Решение № 98 от 18.07.2023, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Бургас, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Д.а като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20232000500031 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 18099/30.11.2022г. на БОС от Община Бургас, ЕИК: *, с адрес на управление: гр.Б.с, ул.„А.“ №*, представлявана от Кмета на Общината, чрез гл.ю.к.З.Р., против решение №1067/07.11.2022г. по гр.д.№ 20212100102029/21г. БОС, с което Община Бургас е осъдена да заплати на К. С. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Б., ж.к.„Б. М.“, бл.*, вх.*, ет.*, сумата от 26 000лв., предявена като частичен иск от иск с общ размер от 100 000лв., с която се е увеличила стойността на подробно описания в диспозитива на решението недвижим имот, както и сумата от 4003.40лв., представляваща местен данък, заплатен по сметка на Община Бургас, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от завеждане на исковата молба – 19.11.2021г. до окончателното изплащане и разноски по делото, като е признал в полза на К.

С. Д. право на задържане върху имота до заплащане от страна на Община Бургас на сумата, с която се е увеличила стойността му.

Във въззивната жалба решението се оспорва като неправилно, постановено при допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждането на спора, при неправилна правна квалификация на разгледания иск за заплащане на обезщетение в размер на 26 000лв. – частичен иск от иск 1 с цена от 100 000лв. Излагат се обосновани аргументи за отмяната му, като се отправя искане до въззивната инстанция да го отмени и да постанови ново, с което исковете бъдат изцяло отхвърлени. Оспорва приетите пред окръжния съд експертни заключения, без да има доказателствени искания. Моли за присъждане на съдебно-деловодните разноски.

Въззиваемият К. С. Д. е депозирал писмен отговор в законоустановения срок, чрез своя процесуален представител адв. Й. К. БАК, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Заявява, че решението е правилно и съобразено със закона,като излага доводите си в тази насока и моли да бъде потвърдено. Също няма доказателствени искания. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивната община Бургас, редовно уведомена, се представлява от юрисконсулт Р., която поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и. Не сочи нови доказателства.

В съдебно заседание въззиваемият К. Д., редовно уведомен, се явява лично и с адв.К., оспорва въззивната жалба и моли решението на БОС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Представя нови доказателства.

С определението –доклад по чл.267 ГПК въззивният съд е указал на въззиваемия Д., че не е ангажирал доказателства относно периода на извършване на подобренията в процесния имот и тяхната стойност към периода на извършването им, за което носи доказателствената тежест.

Предоставил е възможност на въззиваемия да ангажира доказателства подкрепящи твърденията му в исковата молба, че подобренията са извършени в периода 2000-2001г., а на въззивната страна- да заяви дали оспорва тези твърдения.

В изпълнение на указанията на съда въззиваемият е ангажирал писмени доказателства /частни документи/ и свидетелски показания. Въззивникът е оспорил твърденията в исковата молба, че подобренията в имота/строителството на процесната сграда са извършени в периода 20002001г. Оспорил е и представените писмени доказателства–частни документи по съображения, че от съдържанието им не може да се установи относимостта им към строителството на сградата. Съдът е открил производство по оспорването на представените частни документи, като е указал на въззиваемия, че тежестта на доказване е върху него.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.

В исковата молба ищецът К. Д. е твърдял, че с обикновен писмен договор от 19.09.2000г. е закупил сезонна постройка, находяща се в м.

„Отманлий“, при граници – описани по приложения документ, като продавачите са се задължили при обявяване на възможност за заплащане на Община Бургас на даденото им с удостоверение № 21 от 03.12.1979г. място за ползване, да извършат плащането и да го прехвърлят на К.Д. с издаване на 2 нотариален акт. Ищецът е твърдял, че е установил фактическа власт върху имота и е изградил незаконна масивна жилищна сграда в мястото през периода 2000-2001г. без строителни книжа и право на строеж и е поискал узаконяването и. Молбата за узаконяване е била удовлетворена от община Бургас, а на 27.06.2019г. Д. се е снабдил с нотариален акт за постройката, като е признат за неин собственик по давностно владение. С решение № 374/23.11.2020г. по гр.д.№ 1033/2020г. по описа на БОС Община Бургас е призната за собственик на процесната постройка и терена, в който тя е изградена и Д. е осъден да предаде владението им на общината. На основание изложеното в исковата молба и заявените от ищеца твърдения за знание от страна на Общината за извършваните от него подобрения, въззивният съд намери, че ищецът пред първоинстанционния съд е твърдял права на недобросъвестен владелец, приравнени на тези на добросъвестен и е претендирал сума в размер на 26 000лв., частичен иск,както и признаване на право на задържането на имота до изплащане на дължимото.

В отговора на исковата молба ответната община Бургас е оспорила твърденията на Д., че има качеството на владелец на имота, като е поддържала възражения, че ищецът е негов държател, а не владелец. Тези възражения се поддържат и пред въззивната инстанция, включително и в смисъл, че е следвало да бъдат взети предвид от БОС при определяне на правната квалификация на иска.

Съдът определя правната квалификация на предявения иск въз основа на твърденията на ищеца в исковата молба и вида на търсената съдебна защита. Първоинстанционният съд не се е отклонил от това основно процесуално правило, като е дал правна квалификация на този иск по чл.74 ал.2 ЗС вр.с чл.72 ЗС, изцяло съответстваща на твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум. Искането за признаване право на задържане в полза на ищеца е с правно основание чл.74 ал.2 вр.чл.72 ал.3 ЗС.БОС е допуснал очевидна фактическа грешка в мотивите на решението си,посочвайки като правно основание чл.74 ал.3 ЗС, каквато разпоредба няма в закона. Възраженията на ответника, че ищецът не е владелец, а е държател на имота не могат да бъдат взети предвид от съда при определяне правната квалификация на иска, а съдът дължи обсъждането им при разглеждане на спора по същество,което е било сторено от БОС.

