Решение № 643 от 12.05.2022, Административен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 643 12.05.2022 г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Димитър Гальов

Секретар: Десислава Фотева като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2326 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Производството е образувано по жалба от С.Г.С.- Ж., с адрес: ***, със съдебен адрес:***, партер, офис 2, против Принудителна административна мярка - преместване на паркирано пътно превозно средство, без знанието на неговия собственик или упълномощения от него водач, осъществено на 10.09.2021г. по отношение на лек автомобил „Рено“, с рег.№ А 6942 МХ. В жалбата се сочи, че преместването е разпоредено от неизвестно за жалбоподателя длъжностно лице на посочената дата, а автомобилът е бил паркиран на разрешено за тази цел място - „паркинга на УМБАЛ-гр.Бургас“. Иска се отмяна на разпореждането като нищожно, необосновано и незаконосъобразно. Претендира възстановяване на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата и иска отмяна на принудителното преместване на автомобила. Сочи, че от събрания по делото доказателствен материал не се установява, че автомобилът на доверителката му е пречил за преминаване на когото и да е, още повече на линейки или хора. Заявява, че в задължение на община Бургас е да обозначи точното местонахождение на паркинга, а паркиралия там автомобил „Рено“ не е попадал нито в кръстовище, нито пред и зад бариера.

Ответната страна– „инспектор транспортна служба, репатрация“ в Общинско предприятие „Транспорт“ при ОБЩИНА БУРГАС редовно уведомен, не се явява лично, а се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Оспорва жалбата, като неоснователна. Иска се, съда да потвърди мярката като правилна и законосъобразна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд- град Бургас, в настоящият състав, като обсъди доводите и становищата на страните и въз основа на приетите по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна прие следното:

На 10.09.2021г. в гр.Бургас, жалбоподателят С.Г.С. е паркирала управлявания от нея лек автомобил „Рено“ с рег.№ А 6942 МХ пред УМБАЛ – Бургас. Видно от протокол, съставен на същата дата в 12:20ч. от Д.Г.- „инспектор“ в общинско предприятие „Транспорт“ на общинската администрация, е наложена обективираната в документа принудителна административна мярка (ПАМ), а именно принудително преместване на автомобил „Рено Меган“ с рег.№ А 6942 МХ, паркирано в гр.Бургас, ж.к „Зорница“ пред УМБАЛ – Бургас. Фактическото основание за налагане на мярката е посочено като „МПС е пречка за останалите участници в движението“ (л.4 от делото). Към протокола са приложени фотоснимки онагледяващи разположението на лекия автомобил на мястото.

В протокола е посочено, че автомобила е с фиш от пътна полиция. Такъв фиш не е представен с преписката.

За изясняване на спорните по делото обстоятелства, а именно къде точно е бил паркиран процесният автомобил и създавал ли е пречка за останалите участници в движението, с оглед дадените на ответната страна указания, че не сочи такива доказателства /чл.171, ал.5 от АПК/, по делото е допусната и приета комплексна съдебно-техническа експертиза, извършена от две вещи лица- инж.Т.И.Г. и инж.М.П.М.. В отговор на поставените им задачи експертите заявяват, че според изготвената схема за организация на движение от Община Бургас на обект „Район около МБАЛ – Бургас“ на 04.10.2021г. е указано да се влиза от северната страна о.т.1428 – о.т.73 и изход в южната страна /еднопосочно/ о.т.162-161-160 – о.т.1426. Посочва се, че пътното платно в този участък е широко 5,24м., а съвсем в началото е 5,35м. /преди паркинга/, като създаденият изход се ползва и от автомобилите излизащи от ж.к.„Зорница“ в посока центъра на града. Според заключението този съществуващ маршрут на автомобилите на ЦСМП Бургас е най-краткия и най-удачният, за да стигнат до Спешна помощ, съпоставено с другите такива. Заявява се, че ако една от пътните лентите е заета от паркирали по нея автомобили, то по другата лента трябва да се изчакват автомобилите, включително и тези със специално предназначение. Вещите лица са установили, че процесния автомобил попада в кръстовището между о.т.157 и о.т.162 (Приложение № 1 и Приложение № 2 на л.62-63 от делото), но заявяват, че регулацията там не е приложена.

При извършено от експертите измерване на място се установява, че само 35см. от задния десен ъгъл на колата попадат в габарита на улицата след мисленото им продължение до пресичането им (Приложение № 1 и Приложение № 2). В съдебно заседание вещите лица разясняват, че регулацията не е приложена, тъй като от направената геодезическа снимка на място, първо се вижда, че съществуващата инфраструктура, която е очертана в черно на комбинирана скица от Приложение №2, не съответства на червените линии, които са всъщност регулацията.

