Решение № 158 от 20.10.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Пазарджик, 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20215200500563 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд Пазарджик е сезиран с искова молба ,подадена от АНГ. СП. К., ЕГН **********, от с. А.К., община Пазарджик, ул. „С.“ № 22, против „Гаранционен фонд“/ГФ/ гр. София , Булстат 121446665, със седалище и адрес на управление на дейността в гр. София , р-н „Средец“, ул. „Граф Игнатиев „ №2.

С Решение № 252/ 14. 04. 2021г. на районен съд Пазарджик,постановено по гр. д. № 2597/ 2020г. по описа на същия съд,предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вред е уважен частично.

Искът за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди е уважен изцяло .

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от АНГ. СП. К., ЕГН **********,подадена чрез пълномощника на страната. Решението се обжалва в отхвърлителната част на иска за обезщетение за неимуществени вреди. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд в обжалваната част и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважи предявения иск.Прави се искане за присъждане на сторените съдебно –деловодни разноски в двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна по въззивната жалба . В отговора се оспорва въззивната жалба. Искането е да бъде потвърдено решението на районния съд в обжалваната част.

Въззивната инстанция е сезирана и с насрещна въззивна жалба ,подадена от ответника по иска„Гаранционен фонд „ гр. София , Булстат 121446665.С насрещната въззивна жалба решението на районния съд се обжалва в частта , в която е уважен иска.Твърди се в насрещната въззивната жалба, че решението на районния съд в 1 обжалваната част е неправилно, като незаконосъобразно и необосновано . Искането е да се отмени решението на районния съд в обжалваната част и се постанови ново решение по съществото на спора от въззивната инстанция, с което се отхвърли предявения иск.В насрещната въззивната жалба не се правят нови доказателствени искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна ,подаден чрез пълномощника на страната. В отговора се оспорва насрещната въззивната жалба. Моли съда решението на районния съд в обжалваната част , като правилно и законосъобразно да се остави в сила . Не прави нови доказателствени искания.

В открито съдебно заседание жалбоподателите , чрез пълномощниците си , поддържат въззивните жалби .

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение, които са посочени във въззивните жалби , като взе предвид становището на противните страни по въззивните жалби и събраните доказателства, при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :

Въззивните жалби са процесуално допустими .

Жалбите са подадени от активно легитимирани страни ( страни в производството пред районния съд ).

Жалбите са подадени в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .

Във въззивните жалби не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .

Разгледани по същество въззивните жалби са неоснователни .

Районен съд Пазарджик е сезиран с осъдителен иск против ГФ гр. София , като правното основание на предявения иск е по чл. 558 ал. 5 от Кодекса за застраховането / КЗ/. В исковата си молба ищцата АНГ. СП. К. твърди ,че на 07. 01. 2020г. в с. А.К., община Пазарджик , на изхода за с. Г. е станало ПТП, при което са й причинени имуществени и неимуществени вреди .Твърди се в исковата молба ,че ПТП е причинено от неизвестно МПС. По тази причина претенцията на ищцата е насочена против ГФ.

І.Законови основания и предпоставки за имуществената отговорност на ГФ.

От разпоредбите на КЗ се установява ,че основанията за изплащане на обезщетение от ГФ са следните :

На увреденото лице да са причинени имуществени и/или неимуществени вреди ;

Имуществените или неимуществените вреди да са резултат на телесни увреждания или на смърт( чл. 557 ал. 1 т. 1 от КЗ);

Вредите да са причинени от :

-МПС, което е напуснало произшествието ( неиндентифицирано МПС) - чл. 557 ал. 1 т. 1 от КЗ.;

- Виновният водач на МПС да няма сключена валидна задължителна застраховка „ГО“(чл. 519т. 1 от КЗ).

- Водачът на МПС да е виновен за настъпване на произшествието ;

- Претенцията пред съда може да бъде предявена при условията на чл. 558 ал. 5 от КЗ , а именно – ГФ да не 2 е изплатил определеното по размер обезщетение в сроковете по чл. 496 от КЗ;ГФ да е отказал да изплати дължимото обезщетение ; Увреденото лице да не е съгласно с определения от ГФ размера на обезщетението;

ІІ. Правни изводи.

От доказателствата , които са събрани в първоинстанционното производство въззивната инстанция прави извода, че са налице всички законови основания за ангажиране имуществената отговорност на ГФ.

От съдържанието на констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 07. 01. 2020г., от представената по делото административно –наказателна преписка на МВР Пазарджик, от обясненията на разпитаните по делото свидетели ( св. А. Г. К. , живущ на семейни начала с пострадалата, и св. Т.В.Г. , служител на МВР , който е посетил произшествието) и от заключението на приетата по делото СТЕ се установява ,че на 07. 01. 2020г. сутринта ,около 5, 15ч. свидетеля а.г.к. и ищцата АНГ. СП. К. отивали на работа с велосипеди. Движели се в тъмната част на деня, при слабо осветен пътен участък , при суха и чиста асфалтова настилка, по улица „Т. „ , на изхода на с.

