Решение № 1237 от 20.06.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№……………………………… г., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,

НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

МИЛЕНА НИКОЛОВА с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1814 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от А.Б., срещу наказателно постановление № 14-0819-008145 от 08.05.2015 г., издадено от началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на въззивната страна на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 350 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено след изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. На следващо място се твърди, че не е спазен и срокът по чл. 34, ал.3 ЗАНН, тъй като наказателното постановление е издадено осем месеца след съставяне на АУАН.

Твърди се, че е изтекъл и абсолютният давностен срок по чл. 81, ал. 3 ЗАНН. На следващо място се оспорва нарушението да е извършено от въззивника, доколкото същият е бил извън страната към датата на нарушението. Отправя искане за отмяна на наказателното постановление.

В открито съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна СПП при ОД на МВР - Варна, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от жалбоподателя, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 30.11.2013 г. около 01,47 ч. в с. Старо Оряхово по ул. „Дунав до дом № 8 в посока гр. Варна жалбоподателят А.Б. е управлявал лек автомобил марка и модел „Ауди 80“ с рег. №, собственост на Х. Г. Б. от гр. Созопол, със скорост 100,88 км/час, при максимално разрешена скорост за населеното място 50 км/час.

Скоростта е измерена, фиксирана и заснета с дигитална стационарна радарна установка „Sitrafic LYNX SPEED – ERS 400“ с № 003059047ВАА и показана на водача със снимка № 3/30.11.2013 г.

При така установените факти, на 10.10.2014 г. на въззивника е съставен АУАН за нарушение по чл. 21, ал.1 ЗДвП.

Въз основа на акта на 08.05.2015 г. е издадено обжалваното НП. Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди от събраните гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства: показанията на св. Е.М.Ж., АУАН, заповед на министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач, декларация от А.Б., справка за собственост, снимка.

От правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл.

59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок (наказателното постановление никога не е връчвано на жалбоподателя), от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на

Втора колегия на Върховния административен съд разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.

В мотивите на тълкувателното решение са изложени съображения, че понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН).

В ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната погасителна давност и тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН.

В настоящия случай на първо място съдът намира, че е изтекла погасителната давност по 34, ал. 3 ЗАНН, тъй като от датата на съставяне на АУАН и датата на издаване на НП са изтекли повече от 6 месеца (почти седем месеца).

Освен това по аргумент от чл. 81, ал. 3 НК вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК в настоящия случай независимо от спирането или прекъсването на давността административнонаказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок от четири години и половина от датата на нарушението. Т.е. в конкретния случай срокът за административнонаказателно преследване е изтекъл на 30.05.2018 г.

Следователно предвид изразеното от въззивника искане за прилагане на давността и изтичане на законоустановения за това срок, съдът намира, че на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 334, т. 4 НПК наказателното постановление следва да бъде отменено, а административнонаказателното производство прекратено, без да се разглеждат въпросите за вината и отговорността на нарушителя (в този смисъл са решение № 385/21.09.2010 г. по н. д. № 363/2010 г. на II н.о., ВКС и решение № 127/2017 г. по н. д. № 582/2017 г. на III н.о., ВКС.).

Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН и чл. 84 ЗАНН вр. чл. 334, т. 4 НПК, СЪДЪТ

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 14-0819-008145 от 08.05.2015 г., издадено от началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на А.Б. са наложени административни наказания глоба в размер на 350 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.

СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: