Присъда № 18 от 16.06.2023, Районен съд - Луковит

Мотиви към Присъда №18/15.06.2023 г. по НОХД №253/21 по описа на Районен съд Луковит

Производството е образувано по повод обвинителния акт на Районна прокуратура Ловеч, ТО Луковит срещу Ф.Ш.А. от гр. Луковит, с който на подсъдимия е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.

129, ал. 1, вр. ал. 2, пр. 5-о, алт. 2-ра и пр.6-то, алт. 1-ва НК – за това, че на 31.07.2013 г. причинил средна телесна повреда на Л. Б. К. (чрез нанасяне на удар в областта на главата с твърд предмет с ограничена повърхност), изразяваща се в счупване на черепа с хлътнали костни фрагменти, довели до временна загуба на съзнанието и представляващо разстройство на здравето временно опасно за живота и нараняване, проникващо в черепната кухина.

В съдебното заседание прокурорът А.М. поддържа обвинението и пледира за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение да се отложи за изпитателен срок от 3 години, както и за уважаване на гражданските искове. Счита, че противоречията в свидетелските показания не разколебават доказаността на обвинението.

Частният обвинител и граждански ищец Л.К., лично и чрез повереника си адв. С.Х., поддържа частното обвинение съобразно исканията на прокурора и претендира пълния размер на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск от 50 000,00 лв.

Подсъдимият Ф.Ш.А. оспорва авторството на деянието и моли да бъде оправдан. Защитникът адв. П.Р. счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, а почива изцяло на предположения. Изключва като доказателствен източник „какво говорят всички в махалата“ и пледира за оправдателна присъда.

В последната си дума подсъдимият Ф.А. се оплаква от продължителността на наказателното производтство – 10 години, което оценява като тормоз и иска делото да бъде прекратено.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните доказателства, като съобрази становищата на страните, и въз основа на закона, намира следното:

По фактите

1

Подсъдимият Ф.Ш.А. е роден на ********* в гр. Луковит, ***** *******, познат в общността си с прякора Ф..

Пострадалият Л. Б. К. е родена на *******, *************.

Двамата са близки родственици – подсъдимият Ф.А. е чичо на пострадалия Л.К., поддържали добри и близки отношения преди инкриминираната дата, живеели в квартал „Изток“ – ромската махала на града.

На 30.07.2013 г., вечерта около 20:00 часа, в гр. Луковит, *****, в двора на дома на св. Г.Г. и неговата **а Р.И., имало празненство по повод завръщането от чужбина на тяхната роднина А.Й. (** на домакинята), на присъствали техни близки - подсъдимият Ф.А. и свидетелите Р.И. (третата ** на Р.И. и А.Й.), Р.Л. (** на Р.И.) и А.К. (по прякор „К.“). Компанията се черпела на маса в двора, разговаряли и слушали музика.

Около 23:00 часа към компанията без покана се присъединил пострадалият Л.К., който чул веселбата, минавайки по улицата на път към вкъщи. Появата му смутила присъстващите, защото било видимо, че вече е употребил алкохол, а те познавали проблемното му поведение в такова състояние.

След като изпил за кратко две чаши с концентриран алкохол, пострадалият започнал да провокира конфликти с домакините, претендирайки, че домът им е негова собственост, притеснявал жените. Св.

А.Й. го подканила да си тръгва, като останалите също демонстрирали, че присъствието му е нежелано (спрели музиката, започнали да прибират масата), но Л.К. отказвал.

Подсъдимият, който бил най-възрастен в компанията и едновременно с това и ** на пострадалия, бил помолен от домакинята св. Р.И. да се намеси и да го убеди да си тръгне. Подсъдимият, който искал да защити жените, които познавал добре като приятелки на собствената му дъщеря, подканил покатегорично Л.К. да напусне, казвайки му „че плаши децата“. К. не се съобразил, седнал на стола си и заявил, че всичко там е негова собственост и няма да излезе от къщата. Това принудило част от гостите да си тръгнат – *** А.Й. и Р.И., и ****на последната - св. Р.Л., защото жените се притеснявали от него.

2

Било след полунощ, около 00,30 часа на 31.07.2013 г., когато след поредния арогантен отказ да пострадалия да напусне, подсъдимият Ф.А. преминал зад гърба му и му нанесъл неочакван силен удар в главата с неустановен по делото твърд предмет (вероятно тесла), довел до счупване на черепа му.

