Решение № 34 от 05.02.2020, Районен съд - Ботевград

Р Е Ш

Е Н И

Е

No 34 гр. Ботевград, 05.02.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на десети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА при участието на секретаря Християна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 109 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 432 от

Кодекса за застраховането /КЗ/ и чл. 497, ал. 1 от КЗ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът- В.М.К. *** твърди, че на 12.05.2017 г. около

22.00 часа в с. С=, по главен път Е*, *-* настъпило пътнотранспортно произшествие между управляван от М.Д.И. лек автомобил марка “БМВ”, модел “320И” с рег. No ********, и управляван от Т.В.Н. лек автомобил марка “Фолксваген”, модел “Голф” с рег. No ********, в който на предната седалка в дясно с поставен обезопасителен колан е пътувал ищецът. Твърди, че и двамата водачи нарушили правилата за движение по пътищата и станали причина за настъпване на произшествието. С поведението си двамата водачи причинили на ищеца следните травматични увреждания: фрактура денс аксис /2-ри тип/ с разместване на фрагментите; компресионни фрактури на телата Тн2 и Тн3; дискова херния на С5 и С6; спондиолистеза на С5; сътресение на мозъка; контузия на главата; дискоординационен синдром на база на промени в шийния отдел. Сочи, че след пътнотранспортното произшествие е транспортиран по спешност в клиника по неврохирургия УМБАЛ “Света Анна”, настанен е за лечение в болничното заведение и е изписан на 15.05.2017 г. Поддържа, че на 23.05.2017 г. му е извършена магнитно-резонансна томография, след разчитането на изследването от която по спешност е транспортиран със специализиран превоз- линейка до УМБАЛ “Н.И.

Пирогов” ЕАД. Направен му е контролен скенер там, след което на 08.06.2017 г. му е извършена операция: фиксацио постериор

С1-С-2, като му е поставена твърда шийна яка. Излага, че във връзка с лечението си е направил следните разходи: сумата от 300.00 лв. за извършен на 23.05.2017 г. ЯМР преглед на шиен отдел на гръбначен мозък; сумата от 900.00 лв. на 07.06.2017 г. за избор екип гръбначни и гръбначно-мозъчни оперативен; сумата от 9960.00 лв. на 07.06.2017 г. за комплект: задна цервикална стабилизация до 8 винта и оксипитална плака, както и за стаплет за кожен разрез, от които сумата от 2280.00 лв. е възстановена с кредитно известие, при което общата заплатена сума по фактурата е 7680.00 лв. Сочи, че във връзка с процесното ПТП е образувано досъдебно производство No 136/2017 г. по описа на РУ- Ботевград.

Твърди, че и двата леки автомобили към датата на ПТП имат валидни договори за застраховка “Гражданска отговорност”, сключени със ЗД “Б. И.” АД. Поддържа, че за обезщетяване на причинените му неимуществени и имуществени вреди от процесното ПТП е депозирал молба до ответника ЗД “Б. И.” АД от 22.08.2017 г., а с молба от 26.03.2018 г. до дружеството е приложил удостоверение за банкова сметка, ***о от ответника обезщетение, но такова до момента не е направено.

Излага, че за лечението си е направил разходи за медицински консумативи, лекарства и такси на стойност 8880.00 лв., като така причинените му имуществени вреди следва да му бъдат възстановени. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 8880.00 лв., представляваща причинени му имуществени вреди – направени разходи за лечение, както и сумата от 735.07 лв., представляваща лихва за забава от 27.03.2018 г. – датата, на която ответното дружество е следвало да му заплати определеното обезщетение, до 18.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- ЗД “Б. И.” АД, гр. София, в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че дружеството не е дало повод за завеждане на делото и не му е дадена възможност да определи и изплати застрахователно обезщетение, като изискуемият в чл. 498, ал. 3 от КЗ тримесечен срок от предявяване на претенцията пред застрахователя, изтичането на който е процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск по чл. 432 от КЗ, в случая не е изтекъл към датата на подаване на исковата молба- ищецът е депозирал претенцията си за вреди пред застрахователя на 22.08.2017 г., на 13.04.2018 г. застрахователят е изискал повторно допълнителни документи, същите не са представени от ищеца, а вместо това той е депозирал исковата молба в съда на 18.01.2019 г. Заявява, че с действията си ищецът го е поставил в невъзможност да определи размера на обезщетението, включително наличие/ липса на основание за плащането му, както и да изплати такова в законовия 3 месечен срок, като последното е от значение и за определяне на момента, от който ищецът може да претендира лихва за забава.

