Решение № 8231 от 05.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8231 гр. С.. 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110133133 по описа за 2025 година

Ищецът твърди, че на 2..г. сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит №2... при следните условия: размер на предоставената главница 2 000 лева; годишен лихвен процент – 41%; годишен процент на разходите – 49,65 %, срок на договора – 24 месеца. В клаузата на чл. V от договора страните предвидили неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в размер н..2 лева, заедно с 0.200% от усвоения размер на кредита за първия ден на забавата и 0.200% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен, възлизаща общо на сумата от 2 880 лева, разсрочена и платима заедно с всяка погасителна вноска по кредита. Ищецът оспорва като недействителен процесния договор за потребителски кредит, като посочва, че в съдържанието на договора начинът на формиране на приложимия ГПР е описан неясно, респективно не са конкретизирани формиращите го компоненти, както и не е уточнено в какво се изразява разликата между общия размер на приложимия ГПР и и уговорения годишен лихвен процент. Сочи, че така предвидената неустойка няма присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, води до скрито оскъпяване на кредита и осигурява сигурна печалба за заемодателя, като основната й цел се състои в неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя. Предвиденият ГПР от договора от 49,65 % не съответствал на реално приложимия ГПР, т. к. при формиране на действителния ГПР се включвала и дължимата неустойка по чл. V от договора. Посредством уговорената неустойка се постигало заобикаляне на императивната разпоредба на чл..9, ал. 4 ЗПК. Така описаните нарушения съставлявали основание по смисъла на чл. 22, вр. чл..1, ал.., т..0 ЗПК за прогласяване на договора за недействителен. Излага доводи за неприложимиост на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Въз основа на изложените фактически твърдения и правни доводи моли за прогласяване на договора за потребителски кредит №2... от 2..г., сключен между страните по спора, за нищожен на основание чл. 26, ал.., предложение първо ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл..1, ал.., т..0 ЗПК. Претендира разноски.

В срока по чл..31 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който заявява, че признава иска като основателен и моли претендираните разноски от ищеца да не бъдат присъждани в негова тежест, респективно да бъдат редуцирани като прекомерни.

В срока за отговор по чл..31 ГПК ответникът е предявил насрещен иск срещу ищеца Л. С. Д.. Посочва, че заемната сума по процесния договор за кредит е предоставена на кредитополучателя чрез заплащане на каса на дружеството „Из. АД. Твърди се, че след сключване на договора ответникът не е изпълнил поетите задължения за заплащане на 1 дължимата главница. Предвид призната основателност на първоначално предявения иск за прогласяване на недействителността на договора за кредит по смисъла на чл. 22 ЗПК, ищецът по насрещния иск се позовава на чл. 23 ЗПК и мотивира извод за дължимост на незаплатената чиста стойност на кредита – неиздължената главница по договора. Въз основа на така изложеното предявява иск с правно основание чл. 55, ал.., предл. първо, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати сумата о.. 022,58 евро /равностойност на 2 000 лева/, представляваща неизплатената чиста стойност на кредита, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното плащане. Претендира за присъждане на сторените съдебни разноски.

По делото е постъпил отговора на насрещния иск по реда на чл..31 ГПК, в който ответницата Л. С. Д. заявява, че оспорва насрещния иск и излага фактически твърдения и правни доводи, идентични с изложените в исковата молба. Моли за отхвърляне на насрещния иск поради недействителност на процесния договор за кредит и претендира разноски.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на ..3, т.. ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на ..3, т. 2 ЗЗП . Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК , въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит ЗЗП и на чл..43..47б, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

С приетия за окончателен доклад по делото съдът е отделил като безспорни следните обстоятелства - наличието на възникнало договорно правоотношение между Л. С. Д. и „М.“ АД по силата на сключен договор за потребителски кредит №2... от 2..г. с посоченото съдържание; факта на усвояване на предоставената заемна сума в размер о.. 022,58 евро /равностойност на 2 000 лева/ от кредитополучателя Л. С. Д. по договор за потребителски кредит; че кредитополучателят Л. Д. не е извършвал плащания за погасяване на задълженията за главница по договора и към датата на предявяване на насрещния иск размера на чистата стойност на главницата възлиза на сумата о.. 022,58 евро.

С отговора на исковата молба ответникът е признал предявения иск с правно основание чл. 26, ал.., предложение първо ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл..1, ал.., т..0 ЗПК, с което е признал наличието на основание за прогласяване на сключения договор за потребителски кредит №2... от 2..г. за недействителен.

От съдържанието на договора, приет като писмено доказателство по делото, се установява, че съгласно чл. 20 заемателят се задължава в срок от три дни, считано от сключване на договора, да осигури обезпечение под формата на поръчителство от един поръчител, който да отговарят на предвидените в договора условия – физическо лице с брутен трудов доход на.. 400 лева, работещо по трудов договор с най-малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател, което да няма активни експозиции в ЦКР с просрочие над 30 дни и да не е страна по договор за кредит, сключен с „М.“ АД. Съгласно клаузата на чл..0 при неизпълнение на чл. 20 заемателят дължи на заемодателя неустойка в разме..2 лева плюс 0.200% от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,200% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Начислената неустойка следва да се заплаща разсрочено съгласно приложения към процесния договор погасителен план.

