Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15 от 23.04.2026, Районен съд - Гълъбово

Съд
Районен съд - Гълъбово
Дело
Административно наказателно дело 16/2026
Вид
Решение № 15
Подписан
23.04.2026
Състав
ТОДОР АСЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Гълъбово, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР АСЕНОВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно наказателно дело № 20265550200016 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Т. Г. Т., ЕГН **********, против електронен фиш серия К № *********, издаден от ОД на МВР – Стара Загора, с който му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 70,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се релевира основно възражение за незаконосъобразност на електронния фиш поради недостатъчна индивидуализация на мястото на извършване на нарушението, като се поддържа, че посочването на „гр. Гълъбово, път III-554 км 45+000“ не позволява еднозначно установяване на точката на контрол, нито проверка дали участъкът попада в съответния режим на скорост и дали ограничението е въведено законосъобразно.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли за потвърждаване на електронния фиш, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства

– административнонаказателната преписка, приложените писмени документи, снимковия материал и писмените становища, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството е инициирано с жалба срещу електронен фиш серия К № *********, издаден на жалбоподателя, като това обстоятелство е докладвано в откритото съдебно заседание от 14.04.2026 г., в което съдът е приел като доказателства всички документи от административнонаказателната преписка, включително самия електронен фиш, снимковия материал, протоколите за използване на АТСС и документите за техническата годност на 1 измервателната система.

От снимковия материал се установява, че на 02.10.2025 г. в 10:45:40 часа е заснет автомобил, движещ се в гр. Гълъбово, по път III-554 при км 45+000, в посока към ТЕЦ „Брикел“/Симеоновград, като е отчетена скорост 72 км/ч при въведено ограничение 40 км/ч, отразено чрез пътен знак В-26. В снимката са налични допълнителни данни – GPS координати, идентификационен номер на уреда, дата, час и параметри на измерването.

От приложените документи на Българския институт по метрология се установява, че използваното автоматизирано техническо средство тип „Celeritas MVD 2020“ е одобрен тип средство за измерване и е преминало последваща проверка, удостоверяваща неговата техническа изправност към релевантния период.

От протокола за използване на АТСС се установява разполагането на техническото средство, както и връзката му с въведеното ограничение на скоростта.

При така установеното съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Централното възражение на жалбоподателя е свързано с твърдяна недостатъчна индивидуализация на мястото на нарушението. Именно това възражение съдът намира за неоснователно и го обсъжда в детайли, доколкото то е от съществено значение за законосъобразността на електронния фиш.

Съдът изхожда от принципа, че индивидуализацията на мястото на извършване на нарушението следва да бъде такава, че да позволява както на санкционираното лице да разбере обвинението, така и на съда да упражни ефективен контрол. Законът не изисква посочването на GPS координати като задължителен реквизит, нито изисква абсолютна геодезическа прецизност, а достатъчна индивидуализация, позволяваща еднозначно локализиране на участъка.

В конкретния случай мястото е посочено чрез съвкупност от елементи – населено място (гр. Гълъбово), конкретен път (III-554), километраж (км 45+000) и посока на движение. Тези данни сами по себе си представляват напълно достатъчна индивидуализация, тъй като километражът на републиканската пътна мрежа е обективен и еднозначен ориентир, който позволява точно определяне на местоположението. Този ориентир не е абстрактен или условен, а е част от официалната инфраструктурна система за обозначаване на пътищата.

Наред с това, в конкретния случай индивидуализацията не се изчерпва с текстовото описание в електронния фиш. Същото се допълва от снимковия материал, в който са отразени GPS координати, идентификатор на уреда, както и други технически параметри.

Следователно мястото на нарушението е установено чрез комбинация от текстови и технически данни, които взаимно се допълват и потвърждават.

Съдът намира за съществено да подчертае, че контролът за скорост чрез автоматизирани технически средства представлява специфична форма на установяване на 2 административни нарушения, при която доказателствената тежест се реализира чрез обективни данни, генерирани от сертифицирана система. В този смисъл мястото на нарушението се установява не само чрез словесно описание, но и чрез самия измервателен запис, който съдържа пространствени координати и техническа идентификация.

Възражението на жалбоподателя по същество цели да въведе изискване за свръхформализъм, което законът не предвижда. Ако се приеме, че индивидуализацията чрез километраж и път не е достатъчна, това би довело до необосновано ограничаване на възможността за ефективен контрол на скоростта, без това да е обосновано от законодателя.

Неоснователно е и твърдението, че липсата на представени документи за въвеждане на ограничението с пътен знак В-26 води до незаконосъобразност на електронния фиш. От доказателствата по делото е видно, че наличието на такова ограничение е отразено в протокола за използване на АТСС и в самия снимков материал. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да оборят този факт. В административнонаказателния процес не е достатъчно да се направи твърдение за евентуална липса на знак – необходимо е то да бъде подкрепено с доказателства.

Съдът приема, че нарушението е установено с годно техническо средство, преминало метрологичен контрол, като не са налице данни за неговата неизправност или неправилно използване. Налице са всички предпоставки за валидно установяване на нарушение чрез електронен фиш – идентифицирано превозно средство, измерена скорост, въведено ограничение, техническо средство от одобрен тип и доказателства за неговата изправност.

С оглед на изложеното съдът приема, че електронният фиш е издаден при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Не са налице основания за неговата отмяна.

С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на въззиваемата страна, на основание чл. 63д ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР – Стара Загора.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № *********, издаден от ОД на МВР – Стара Загора, с който на Т. Г. Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 70,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛЕН И ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА Т. Г. Т. да заплати на ОД на МВР – Стара Загора разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 60 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Стара Загора в 14-дневен срок.

3

Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________

4