По същество оспорва исковете като неоснователни и недоказани, както и като завишени по размер. Оспорва да е причинен деликт от М.Д.И., застрахован при дружеството. Сочи, че разследването по досъдебното производство не е приключило, като не е установена вината на някоя от страните в пътния инцидент. Оспорва законосъобразността на издадения на 12.05.2017 г.

Констативен протокол No 96, като неотговарящ на изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба No * – * от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране на МВР, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Оспорва твърдението, че ищецът има качеството на пострадало и увредено лице по смисъла на чл. 478 от КЗ, тъй като в случая не е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Поддържа, че тъй като Констативният протокол е съставен незаконосъобразно, от него не може да се установят пострадалите лица и механизма на настъпване на процесното ПТП. Твърди, че вина за настъпилия пътен инцидент има водачът на лекия автомобил лек автомобил марка “Фолксваген”, модел “Голф” с рег. No ********, като травмите на ищеца са настъпили като резултат от виновното поведение на водача на този лек автомобил. Оспорва да са настъпили такива вреди при ПТП, които да обосноват размера на исковата претенция, както и наличието на причинно-следствена връзка между механизма на транспортния инцидент и настъпили имуществени вреди. Счита, че е налице изключителен принос на пострадалия, който е бил без поставен обезопасителен колан, като е налице самоувреждане на лицето. Дори да се приеме, че вредите са настъпили вследствие на твърдяното ПТП, то счита, че същите не са в резултат на деликт по смисъла на чл. 45 от ЗД, а в резултат на случайно деяние. Заявява, че ако ищецът е бил с поставен предпазен колан, не би се стигало до настъпване на вредоносния резултат или вредата не би била в същия обем. Предвид това са налице основания за намаляване на обезщетение на ищеца поради съпричиняване на настъпилите вредни последици. Оспорва и твърдението на ищеца, че гръбначно мозъчната травма е следствие на процесното ПТП. Твърди, че в 10-дневния период след изписването му от УМБАЛ “Света Анна” АД- София до приемането му в УМБАЛСМ “Н.И. Пирогов” ЕАД ищецът е претърпял друга травма или друго произшествие, довело до счупване на гръбнака, което изключва причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП на 12.05.2017 г. и травматичното увреждане на гръбнака, довело до извършване на имуществени разходи от ищеца. Оспорва като неоснователна и претенцията за заплащане на лихва за забава от 27.03.2018 г. Претендира разноски по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

По делото безспорно се установява, че по НОХД No 102/2019 г. по описа на РС- Ботевград в съдебно заседание на 22.02.2019 г. съдът е одобрил споразумение за решаване на наказателното производство, като е признал М.Д.И. за виновен в това, че на 12.05.2017 г. около 22.21 часа в с. С=, обл. Софийска, на първокласен път (ПП) 1 – 1, в района на 188-ми километър, с посока на движение от гр. Ботевград към с. Н., обл.

