Решение № 141 от 29.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Пловдив, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20235300503392 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.2 и следващите текстове от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба вх. №39297/20.12.2023 г.

(№30304/06.10.2023 г. преди администрирането от ЧСИ) на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника Й. Ц. Д., против наложения запор върху сумата от 1100 лв., намираща се в сметка на жалбоподателката. Твърди се, че сумата представлява обезщетение за незаконно уволнение и не подлежи на запор, тъй като е несеквестируема. Иска се отмяна на наложения запор.

Твърди, че доходите са от социални помощи – 240 лв. месечно и от месец август социална пенсия от 276 лв.

В законоустановения срок взискателят не е депозирал писмен отговор.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата, като навежда подробни съображения за твърденията си.

Жалбата е подадена от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал.

2, т.2 от ГПК, тъй като се твърди, че е налице несеквестируемост на средствата в банковата сметка оглед произхода им. Внесена е и необходимата държавна такса. Разгледана по същество жалбата е 1 неоснователна.

Пловдивският окръжен съд след проверка на представеното копие от изпълнителното дело установи следното:

Изпълнително дело (ИД) №2022*****0400651 по описа на Частен съдебен изпълнител П. И. с рег. №***** от регистъра на КЧСИ, е образувано на 23.05.2022 г. с разпореждане от същата дата на ЧСИ по молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез упълномощено лице, с приложен изпълнителен лист, издаден на 01.02.2021 г. от РС ***** въз основа на влязло в сила решение по гр.д. №25/2019 г. по описа на същия съд, срещу длъжника Й. Д., за разноски по водене на делото, като сумата е в общ размер на 675 лв.

Посочен е способ за изпълнение – опис на движими вещи, като на основание чл.18 ЗЧСИ е възложено на ЧСИ да направи пълно проучване на имуществото на длъжника.

От ЧСИ е направено уведомяване на ТД НАП **** за образуваното изпълнително производство, проучване на имуществото на длъжника, трудовите договори, пенсии, банкови сметки, осигуряване и др., като с писмо от 30.05.22 г. (л.20) е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД.

На същата дата е изпратена и ПДИ до длъжника (л.23 ИД), като е уведомена за задължението в общ размер от 1101.36 лв. и за наложения запор, както и, че на 01.08.22 г. от 10 часа ще се извърши опис на движими вещи. ПДИ е връчена на Д. най – късно на 07.06.2022 г.

Според писмо от „Уникредит Булбанк“ АД, запор е наложен, но в банковата сметка няма свободен авоар.

Определените разноски по ИД са заплатени от взискателя.

На 19.01.2023 г. е поискано от взискателя извършване на опис на имуществото на длъжника.

На 30.06.2023 г. е постъпило възражение от длъжника, че изтеглената от нейната сметка сума в размер на 1100 лв. е несеквестируема, тъй като представлява обезщетение за незаконно уволнение, като е поискано връщане на сумата. Изпратено е съобщение на 21.07.2023 г., че такава сума не е постъпвала по сметката на ЧСИ.

С молба от 25.08.2023 г. длъжникът отново е поискала вдигане на запора, като се е позовала на несеквестируемост. Посочила е, че два месеца не е направена трансакция. От ЧСИ е предоставена възможност да се представи банково извлечение. С нова молба от 30.08.2023 г. отново е направено същото искане.

С възражение от 14.09.2023 г. отново е поискано вдигане на запора. Приложена е информация за сметката на длъжника за периода 01.05.2023 г. – 31.08.2023 г., като е отбелязано, че сумата от 1107.36 лв. е блокирана. Установява се, че на 26.06.2023 г. е постъпила сумата 6528.38 лв. междубанков превод от ЧСИ М. К. – платени от Община ***** по 2 изпълнително дело.

Приложено е решение от 24.04.2023 г. на РС ***** по гр.д.

№763/22 г. Няма данни дали същото е влязло в сила. Според съдебния акт, Община ***** е осъдена да заплати на Д. сумата от 4973.94 лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 07.02.2022 г. – 07.08.2022 г., ведно със законната лихва от 06.04.2022 г. до окончателното изплащане, както и 710 лв. разноски по делото.

С писмо от 20.09.2023 г. Д. е уведомена, че молбата от 14.09.23 г. е оставена без уважение, като в двуседмичен срок може да обжалва същото.

Писмото е връчено на Д. на 25.09.2023 г., като жалбата е подадена на 06.10.23 г.

С писмо от 20.09.23 г. ЧСИ иска от „Уникредит Булбанк“ АД информация за запорираното вземане и причините, поради които не е изпълнен запора. Сумата от 1101.36 лв. е постъпила от банката на 21.09.2023 г.

С оглед на така установените факти по делото и предвид доводите в жалбата, настоящият съдебен състав намира следното:

Чл.446, ал.1 ГПК посочва, че ако изпълнението е насочено върху трудово възнаграждение или върху каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, могат да се правят удръжки в определени рамки. Според чл.446а, ал.1 ГПК, несеквестируемостта на доходите по чл.446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по – рано от един месец преди налагане на запора. В настоящия случай запор е бил наложен преди постъпване на сума по банковата сметка на длъжника.

Според Д. постъпилата сума е от обезщетение, като се твърди, че то е за времето, през което е останала без работа в резултат на незаконно уволнение. Това обезщетение е предвидено по КТ. Не се възприема обаче виждането на жалбоподателката, че всички обезщетения са несеквестируеми.

В КТ такава изрична норма няма, като в този случай се прилагат общите правила за несеквестируемост на средствата, постъпили по банковата сметка.

Съгласно чл.114а, ал.1 КСО, върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл.114, ал.5. В случая Д. не е получила обезщетение по КСО, а по КТ. Обезщетението е в размер, надвишаващ неколкократно минималната за страната работна заплата, като част от сумата е секвестируема (в съответствие с чл.446, ал.1, т.3 ГПК – за размера над две минимални работни заплати). Ето защо не се възприема твърдението в жалбата, още повече, че е формирана задължителна съдебна практика в 3 съответствие с т.1, т.3 и т.13 от ТР №2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Изрично е посочено, че доходите от трудови възнаграждения и от пенсии са частично несеквестируеми, като определянето на секвестируемата част става в съответствие с чл.446 и чл.446а ГПК. Именно такъв е и настоящия случай, като запорираната част (съответно – преведена по сметка на ЧСИ) съответства на императивните разпоредби на посочените текстове.

Воден от

V граждански състав гореизложеното,

Пловдивският окръжен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №39297/20.12.2023 г.

(№30304/06.10.2023 г. преди администрирането от ЧСИ) на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника Й. Ц. Д., ЕГН **********, от град *****, ул. *****, против наложения запор върху банкова сметка на жалбоподателката до размера на сумата от 1100 лв., по изпълнително дело №2022*****0400651 по описа на ЧСИ П. И., рег. №***** по регистъра на КЧСИ, поради несеквестируемост на вземането.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4