С исковата молба е предявен и иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД, с който ищецът е поискал осъждането на ответната община Бургас да му заплати сумата от 4003.40лв., представляваща местен данък, заплатен от ищеца К. Д. по сметка на Община Бургас при издаването на нотариалния му акт за собственост на процесния имот. Този иск също е бил оспорен от ответната община като неоснователен.

Бургаският апелативен съд, след поотделна и съвкупна преценка на 3 събраните по делото доказателства, твърденията и възраженията на страните по делото и съобразно закона, установи следното от фактическата и правна страна на спора:

Между страните по делото не е било спорно, че с решение № 374/23.11.2020г. по гр.д.№ 1033/2020г. по описа на БОС Община Бургас е призната за собственик на процесната постройка и поземления имот, в който тя е изградена, като К. Д. е осъден да предаде владението им на община Бургас. Със същото решение е отменен и констативният нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който нотариус е признал правото на собственост на К. Д. върху процесния имот.

От представения писмен договор,сключен на 19.09.2000г. между К. Д. от една страна и Г. и З. Н. от друга страна се установява,че ищецът е закупил от Ненчеви сезонна постройка с площ 20 кв.м.в м.“Отманлий“ за сумата 3 300 щатски долара. Продавачите Ненчеви са се легитимирали като ползватели на земеделски имот по ПМС №76/1977г. съгласно удостоверение № 21 от 03.12.1979г. и собственици на сезонната постройка, която е била изградена от тях въз основа на издадено разрешение за строеж № 428 от 10.12.1979г.

Продавачите са поели задължение да заплатят на община Бургас даденото им место за ползване,а след снабдяването им с нотариален акт да го прехвърлят на К. Д.. От мотивите на съдебното решение по гр.д. № 1033/2020г.по описа на БОС се изяснява,че Ненчеви като ползватели на земеделски имот са подали до община Бургас молба още през 1995г.за придобиване на собствеността по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по която и до момента няма произнасяне от общината.

Въззивният съд намери за доказано твърдението на ищеца, че е извършил строителството на процесната масивна жилищна сграда в мястото през периода 2000-2001г. без строителни книжа и право на строеж.

Посоченият период съвпада с момента на сключването на писмения договор с Н. /септември 2000г./ и предхожда подаването на молбата на Д. за узаконяването на сградата със заявление № К-83 от 26.01.2004г. Пред въззивната инстанция са ангажирани показанията на двама свидетели- И. и М., които съдът кредитира и след преценката по чл.172 ГПК на показанията на св.М., племенник на ищеца, като безпротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото. Двамата свидетели имат непосредствени впечатления от строителството на сградата, тъй като са участвали в него, описват в конкретика организацията на работа, а св.М. е извършвал и всички плащания, когато Д. отсъствал. Свидетелите без колебания посочват, че строителството се осъществило през периода 20002001г., а източникът на средствата на ищеца за строежа е бил от валутните му доходи като моряк. По делото са представени разписки за покупка на валута от К. С. Д. осъществени през периода от м.септември 2000г.до края на 2001г., 4 фактури за покупка на строителни материали, експедиционни бележки, касови бележки и др.,които преценявани в съвкупност с показанията на свидетелите и останалите писмени документи по делото, водят до извод за неоснователност на оспорването им от въззивната община Бургас.

Безспорен факт е по делото,че ищецът Д. е установил фактическа власт върху имота, включващ земя и сезонна постройка със сключването на договора с ползвателите Н. на 19.09.2000г. Безспорно е установено също така,че към началото на 2004г. новата сграда вече е била построена и завършена, тъй като през м.януари 2004г. ищецът Д. е подал до община Бургас молба за узаконяването и. Всички представени от ищеца частни писмени документи са от периода 2000-2001г. и установяват източниците на средствата за строежа,извършени покупки и плащания,свързани със строителство. Следва да се отбележи,че на повечето експедиционни бележки е посочено името на св.Н. М.,който факт кореспондира с твърденията му, че е отговарял за организацията на строежа и разплащанията, когато К. Д. е отсъствал продължително. На някои експедиционни бележки е посочено и името на К. Д.,както и м.“Отманлий“,името на Д. е посочено също в стокова разписка и сметки.При това положение за съда няма основание за съмнения, че представените писмени документи са относими към строежа на процесната сграда и преценявани в съвкупност с останалите доказателства,подкрепят извода, че строителството на сградата е осъществено в посочения от ищеца период 2000-2001година.

По основният спорен между страните въпрос дали ищецът К. Д. има качеството на недобросъвестен владелец или е държател на имота,въззивният съд споделя изцяло мотивите, изложени от БОС, като споделя и извода му, че ищецът е недобросъвестен владелец. БОС е формирал извода си в съответствие със задължителната съдебна практика, обективирана в Постановление № 6 от 27.XII.1974г. по гр.д. № 9/74г., Пленум на ВС и др.В допълнение следва да се отбележи, че ищецът Д. е манифестирал ясно намерението си да свои процесната сграда /анимуса на владението/, в това число и пред община Бургас, като е подал молба-декларация за издаване на нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка,проверена и заверена от общината и се е снабдил с нотариален акт за собственост № 63, дело № 55 от 27.06.2019г. на нотариус И. К.. Последващата отмяна на нотариалния акт със съдебното решение по гр.д.№ 1033/2020г. по описа на БОС няма отношение към извода, че ищецът е имал качеството на владелец на процесния имот. Самата община Бургас като ищец по гр.д.№ 1033/2020г. по описа на БОС е твърдяла, че К. Д. е владелец, а не държател на имота.