Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 729 от 19.02.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 19943/2021
Вид
Решение № 729
Подписан
19.02.2024
Състав
Свилена Стоянова Давчева

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.108 · Закон за собствеността
  • чл. 69 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.92 · Закон за собствеността
  • чл. 22 · Конституция на Република България

РЕШЕНИЕ

№ 729 гр. Пловдив, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20215330119943 по описа за 2021 година

Производството е образувано по депозиран осъдителен иск с правна квалификация чл.108 ЗС, предявен от „Амарел“ ЕООД против А. Г. П..

Ищецът твърди, че е собственик по силата на договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № **, том **, н.д.

№ ***** г., както и по приращение съгласно чл.92 ЗС, на дворно място в село ****, общ. ***, ул. „***“ № ** с площ от 1100 кв.м. по нотариален акт, а по скица – 1083 кв.м., представляващо ***** от кв.11 по плана на село *****, одобрен със заповед № ****** г. на ***** на Община *****, ведно с построените в имота полумасивна едноетажна с призем жилищна сграда с площ от 46 кв.м. и долепена до нея едноетажна постройка (склад) с площ от 8 кв.м., навес с площ от 13 кв.м., полумасивна едноетажна постройка с площ от 40 кв.м. с баня, барбекю и стая и открито джакузи пред нея, ведно с всички подобрения и приращения в имота, в това число и намиращата се в северозападната част на имота порта за дворното място с керамичен покрив.

Сочи, че при закупуването на имота през **** г. отразените в скицата две паянтови сгради с площ от 8 кв.м. в североизточната част на имота и паянтова сграда с площ от 24 кв.м. в северозападната част от имота не съществували, 1 защото били самосрутени. Посочва, че ответникът се настанил и ползвал процесния имот без съгласие на ищеца, тъй като в селото имал дърводелска работилница, в която упражнявал хобито си. Предвид изложените твърдения, предявява настоящия иск, с който претендира да се установи в отношенията между страните, че е собственик на процесния недвижим имот, ведно с построените в него сгради, подобрения и приращения, на основание договор за покупко-продажба и приращение, както и да се осъди ответника да предаде владението по отношение на имотите на ищеца.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А. Г. П., чрез адв. Д., със становище за неоснователност на предявения иск.

Поддържа, че владее имота повече от 12 години, поради което го е придобил по давност. Навежда възражение за придобивна давност. Сочи, че ищцовото дружество към момента на придобиване на имота било еднолична собственост на съпругата му М. Ц. в. д. М., на която ответникът възложил да намери и закупи подходящ имот, в който да живеят. Ответникът заплатил продажната цена за имота, както и всички ремонти и подобрения в него, със съзнанието, че изгражда дома си, след което заживял в него. От закупуването на имота до **** г. ответникът все още работел, като по няколко месеца бил извън страна, а през останалото време живеел в процесния имот. След **** г. се пенсионирал и заживял постоянно в имота, където живеел и в момента.

Сочи, че между него и ищцовото дружество били възникнали мандатни отношения, по силата на които ищецът следвало да прехвърли собствеността по отношение на имота на ответника. Ищецът не се противопоставял на извършените от ответника реконструкции и подобрения. През **** г. М. М. подала молба за развод с ответника и прехвърлила на д. си А. А. дружеството.

Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявения иск, претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установи от фактическа и правна страна следното:

С ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС се цели защита на накърненото право на собственост на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Този иск съдържа в себе си искане за защита на правото на собственост на ищеца, като съдът следва да изследва и да се 2 произнесе с отделен установителен диспозитив по отношение на принадлежността на правото на собственост на ищеца и отделен осъдителен диспозитив досежно предаване на владението на имота.

Ищецът по делото се легитимира като собственик на процесния имот – поземлен имот и изградените в него постройки, въз основа на Нотариален акт за покупко-продажба № ******г по описа на **** Е. А.-А., на ***** год. от който е видно, че ищцовото дружество закупува дворно място в село ****, общ.****, ул. „***“ № ****, с площ от 1100 кв.м., представляващо УПИ *** от кв*** по плана на село ****, одобрен със заповед № **** г. на **** на Община ***, ведно с построената в имота едноетажна с призем жилищна сграда със застроена площ 40 кв.м.

Не са оспорва от страните, че към момента на сделката управителят на ищцовото дружество - М. Ц. в. д. М., е била **** на ответника.

От своя страна, ответникът по делото не твърди да е придобил имота на дериватно основание, съответно не са и ангажирани доказателства в тази насока. В срока за отговор на исковата молба от негова страна е направено възражение, че е придобил имота въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. /в случая не са налице предпоставките за добросъвестно владение и съответно изискване за петгодишен период на владение, тъй като не се събраха доказателства, а и не се претендира от ответника да е придобил вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или посредством сделка, чиято форма е опорочена/.

Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента. Обективният елемент – упражняване на фактическата власт върху веща. Тя включва извършване на фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота, която по съдържание е като на собственик – владението следва да е спокойно, явно, постоянно и непрекъснато и субективен елемент - намерението за своене за което законодателят е установил законовата оборима презумпция в чл. 69 ЗС - предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за 3 другиго.