Пострадалият изпитал внезапна силна болка в главата и зашеметяване, след което бил извлачен от подсъдимият Ф.А. и домакина св. Г.Г. извън пределите на двора, като пострадалият паднал в безсъзнание на тротоара непосредствено пред къщата на *****, в близост до гаража.

Св. Р.И., виждайки състоянието на пострадалия, се уплашила много, но не потърсила спешна помощ лично, а се обадила на ** си св. Р.И. и й съобщила, че пострадалият лежи пребит пред гаража и целият е облян в кръв.

Затова в 00:41 часа последната подала сигнал на тел. 112 за това, че мъж лежи в безсъзнание на *****, като се представила с друго име „А.Д.“.

В същото време св. Д.К., която живеела в близост на ул. ****, била събудена от силни викове от улицата. Когато се показала навън, неустановено лице (дете) й съобщило, че чичо й Л. е пребит от Ф..

Свидетелката се отзовала и намерила чичо си – пострадалият, да лежи безжизнен в локва кръв на тротоара пред дома на Р. и Г. и в 00:49 часа подала сигнал на телефона за спешни повиквания 112 (който сигнал бил отразен като повторен във връзка с вече регистрирания, по повод на който бил изпратен екип към местопроизшествието) и изчакала идването на медицинска помощ от Филиала за спешна медицинска помощ – Луковит, чийто екип откарал пострадалия до лечебното заведение в гр. Луковит. Там било установено, че състоянието му (черепно-мозъчна травма, кома церебралис и фрактура на черепа) изисква висококвалифицирана медицинска неврохирургична помощ и затова бил транспортиран незабавно в Университетската болница „Г.

Странски“ в гр. Плевен, където бил опериран по спешност. Болничният престой на пострадалия продължил до 6.08.2013 г.

Заедно с екипа за спешна помощ на местопроизшествието пристигнал и полицейски екип, който го запазил до идването на дежурната оперативна група и започване на действията по разследване в условията на неотложност – с извършването на оглед на местопроизшествието.

По доказателствата

3

Главния факт в делото, по който се развива спора между страните и са налице противоречиви доказателства, е свързан с авторството на деянието и механизма на причиняване на травмата на главата на пострадалия.

Пострадалият Л.К. е категоричен, че последните му спомени от вечерта на инцидента са ясни – подсъдимият Ф.А. е преминал покрай него (от ляво) и в момента, в който е бил зад гърба му, където не е имало други хора, е усетил силния удар в главата си и замайването, както и че подсъдимият и домакина – св. Г.Г. са го извели извън двора, след което има спомен за появата на племенницата си Д.. (л. 107 „…Последно го видях Ф. да минава пред мен и ме задмина от лявата страна, отивайки зад гърба ми, където има тоалетна.

Тогава усетих силен удар в главата и само се изтърках, исках да стана, но не можах. Усетих още удари, бях замаян. Помня, че после Г. и Ф. ме хванаха и ме изкараха извън двора и в този момент Д., момичето на брат ми, извика полиция…“)

Съдът кредитира показанията на пострадалия, които са единственият пряк източник на данни за това кой му е нанесъл удара в главата. Независимо от това, че няма други преки доказателства, съдът чрез други – косвени такива и контролни, се увери, че това е обективно случилото се, а другата версия, поддържана от подсъдимия и свидетелите, които са били очевидци, е защитна версия, подкрепяна от частично услужливи свидетелски показания, в която част съдът не им се довери.

Показанията на пострадалия са еднопосочни и последователни – в хода на досъдебното производство и на съдебното. Тежките увреждания на здравето му намират подкрепа в изобилните писмени доказателства – медицинска документация, съставена от екипа на спешната медицинска помощ, във ФСМП Луковит и впоследствие в УМБАЛ „Г. Странски“ – Плевен, която намира пълно опора в обективното състояние на пострадалия, изследвано впоследствие и експертно от вещи лица.

Косвено потвърждение на показанията на пострадалия са и показанията на св. Д. С. от ДП (л. 250), прочетени в съдебно заседание на 15.11.2022 г.“…бях сънена. Думите на момчето бяха „Ела, че пребиха чичо ти Л.“.