А.К. , в посока към с. Г. . Двамата велосипедисти били облечени с тъмни дрехи и без светлоотразителни жилетки. Велосипедите се движели в дясната лента за движение , един зад друг с дистанция около 2м. Отпред се движела пострадалата А.К. , а зад нея свидетеля А.К.. Велосипедът , с който се е движела пострадалата А.К. е бил сигнализиран светлинно чрез монтирани светлоотразители .

От обясненията на св. А.К. се установява ,че след удара на велосипедистите ,водача на МПС е спрял за малко , излезнал е от колата ,за да види какво е станало ,след което е потеглил с автомобила ,без да установи контакт с пострадалите . Свидетелят обяснява ,че автомобила е бил марка „Ауди „ ,но не са видели регистрационния номер.

Свидетелят Т.В.Г. , който е посетил произшествието е обяснил пред съда ,че автомобила е бил издирван в с. А.К.

,но не е бил открит.

От заключението на СТЕ се установява ,че МПС-то , което е причинило ПТП се е движило на къси светлини с обхват на късите светлини напред и странично не по –малко от 60м. В резултат на извършените технически изследвания вещото лице дава следните заключения :

- Водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да възприеме велосипедиста преди настъпване на ПТП;

- Въпреки тази техническа възможност водача на лекия автомобил скоростта,спиране или друга спасителна маневра; не е предприел намаляване на

-Причината за ПТП е по –високата скорост от максимално допустимата , с която се е движил лекия автомобил , съобразно конкретната пътна обстановка и отклоняване вниманието на водача на лекия автомобил с други действие по време на шофирането;

-При всички случаи светлоотразителната жилетка с яркото си излъчване през нощта дават възможност велосипедиста да бъде възприет от по – голяма дистанция ;

От заключението на приетата по делото СМЕ и от представената Епикриза на МБАЛ Пазарджик следното : се установява

Непосредствено след ПТП ищцата е била хоспитализирана в хирургично отделение на МБАЛ Пазарджик , където е престояла 2 дни , от 0 01. 2020г. до 09. 01. 2020г. В резултат на ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания:

Травма на други интраабдоминални органи ,без открита рана на корема ;

Мозъчно сътресение без открита вътрешночерепна травмча ( Мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнанието до степен на комоционна кома . Мозъчното сътресение се изразява в зашеметяване ,сънливост, объркване , гадене и 3 повръщане ).

Хематом в окосмената част на главата с размери 5 см.,без открита рана ;

Контузия на лявата лакътна става ;

От съдържанието на Епикризата се установява ,че ищцата е изписана с подобрения в здравословното състояние, в добро соматично и неврологично състояние, без субективни оплаквания . Назначена и е хранителна диета и ограничена двигателна активност ,без физически натоварвания за срок от 6 месеца .

В заключението на СМЕ е посочено ,че болката в резултат на травмите е овладяна още по време на болничния престой с медикаментозни средства . Посочено е също ,че травмите са отзвучали бързо , за около 7 до 10 дни от датата на инцидента . В заключението е посочено също така,че заплатената от ищцата потребителска такса от 17,40 лв. по време на предстоя в МБАЛ Пазарджик е законен и целесъобразен разход , тъй като ищцата не попада в списъка на лицата , които са освободени от заплащането на потребителска такса.

При така установената фактическа страна на спора въззивната инстанция счита за обоснован и законосъобразен извода на районния съд за ангажиране на имуществената отговорност на ГФ.

1/Налице е настъпило ПТП на територията на РБ , причинено от МПС , което е напуснало местопроизшествието и не е било установено(неиндентифицирано МПС );

Това обстоятелство се установява на първо място от Констативния протокол за ПТП, съставен на 07. 01. 2020г.

Според безпротиворечивата практика на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК( виж Р. № 20/ 22. 03. 2017г. по гр. д. № 50128/2016г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС) , констативния протокол, издаден след задължително посещение на място от длъжностното лице на полицията, представлява официален свидетелстващ документ , относно установените в него факти и се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила .

Обстоятелството относно факта,че ПТП е причинено от неиндентифицирано МПС се установява също така и от приложената административно – наказателна преписка на МВР Пазарджик , от обясненията на св. а.г.к. и Тодор Гостев , и от заключението на приетата и неоспорена от страните СТЕ.

2/ Налице е пряка причинна връзка между настъпилото ПТП и причинените увреждания на ищцата .