В разглеждания казус съдът счита, че не се доказа проявлението субективния елемент по следните съображения: Действително, законът въвежда оборимата презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я владее за другиго. В случая обаче, субективното намерението у ответника да се свои вещта, не почива на обективни факти. По делото са въведени единствено твърдения от ответната страна - че е предоставил на съпругата си /към онзи момент/ – М. М. парични средства за закупуване на недвижим имот, в който да живеят заедно. Не се събраха обаче никакви доказателства, които да подкрепят така изложеното. Не се събраха доказателства, че процесният имот е закупен със средства, предоставени от ответника на М. М. в лично качество или в качеството й на **** на ищцовото дружество /видно от заключението на съдебно счетоводната експертиза, дружеството е получавало заеми, но не е възможно да се установи от кого, още повече, че вещото лице, изслушано в съдебно заседание заявява, че превод от извлечението от банковата сметка на ответника към ищцовото дружество няма/. Не се събраха доказателства, че ответникът е упълномощил съпругата си да го представлява при сключване на договор за покупко – продажба. Не се събраха каквито и да е било доказателства, от които да се заключи, че в правната действителност е настъпил факт, въз основа на който ответникът би могъл да се легитимира като собственик на имота и въз основа на който у него да се е формирало съзнанието, че владее имота като свой.

Още повече, че както към ****** год., така и към настоящия момент съществува конституционната забрана чужденци – физически лица /които не са граждани на страна-членка на Европейския съюз/, да закупуват земя, независимо земеделска или не, на територията на Република България. Голото твърдение пред св. М. от ответника, че той е собственик на процесния имот не е достатъчно, за да обективира намерение за своене. Ето защо и независимо, че в хода на процеса се събраха доказателства /от показанията и на тримата изслушани свидетели/, че ответникът е извършвал и необходими разноски, и подобрения в имота, не може да се направи правния извод, че той, упражнявайки фактическа власт върху имота го е владял за себе си. Още повече, че от твърдяното в отговора на исковата молба, ответникът е бил със съзнанието, че имота е закупен за двамата със съпругата му, тоест, по същество се твърди съвладение.

4

От друга страна, от приобщената доказателствена съвкупност – нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот и неоспорения факт, че при закупуването му и включително до датата на депозиране на исковата молба в съда, М. М. и ответникът са били съпрузи, следва изводът, че ответникът е живял в имота със знанието и съгласието на съпругата си, която е била управител на ищцовото дружество, и извършеното от него като разноски и подобрения, не обективират намерение за своене, а представляват съизволителни действия, основани на брачната връзка помежду им. Не се установи по делото и че ответникът е преобърнал тези съизволителни действия във владение. Едва с недопускането на представители на ищцовото дружество в имота е налице отблъскване на владението, но от извършването на тези действия не е изминал изискуемия десет годишен давностен срок.

Отделно от гореизложеното, с оглед факта, че ответникът е канадски гражданин /тоест гражданин на държава извън Европейския съюз/ за него съществува конституционната забрана – чл. 22 от Конституцията, да придобива собственост върху земя на територията на страната. Забраната за придобиване на земя няма ограничение досежно придобивните способи и след като ответникът не би могъл да придобие собствеността върху земята въз основа на давностно владение, то и неговото възражение в тази насока е неоснователно. Действително на гражданите на страните – членки на Европейския съюз бе позволено да закупуват неземеделка земя, считано от **** год., но за разлика от тях, лицата от трети държави биха могли да придобиват земя (земеделска и/или неземеделска) само при наличието на влязъл в сила международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила по реда на чл. 22, ал. 1 и 2 от българската Конституция, какъвто международен договор с ****, като трета държава, не е подписван.

Що се отнася до следващото възражение – възникване на мандатно отношение между ищеца и М. М. или ищцовото дружество, то също не се доказа наличието на такова. Не се установи, както бе посочено по-горе твърдението на ответника, че е предоставил парични средства на М. М. или на ищцовото дружество „Амарел “ ЕООД. Още по-малко се доказа наличие на голословно твърдяната уговорка собствеността върху закупения недвижим имот със средства на ответника да му се прехвърли. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че извършването на такава прехвърлителна сделка 5 касателно поземления имот би била нищожна и не би породила правно действие, предвид горепосочената забрана на чужденци да придобиват земя.

Безспорно се установява по делото от заключението на вещото лице по назначената съдебно техническа експертиза, че претендираните от ищеца постройки и подобрения съществуват в процесния поземлен имот. Видно от заключението на вещото лице в кадастралния и регулационен план на с. ****, общ. *****, одобрен със Заповед № ***** год. в имота са заснети следните сгради: ******кв.м. и навес с площ 13 кв. м. На южната граница е била разположена плевня, заснета в плана като сграда в развалини. При огледа, извършен от вещото лице, се установява, че в непроменен вид е запазена единствено жилищната сграда – ПЖ в североизточния ъгъл на имота. Всички други постройки са променени като площ и размери, някои са премахнати.

Премахнати са трите стопански постройки, означени като ПС в плана, а навеса по западната граница на имота е разширен спрямо стария, заснет в плана от **** год., като също е изцяло нова постройка. До запазената жилищна едноетажна постройка с призем и площ 53 кв.м. е долепена от изток стопанска постройка – едноетажна, означена като ПС с площ **** кв.м. В южната част на имота е построена нова едноетажна сграда, означена с надпис МЖ с площ 70 кв.м., северно от тази сграда МЖ са разположени две водни площи, означени като рибарници и джакузи. По западната граница на имота е построен навес с площ 50 кв.м. открит от три страни. В северозападния ъгъл на имота е направена порта – вход на имота, разположена между точки № *** и № **** в приложение № *** от заключението с керемиден покрив.