Определение № 20556 от 17.05.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20556 гр. София, 17.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20231110120908 по описа за 2023 година

Постъпила е молба по чл. 248, ал.1 ГПК от 21.03.2024 г. от Еднолично адвокатско дружество “Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ 177492004 за изменение на Решение № 4828 от 18.03.2024 г. по гр.д. № 20908/2023 г., СРС в частта за разноските, като бъде изменено същото, като бъде осъдено ответното дружество да заплати още 80 лева, представляващо ДДС .

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от *** ЕАД, с която оспорва молбата като неоснователна.

Съдът като взе предвид доводите в подадената молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, намира същите за неоснователни.

Ищецът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА , за което е представил в последното съдебно заседание списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцовата страна и Еднолично адвокатско дружество "Д. М." на посоченото основание. В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се провежда /Определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. За уважаване на претенцията за присъждането на адвокатското възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно в договора за правна защита и съдействие да е ясно изразена волята на страните по него, че адвокатската помощ е оказана безплатно – в този смисъл определение № 480 от 12.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. дело № 122/2019 г., IV г. о.

Съдебната практика по въпроса дали съдът дължи да начисли ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение е противоречива, като е отправено и преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз под № С-744/23, по което няма произнасяне. Настоящият състав споделя практиката, с която се приема, че при възнаграждението по чл. 38 ЗА не следва да се присъжда от съда ДДС, тъй като безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък 1 върху добавената стойност - арг. чл. 2 пар. 1, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.

Следва да бъде съобразено постановеното в производство по чл. 248, ал.

3 ГПК Определение № 917 от 10.05.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1323/2023 г., с което се приема, че постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да получи възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът има само права, но не и задължения.

Съдържанието на създаденото със съдебния акт правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Нито ЗДДС, нито ЗА въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност. Противен извод не следва от § 2а ДР НМРАВ. Разпоредбата няма отношение към дължимия данък върху добавената стойност при осъществяване на безвъзмездна доставка на услуга, каквато е безплатната правна помощ по чл.38 ал.1 ЗА. Тя урежда начисляването на ДДС върху възнагражденията на регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ. Ето защо, настоящият състав приема, че не е налице основание за изменение на решението в частта на разноските. Мотивиран от горното, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248, ал.1 ГПК от 21.03.2024 г. от Еднолично адвокатско дружество “Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ 177492004 за изменение на Решение № 4828 от 18.03.2024 г. по гр.д. № 20908/2023 г. , СРС в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2