Софийска, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка “БМВ 320 И” с peг. номер ** **** **при условията на независимо съпричиняване с Т.В.Н. *** нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.1, т.1; чл.6, т.1 чл.16, ал.1, т.1 и чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата ( чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл. 6, т.1 от ЗДвП: „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.“; чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП: „На пътното платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“; чл.21, ал.1 от ЗДвП : „При избиране на скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности в km/h - категория В, в населено място - 50 km/h“) и тези визирани в разпоредбата на чл.63, ал.1 и ал.2, т.1 от Правилник за прилагане на Закона за движение по пътищата (чл.63, ал.1 от ППЗДвП: „ Надлъжната пътна маркировка се използва за очертаване на пътните ленти, на които е разделено платното за движение и очертаване на неговата граница“ и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП: „единична непрекъсната линия - МГ. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат…..”) като докато се е движил с управлявания от него лек автомобил „БМВ 320 И” с рег.номер ** **** **със скорост от 117 км/час и несъобразявайки наличието на предупредителните пътни знаци А26 - „Кръстовище с път без предимство“ и А40 - „Внимание! Участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия“ е пресякъл единичната непрекъсната линия, отграничаваща дясното от лявото платно за движение, навлязъл е в лентата за насрещно движение, в резултат на което е настъпил сблъсък между управлявания от него автомобил и извършващия в този момент ляв завой и намиращ се в лентата за насрещно движение лек автомобил „Ф. Г.“ с рег.номер ** ** ** ** и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, сред които и на В.М.К. ***, изразяваща се в: счупване на зъба на втори шиен прешлен /епистрофеуса/, което увреждане наложило оперативно лечение и причинило на В.К. „трайно затруднение на движението на врата“ зa срок от около 4-5 месеца и счупване на телата на втори и трети гръден прешлени от компресионен тип, което причинило на В.К. „трайно затруднение на движението на снагата“ за срок от около 7-8 месеца, за което и на основание чл.343, ал.3, б.“а“, вр. ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК е наложил на М.Д.И. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК отлага за срок от 3 /три/ години, считано от датата на одобряването на споразумението от съда.

Безспорно се установява, че по НОХД No 90/2019 г. по описа на РС- Ботевград в съдебно заседание на 15.02.2019 г. съдът е одобрил споразумение за решаване на наказателното производство, като е признал Т.В.Н. за виновен, за това, че на 12.05.2017 г. около 22.21 часа в с.С=, обл.Софийска, на първокласен път (ПП) 1 – 1, в района на 188-ми километър, с посока на движение от с.С= към гр.Ботевград, обл.Софийска при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ф. Г.”, с рег. номер ** **** **, при условията на независимо съпричиняване с М.Д.И. *** нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.1, т.1 и чл.37, ал.1 от Закона за движение по пътищата ( чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл.37, ал.1 от ЗДвП: „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. ….”) и това, визирано в чл.77, ал.1 от Правилник за прилагане на Закона за движение по пътищата (чл.77 от ППЗДвП: „Водачът, който има намерение да извърши маневра е длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата, че няма да застраши останалите участници в движението и преди да започне маневрата – да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал“) като докато се е движил с управлявания от него лек автомобил “Ф. Г.” с рег.номер ** ** ** ** със скорост от 19 км/час, несъобразявайки факта, че ще премине кръстовище и ще се включи в движението по първокласен път е предприел маневра ляв завой и е навлязъл в кръстовище без да спре и без да пропусне насрещно движещия се с висока скорост по път с предимство лек автомобил “БМВ 320 И“ с рег.номер ** ** ** **, въпреки че е имал видимост към същия, поради което е настъпил сблъсък между управлявания от него автомобил и намиращия се в лявата лента за движение с посока от гр.Ботевград към с.Н. лек автомобил „БМВ 320 И“ с рег.номер ** **** **и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, сред които и на В.М.К. ***, изразяваща се в: счупване на зъба на втори шиен прешлен / епистрофеуса/, което увреждане наложило оперативно лечение и причинило на В.К. „трайно затрудение на движението на врата“ за срок от около 4-5 месеца и счупване на телата на втори и трети гръден прешлени от компресионен тип, което причинило на В.К. „трайно затруднение на движението на снагата“ за срок от около 7-8 месеца, за което и на основание чл.343, ал.3, б.“А“, вр. ал.1, б.“Б“ от НК, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК, е наложил на Т.В.Н. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК отлага за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от датата на одобряването на настоящето споразумение от съда, като на основание чл.343г от НК във вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК го лишава от правото да управлява МПС за срок от 10 (десет) месеца, считано от датата на одобряването на споразумението от съда.

Разпечатката съдържа 23 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ca35652d-97b4-47d4-a174-fbb4d48ac4ac