.02.2021 г. са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за кредит за рефинансиране на ипотечен кредит № ***.

Излагат се твърдения, че ответникът е допуснал просрочие на три месечни погасителни вноски за периода 27.04.2015 г., 27.05.2015 г. и 27.06.2015 г., поради което на основание чл.18, ал.2 от договора кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Излагат се твърдения, че предсрочната изискуемост била настъпила на датата на последната неплатена погасителна вноска на 27.06.2015 г. Ищецът бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с нотариална покана, като му бил предоставен 7-дневен срок да изпълни задълженията си, което той не сторил. Остатъка от задължението за главница било в размер на 23 087.37 лева, което се формирало от вноските за главница с настъпил падеж и предсрочно изискуемите вноски за целия период на договора. По договора не е заплатена и договорна лихва в общ размер на 363.26 лева, от които 34.47 лева били договорна възнаградителна лихва и 328.79 лева – договорно обезщетение за забава.

За вземанията си ищецът се снабдил със Заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 601/2017 г. по описа на ПРС срещу които длъжникът възразил в срок, което поражда интерес от предявяване на настоящите искове.

1

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват исковете. На първо място признава, че е сключил с ищеца „Юробанк България“ АД с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД договор за кредит за рефинансиране на ипотечен кредит № *** със заемна сума в размер на 24 870 лева, с част от която е рефинансиран ипотечен кредит на ответника. Оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, доколкото е заплащал редовно месечните си вноски. Наред с това предсрочната изискуемост не му е съобщена преди процеса. Оспорва да е получавал нотариална покана, с която да е уведомен за настъпване на предсрочна изискуемост. Излагат се доводи за неравноправност по предшестващ договор за кредит между страните, във връзка с изплащането на който е сключен процесния. Счита, че доколкото с предхождащия договор за кредит, който ответникът е следвало да издължава във валута „франк“, който непрекъснато нараствал и с това следвало да върне на банката по-голяма главница, отколкото е получил, бил принуден да сключи процесния договор, който на това основание бил унищожаем и прави възражение в тази насока. Счита, че клаузите по договора за кредит били неравноправни. Не била ясна методологията за определяне на референтния лихвен процент, с което не бил получил предварително достъпна и разбираема информация за начина, по който банката може да променя едностранно цената на предоставената финансова услуга. Моли за отхвърляне на исковете.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 601/2017 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство, в разглежданата им в решението част, съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, от който е постъпило възражение в срок. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация: чл.422 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.430, ал.1 и ал.2ТЗ и чл.86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличие сключен договор за кредит, размер на вземането си за главница, падеж, настъпване на предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, предвидени в договора, надлежно обявена на ответниците предсрочна изискуемост на вземането за главница, за която последният е уведомен, размер на вземането си, уговорена в договора възнаградителна лихва размер на вземането си, както и уговорено в договора обезщетение за забава, размер. Ответникът носи насрещно доказване, при установяване на горното от ищеца, че е платил задълженията си по договора за заем в срок.

С Определение от 08.04.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че ответникът и „Юробанк България“ АД, с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД са сключили договор за кредит за рефинансиране на ипотечен кредит № ***, по силата на който на ответникът е предоставен заем в размер на 24 870 лева, с част от който е рефинансиран ипотечен кредит на ответника. В договора е уговорена възнаградителна лихва и обезщетение за забава.

Спорно по делото е какъв е остатъка от задълженията по кредита и погасен ли същия от ответника изцяло, както и надлежно ли е обявена предсрочната изискуемост на кредита, налице ли са неравноправни клаузи по договора за възнаградителна лихва, унищожаем ли е 2 договора, валидно ли е сключен.

По доводите на ответника за недействителност на договора за кредит, доколкото същия бил сключен с цел рефинансиране на друг договор за кредит сключен между страните, който бил нищожен, съдът намира следното:

В случая преценката за недействителност на договора за кредит, сключен между страните се прави на база уговорките в самия договор, а не във връзка с друго заемно правоотношение, сключено между страните. Това е така доколкото процесният договор за кредит е самостоятелно правоотношение, което не зависи от предхождащи такива между страните. Независимо, че процесният кредит е отпуснат с цел рефинансиране на предишен кредит на ответника, валидността на последния не рефлектира върху валидността на процесния договор за кредит, доколкото са различни правоотношения, независими едно от друго.