Настоящият съдебен състав приема, че клаузата на чл..0 от договора, предвиждащи задължение за заплащане на неустойка при непредоставяне договорно обезпечение – поръчителство, в действителност прикрива способ на кредитора да начисли допълнителни 2 разходи по кредита за кредитополучателя, респективно да реализира по-висока печалба, с което противоречи на чл..1, ал.., т..0 и чл..9 ЗПК.

В процесния случай предпоставките за възникване на вземането на неустойка за кредитора се изразяват в допуснато договорно неизпълнение за поетото от кредитополучателя задължение за учредяване на договорно обезпечение в значително кратък тридневен срок от сключване на договора за кредит. Съдът намира, че предвидените изисквания към предложеното от кредитора договорно обезпечение разкриват немалка трудност за осигуряване в тридневен срок без предварителна подготовка на кредитополучателя и предварително набавяне на необходимите документи за предоставяне на надлежното обезпечение. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва тридневен срок да му предостави поръчител, който обаче трябва да отговарят на множество изисквания – за висок осигурителен доход, да не е заемател по друг договор, сключен с дружеството, да няма лоша кредитна история. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение.

Съобразно така изложените мотиви, съдът приема, че вземането за неустойка, дължимо при неизпълнение на задължението за предоставяне на договорно обезпечение, неминуемо би възникнало за кредитодателя. Доколкото вземането за неустойка неминуемо ще възникне в правна сфера на ответника, същото съставлява сигурна и неразделна част от дълга и следва да се заплаща разсрочено, като начислена част от дължимите погасителни вноски. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се погасява заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, наред с лихвата, и е част от разходите по кредита.

В разглеждания случай общият размер на задължението на ответника е формирано като сбор от различни компоненти, описани в изготвения погасителен план, включително задължението за неустойка. Плащането на тази неустойка не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР от 49,65%, въпреки че е включено в общия дълг. По този начин е нарушено изискването на чл..9, ал.. ЗПК за оповестяване на всички разходи по кредита. Следователно и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие и с императивната разпоредба на чл..1, ал.., т..0 ЗПК.

С оглед на горното и заявеното признание на иска от ответника предявеният иск с правно основание чл. 26, ал.., предложение първо ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл..1, ал.., т..0 ЗПК за прогласяване на нищожността да процесния договор за кредит се явява основателен, поради което следва да бъде уважен.

По предявения насрещен иск:

Като беше посочено по-горе, между страните не е спорно, че са били обвързани от договор за потребителски кредит №2... от 2..г. с посоченото съдържание, по силата на който ищецът по насрещния иск е предоставил на ответника по насрещния иск Л. Д. заем в размер на 2 000 лв., както и че сумата е усвоена.

По делото е безспорно, че кредитополучателят Л. Д. не е извършвала плащания за погасяване на задълженията за главница по договора и към датата на предявяване на насрещния иск размера на чистата стойност на главницата възлиза на сумата о.. 022,58 евро.

Съгласно изложените мотиви, в които беше прието, че договорът за кредит е нищожен по смисъла на чл. 22 ГПК, то по арг. от чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита.

В разглеждания случай потребителят не е заплатил в полза на кредитора суми, които да бъдат отнесени в погашение на чистата стойност на кредита, т.е. отпуснатата в заем сума.

Предвид изложеното насрещен иск за главница се явява основателен за сумата в размер н.. 022,58 евро, която следва да бъде присъдена в тежест на първоначалния ищец на основание чл. 23 ЗПК.

По разноските:

При този изход на спора по отношение на първоначалния иск ищецът няма право на разноски, доколкото са налице предпоставките, предвидени в чл. 78, ал. 2 ГПК.

С отговора на исковата молба ответникът „М.“ АД е признал иска, като по делото не са налични данни за предприети действия от кредитора спрямо длъжника за извънсъдебно събиране на дължимите суми по кредита, с които да е дал повод за завеждане на иска.

Сключването на договор за потребителски кредит в съдържанието на който са включени 3 недействителни клаузи, обосноваващи недействителността на целия договор, не следва да бъде ценено като действие, с което ответникът е дал повод за завеждане на делото, т. к. постановеното уважително решение санкционира поведението на ответника, а процесуалната разпоредба на чл. 78, ал. 2 ГПК визира конкретни действия, предхождащи образуване на исковото производство, с които призналият иска ответник да е упражнил съдебно отреченото право. При така изложените съображения ответникът следва да бъде освободен от отговорността за сторените от ищеца разноски по първоначално предявения иск.