Момчето ми каза, че го е пребил Ф., който е брат на баба ми …Отидох пред дома на Г. и Р.. Л. лежеше пред гаража. Подадох сигнал на 112. Видях, че Г. се показа на терасата…“

4

Съдът се довери на тези приобщени по надлежния ред показания относно съобщената първоначално информация на свидетелката от неустановено лице и това съответства на показанията на служебно призования за разпит полицейски служител И.Т. (л. 386), който си спомня тълпата от хора, разговаряли на ромски език, както и обсъжданата помежду им версия, че „роднини са се избили“. В подкрепа на това са и показанията на доведения от пострадалия свидетел Д. К. (р. 387), който по случайност е бил на улицата и е възприел случилото се в двора. Показанията на последния дават логично обяснение за причините, поради които той самият не е свидетелствал по-рано, както и за промяната в показанията на св. Д. С., която пропуска съществените обстоятелства, сочещи, че е имала производни данни за това кой е наранил чичо й. Това се дължи на особеностите на затворената ромска общност и близките роднински връзки между замесените лица – извършител, пострадал и очевидци. В подкрепа на това обяснение са и показанията на св. Т.В. (квартален полицай), който изяснява последващите конфликти в общността след инцидента.

Съдът отхвърли като недостоверна защитната версия на подсъдимия Ф.А., че е напуснал местопроизшествието преди да пострада Л.К.. Останалите обстоятелства – направането му, отказа да напусне събирането и проваленото тържество заради неговото поведение, не е спорно и се установява както от обясненията на А., така и от показанията на всички присъствали – домакините Г.Г. и Р.И., нейните сестри А.Й. и Р.И., ** на последната Р.Л., и А.К. („К.“). Относно предизвикателното поведение на пострадалия и нежеланата му компания, съчетана с отказ да напусне чуждия имот, съдът се довери на обясненията на подсъдимия и другите лица, като заявеното от тях намира подкрепа в показанията на незаинтересования свидетел Т.В., който разкрива множество случаи на оплаквания и констатирани противообществени прояви от страна на Л.К., свързани най-често с прекомерна употреба на алкохол, което се потвърждава от самия него (л.

436).

Алибите, което свидетелите-присъствали на тържеството, опитват да поддържат в полза на подсъдимия, обаче противоречи не само на вече кредитираните свидетелски показания на пострадалия, но също така сочи на тенденциозност и услужливост на тази група свидетели. От една страна съдът 5 установи сериозни вътрешни противоречия в показанията им, депозирани в хода на съдебното следствие и показанията им, дадени на ДП непосредствено след инцидента. Мака още в хода на ДП очевидците да прикриват автора на деянието, все пак разкриват това, че подсъдимият Ф.А. е влязъл във физическо съприкосновение с пострадалия, заедно със св. Г.Г.. В съдебната фаза обаче се опитват да отрекат дори това обстоятелство, но при задълбочените и повторни разпити, започват да отклоняват въпросите с извинение, че не помнят, притеснени са и прочее. На въпросите относно причините, поради които е са намерени следи от кръвта на пострадалия вътре в двора, св. Г.ев започва да дава нелепи обяснения, че може при сбутването да е бил леко наранен.

Това поведение има логично обяснение – св. Г.Г. има мотив да прикрива собствената си съпричастност, изразяваща се в помощта, която е оказал на подсъдимия след нанасяне на фаталния удар в главата на пострадалия. Св.

Р.И. е негова ** и обективното й поведение сочи именно на опит да се прикрие автора на деянието – от една страна тя е била притеснена за състоянието на пострадалия, заради което се е обадила на ** си св. Р.И.. Тя от своя страна е потърсила спешна помощ на тел. 112, за което свидетелства при разпита й (л. 385), проведен чрез видеоконферетна връзка по реда на чл. 311, ал. 3, вр. 237-239 НПК и чл. 280 НПК със съдействието на компетентния орган на Кралство Испания (прокуратурата на област Сеговия). Свидетелката признава „…със ** ми и голяма ми ** си тръгнахме. След това ** ми звънна уплашена, плачеха, че има паднал човек пред гаража…Само по телефона подадох сигнала…“. Същите обстоятелства се потвърждават от разпита на **а й – св. Р.Л., разпитан по същия ред, чиито показания от ДП бяха прочетени.