Преценявайки съдържанието на процесния договор за кредит съдът не открива противоречие с императивна правна норма, нито договора да противоречи на добрите нрави.

Насрещните престации са еквивалентни една на друга за отпуснатия кредит потребителят дължи възнаграждение, което съдът приема, че е съразмерно с размера на кредита и периода за който е отпуснат – 18 години.

Ответникът не доказа, че договорът е унищожаем, че е сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия. В тази връзка възраженията на ответника са, по-скоро, че договорът за кредит, рефинансиран със заемните средства от процесния договор е сключен при неизгодни условия за ответника, но това не се установи по делото, а и дори да беше установено, както беше посочено по-горе нерефлектира върху валидността на процесния договор за кредит.

С оглед всичко изложено съдът приема, че договорът за кредит е валидно сключен между страните.

От приетата и неоспорена от страните Съдебно-счетоводна експертиза /л.197/ се установява, че към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК от ищеца – 17.01.2017 г., остатъка от задълженията по кредита са в размер на 23 087.37 лева – непогасена главница, 139.07 лева – възнаградителна лихва и 222.66 лева – лихва върху просрочена главница. В случая ищецът претендира 34.47 лева – възнаградителна лихва и 328.79 лева – обезщетение за забава /молба от 05.02.2021 г. л.32/. Вещото лице установява, че до датата на подаване на Заявлението по чл.417 ГПК не са платени повече от три месечни вноски по кредита.

Именно тук съдът намира за уместно да разгледа възражението на ответника за липса на надлежно настъпила предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК и дали такава е настъпила и кога.

Ищецът се позовава на настъпила автоматично предсрочна изискуемост на 27.06.2015 г., доколкото не са платени три последователни вноски за главница и лихви.

За да настъпи предсрочна изискуемост не е достатъчно да са настъпили обективните условия, предвидени в договора, а именно неизплащане на три месечни вноски за главница и лихви, а е необходимо длъжникът да е уведомен за това.

Видно от изпратената до длъжника *** покана /л.143/, същата не е връчена надлежно на длъжника. Това е така, доколкото видно от удостоверението, направено от нотариуса /л.145/, връчването е осъществено по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Съдът приема, че не са спазени условията на чл.47, ал.1 ГПК за връчване на длъжника, доколкото същият не е търсен в рамките на повече от месец /търсен е на дати 29.07.2016 г. - петък, 19.08.2016 г. петък и 26.08.2016 г. - петък/, не е търсен в неприсъствен ден, не е спазено и изискването уведомлението да се залепи на входа на жилището, а не на входната вратата на кооперацията.

3

Предвид изложеното съдът приема, че макар и да са настъпили обективните условия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, обективирани в чл.18, ал.2 от стъщия, не са настъпили субективните такива – уведомяване на длъжника за това.

Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 8/2017 г. по т.д. № / 2017 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по иск по чл. 422 ГПК съдът не е обвързан от фактическото положение, относно изискуемостта на кредита, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. При констатация за настъпила предсрочна изискуемост на кредита в хода на исковото производство при разглеждане на иска по чл.422 ГПК, това обстоятелство следва да се съобрази като новонастъпило в хода на процеса по реда на чл. 235, ал.3 ГПК. Няма пречка и е допустимо в настоящото производство по предявен иск по реда на чл.422 ГПК, да настъпи предсрочно изискуем на кредита, както и да се вземат предвид вноските с настъпил падеж до приключване на съдебното дирене. Това е така, доколкото п редсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Положението на кредитора не следва да бъде по неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото, ако той направо е предявил осъдителен иск за вземането си по общия ред. Съответно не би следвало при развиващото се в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК исково производство, пред финансова институция като кредитор с вземане, произтичащо от договор за кредит да съществуват пречки да получи по всяка от въведените със заявлението претенции главница, възнаградителни лихви, лихви за забава, неустойки, такси и други суми, чието възникване и изискуемост са доказани в исковото производство, стига тези суми да са в рамките на посочените в заявлението размери. С посоченото по-горе ТР съдът счита, че са преразгледани постановките, възприети в Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, в посочения по-горе смисъл.