Решение № 11399 от 19.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11399 гр. София, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря Р.Д. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20221110118387 по описа за 2022 година

Производството е по предявен по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „П.К.Б.” ЕООД иск за установяване, че Й. М. Р. дължи на ищеца сумата от сумите 2 638,07 лева, представляваща главница по Договор за кредит Номер: 30035570774/08.03.2019г., ведно със законна лихва за период от 26.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 370,10лева представляваща договорна лихва за периода от 03.04.2021 г. до 25.11.2021 г., сумата 681,78лева представляваща мораторна лихва за периода от 16.04.2019 г. до 03.04.2021 г., 833,72лева, представляваща договорно възнаграждение за период от 15.03.2020 г. до 03.04.2021 г., както и държавна такса в размер на 133,95 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180,00 лева / .

Предявен е и осъдителен иск за сумата от 2173,79лв. – възнаграждение за пакет допълнителни услуги на основание чл.415,ал.1,т.3 ГПК. Твърди се в исковата молба, че между страните е налице сключен договор за кредит, както и Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги. Ищецът твърди, че срокът на договора е изтекъл, а ответницата е заплатила по него само две пълни погасителни вноски, и една непълна, с което обосновава и интересът си от водене на настоящия процес. Претендира да бъде признато за установено, че ответницата дължи посочените в заповедта суми, както и да бъде осъдена да заплати сумата от 2173,79лв. – допълнителни услуги. Претендира разноски за производството.

Ответницата Й. Р. дава становище за недоснователност и недоказаност на ищцовите претенции Твърди, че не е уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

Сочи, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.26,ал.1, предл.1 ЗЗД поради протиоречие на закона и накърняване на добрите нрави. Отделно релевира възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

По делото е прието ч.гр.д. № 67803/2021 г. по описа на СРС , от което се установява, че на 26.11.2021 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено отчасти, като е издадена 1 заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението, а за останалата част отхвърлил. В приложение на разпоредбата на чл.415,ал.1,т.2 ГПК на ищеца заявител да предяви иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок, поради и което в срока са предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково производство за установяване на дължимост на сумите за главница и лихва.

С оглед допустимостта на производството следва да се обсъдят представените и приети по делото доказателства с оглед преценка на основателността на предявените искове.

Не се оспорва между страните, че помежду им на 08.03.2021г.е сключен договор за потребителски кредит №30035570774 за сумата от 3600 лв., със срок на издължаване 24 месечни вонси, с месечна погасителна вноска от 216,98лв. В договора е посочено, че от кредитополучателя е избран и закупен пакет допълнителни услуги на стойност 3477,60лв, като дължимата месечна погасителна вноска по закупения пакет допълнителни услуги е в размер на 144,90лв.

Отразено е, че общият размер на сумата, която ответникът следва да върне на ищеца по сключения договор за потребителски кредит и споразумение е 8685,23 лв, платима на вноски за срок от 24 месеца, като размерът на месечната погасителна вноска е 361,88лв., а падежът й е до 15-тия ден от месеца.

Ответникът е декларирал, че е запознат и приема приложимите към настоящия договор общи условия. Декларира, че са му предоставени информация във формата на стандартен европейски формуляр, разяснения, даващи възможност за преценка доколко предлагания договор за кредит съответства на възможностите на ответника и финансовото му състояние, както разяснения на преддоговорна информация и допълнителен пакет услуги. На същата дата е сключено и споразумение за допълнителен пакет услуги с приложими към него общи условия. Към договора за кредит и споразумение за допълнителен пакет услуги е приложен и подписан от страните погасителен план.

Приета е като доказателство справка за начислени лихви за забава по процесния договор за потребителски кредит.

Установява се от приетата и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, че в договора е заложено, че с кредита ще се извърши рефинансиране със сумата от 1656,40лв. по друг кредит на ответницата, а остатъкът от 1943,60лв. е преведен на ответницата. Ответникът е платил погашение на поетите задължения по договора за кредит сумата от 3282,60лв. Отразено е, че годишният процент на разходите е в размер на 44,60%., като е включен само процента на договорната лихва.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

За да се уважат предявените искове ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на сключен договор за заем, изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникналото задължение за нейното връщане. Също така ищецът следва да докаже и вземанията си и по размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти. Ответникът следва да докаже всички факти, които сочи да изключват, унищожават или погасяват процесните вземания в т.ч. и възражението си за наличие на законови предпоставки за обявяване на договора за недействителен или за недействителност на отделни клаузи.

Съгласно чл. 7, ал.3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, каквото качество има ответникът в случая и което обстоятелство също не е спорно по делото.

На първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК ГПР включва общите разходи на потребителя по Договора, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В текста на ал. 2 от ЗПК е посочено, 2 че ГПР се изчислява по формула, съгласно Приложение №1, а съгласно чл. 19 ал. 4 и ал.