Съответно сините линии са линиите на тротоарите в уличното платно, включително и парковата част. Заявяват, че има дадена схема за паркиране, но тя нито е разграфена, нито е осъществено на място нейното разграничение, като дават пример, че в една от осевите точки - о.т.155, пътя чупи погледнато отдолу на горе, т.е. от юг на север, чупи на дясно и би следвало да мине през съществуващите в момента на място аптека и други сгради, т.е. на място няма приложена регулация съгласно ПУП-а. Изтъкват, че в процесният участък няма знак, че паркирането е забранено, но няма знак и че е позволено паркиране.

В хода на съдебното производство е изслушан свидетеля П.А.М.– мл.автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, който след предявяване и запознаване с приложения по делото снимков материал заявява, че не си спомня за точната дата и час, но твърди, че е бил на работа и с колегата му са изпратени да отидат пред УМБАЛ –гр.Бургас, поради неправилно паркирани автомобили, които пречели на останалите участници в движението. Спомня си, че автомобил „Рено“ е бил паркиран на това място. Според Михов на място установили няколко автомобила - Фолксваген ГОЛФ, РЕНО и АУДИ, които били паркирани по начин, по който наистина пречели на преминаването на служебни автомобили от спешна помощ на УМБАЛ Бургас. Твърди, че са направили снимки и са съставили присъствени фишове на нарушителите паркирали неправилно. Споделя, че докато е бил там на място е видял автомобила на Община Бургас т.нар. паяк и го е помолил да вземат мерки и автомобилите да бъдат преместени. Михов посочва, че пътя, който е пред паркинга на УМБАЛ Бургас е с две ленти, които не са очертани, но движението е двупосочно, като се създават пречки в лентата по която трябва да се излезе от паркинга от УМБАЛ в частност от шокова зала, като автомобилите не могат да минат безпрепятствено, а трябва да спрат и да изчакат целия поток на движение, който идва срещу тях и чак тогава да се включат като продължат направо или наляво към бул. „Стефан Стамболов“.

При така направените фактически констатации, въз основа на приложени по делото доказателства, съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.149, ал.1, във връзка с чл.140, ал.1 от АПК /жалбата е депозирана в община Бургас на 13.09.2021год./, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, тъй като постановеният административен акт, подлежащ на съдебен контрол е неблагоприятен за нея.

При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

По въпроса за валидността на процесната принудителна административна мярка, съдът намира, че същата е наложена от компетентен орган.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната ПАМ – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В този случай, лицата по чл.168 от ЗДвП уведомяват районното управление на МВР, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното полицейско управление.

По силата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, б.”а” и т.6 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По отношение на принудителната административна мярка по чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, не е въведено изискване за издаването и́ в писмена форма, поради което същата може да бъде разпоредена и устно, като не е посочен изрично и органа, който би могъл да приложи тази мярка на административна принуда. Същият следва да бъде определен по реда на чл.168, ал.1 от ЗДвП, според който определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

С нарочна Заповед № 1919/16.07.2018 г. на Кмета на община Бургас (л.11 от делото), е възложено на служителите на Общинско предприятие „Транспорт“ на длъжност „инспектор транспортна служба, репатрация“ да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП. Посредством Допълнително Споразумение към трудов договор, сключен между ОП „Транспорт“ и служителят Д.Г.(л.8 от делото), се установява, че лицето е преназначено именно на длъжност „инспектор транспортна служба

/репатрация/“, поради което ответникът, в качеството на „инспектор транспортна служба“ в ОП „Транспорт“ при Община Бургас очевидно има правомощие да осъществява контрол по спазване на ЗДвП, включително съгласно оправомощителната заповед на Кмета на общината и да постановява ПАМ от категорията на процесната. При така представените доказателства следва да се приеме наличието на материална компетентност на длъжностното лице, издало разпореждането за принудително преместване на лекия автомобил.

Предвид наличната компетентност на органа и липсата на изрични предписания относно формата на ПАМ, от събраните по делото доказателства не се установява да е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила при издаване на процесния административен акт.

Относно приложение на материалния закон и съблюдаване на неговите цели:

Разпоредбата на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП предвижда отделни хипотези, при наличието на които следва да се наложи мярката – когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

В случаят, предвид описаното в протокола за налагане на ПАМ основание, следва да се докаже именно наличието на фактите включени в състава на хипотезата, на която се уповава ответника, а именно дали паркираното от жалбоподателя МПС е създавало опасност за преминаването на другите участници в движението или преминаването на другите участници в движението е било невъзможно.