5 от ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5-пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ. Клаузи в договора, надвишаващи определения размер се считат за нищожни.“ Съгласно чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК договора за потребителски кредит трябва да съдържа данни за ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В текста на чл. 10а ал. 4 от ЗПК е посочено, че видът размера и действието, за което се събират такси и/ или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора. От посочените правни норми може да се направи извод, че не е достатъчно в Договора да бъде посочен общият размер на ГПР в процентно съотношение от общия размер на предоставения кредит. Нужно е освен общия размер на ГПР в договора да се посочат всички разходи по вид и размер, от които се формира ГПР, така както те са описани в текста на чл.19, ал.1 от ЗПК и Приложение № 1 към закона.

Освен разбивка на всички разходи по вид и размер в Договора трябва да е посочена и общата стойност на разходите, която е дължима от потребителя, представляваща ГПР. При положение, че в процесния Договор, ГПР е посочен само общо, като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, без да бъдат посочени отделните разходи по вид и размер и без да се посочи общата стойност на разходите, които потребителя ще дължи в края на срока на договора, не може да се приеме, че са спазени изискванията на закона. В случая годишният процент на разходите не надхвърля 5 пъти размера на законната лихва за забава (при допустима норма 50%, ГПР е определен на 44,60%), но само това не е достатъчно, за да се приеме, че уговорката не противоречи на закона. Следва да се приеме,че уговорката относно ГПР е нищожна, поради противоречие със закона, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК, чл. 19 ал. 1 от ЗПК и чл. 10а ал. 4 от ЗПК.

Относно клаузата, уреждаща размера на ГЛП важи изложеното по-горе за ГПР. В текста на чл.11 ал. 1 т. 9 от ЗПК е посочено, че в Договора трябва да се посочи лихвения процент по кредита, условията за прилагането му, както и условията и процедурите за промяна на лихвения процент. В Договора лихвения процент е посочен общо на годишна база, като процентна величина. Посочен е и лихвения процент на ден. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че уговорката за лихвения процент съответства на закона. В Договора не е посочен текущия (месечния) лихвен процент, с който ще се олихвява кредита. Не са посочени условията за прилагането на лихвения процент по кредита, което означава да се посочат показателите, по които се формира ГЛП, като основен лихвен процент, който кредитора прилага в случая и съответните надбавки над него. Не са посочени също така условията и процедурите за промяната на лихвения процент по кредита. С оглед изложеното, следва да се приеме, че уговорката относно лихвения процент по кредита също е нищожна, поради противоречие със закона на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11 ал. 1 т.9 от ЗПК и чл. 10а ал. 4 от ЗПК. Отделно от това, уговорката за заплащането на договорна (възнаградителна) лихва е нищожна и на основание чл. 26 ал.

1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави. Към момента на сключване на процесния договор в действащото законодателство не е предвидена горна граница на размера на възнаградителната лихва по договорите за заем. При уговарянето на същата страните са ограничени единствено от принципа, залегнал в чл. 9 ЗЗД, според който могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Противоречащи на добрите нрави са уговорки, с които се цели постигане на неприсъщ резултат на конкретния вид сделка, при който едната страна се обогатява неоснователно за сметка на другата, използвайки икономически по-силната си позиция и подготвеност за участие в гражданския и търговския оборот. При договорите за заем уговорената възнаградителна лихва представлява насрещна престация на заемателя, която е възнаграждение за заемодателя за това, че последният е предоставил ползването на парична сума. Възнаградителната лихва представлява граждански плод и уговореният лихвен процент следва да бъде такъв, че да компенсира заемодателя за това, че се е лишил временно от съответната парична сума, предоставяйки я на трето лице, но да не води до 3 неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем.

Преценката дали дадена клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави се прави с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички обстоятелства, относими към нея. В съдебната практиката (Решение 906/ 2004 г. по гр.д. 1106/ 2003 г. на ВКС, II ГО, Решение 378/ 2006 г. по гр.д. 315/ 2005 г. на ВКС, II ГО, Определение 901/ 2015 г. по ч.гр.д. 6295/ 2014 г. на ВКС, IV ГО) е прието, че противоречи на добрите нрави уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение – надвишаваща двукратния размер на законната лихва.

Настоящият състав намира, че това правило следва да бъде взето предвид като ориентир за преценка дали клаузата, регламентираща размера на възнаградителната лихва, противоречи на добрите нрави, като бъдат съобразени и всички други обстоятелства, свързани със заема. Договорената възнаградителна лихва, възложена в тежест на кредитополучателя, е 38,30% на годишна база, което е почти половината от размера на кредита. Следователно уговорената лихва като възнаграждение за отпуснатия кредит надвишава допустимия размер (трикратния размер на законната лихва – 30 %). Сумата по кредита, от която „П.К.Б.“ ЕООД се е лишило, предоставяйки я на ответника, не е голяма от гледна точка на самата финансова институция (3600 лева) и е дадена за срок от 2 години.