Решение № 287 от 15.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева при участието на секретаря Елка Ант. Григорова в присъствието на прокурора Р. Ст. И. като разгледа докладваното от Анелия Щерева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100603816 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С присъда от 05.01.2021г., постановена по н.о.х.д. № 8484/2018г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав, съдът е признал подс. Д. Р. П. за невиновен в това, че на 07.08.2017 г., около 02:30ч. в гр. София, ж.к. „Младост 3“, пред денонощен магазин „Гардения“, нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на Ю. И. Т., в следствие на което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на брадичката в дясно на левия кондиларен израстък, като деянието е извършено по хулигански подбуди – осъществено е на публично място, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнството на отделната личност, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение да е извършил престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл.

129, ал.2, пр.3, вр. ал.1 от НК.

На основание чл. 190, ал.1 от НПК, съдът е постановил сторените по делото разноски да останат за сметка на Държавата.

Срещу присъдата, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, са били депозирани протест 1 от представител на СРП, допълнение към него и въззивна жалба от Ю. Т., подадена чрез неговия повереник – адв. Х. К..

В протеста се сочи, че постановената оправдателна присъда е неправилна и това налага нейната инстанционна отмяна. След изготвяне на мотивите към присъдата е постъпило допълнение към протеста. В него се застъпва становище, че изложеното от съда по отношение на правната страна не съответства на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал. Прокурорът изтъква, че в подкрепа на твърдението за участие на подсъдимия в престъплението, предмет на внесения обвинителен акт от СРП, следва да се вземат предвид разпитите на свидетелите Ю. Т., И.П. и В.И. и извършените разпознавания от свидетелите Т. и П.. От тях, според прокурора, е видно, че на 07.08.2017 г., около 02:30ч. в гр. София, ж.к. „Младост 3“, пред денонощен магазин „Гардения“, нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на Ю. И. Т., в следствие на което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на брадичката в дясно на левия кондиларен израстък, като деянието е извършено по хулигански подбуди – осъществено е на публично място, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнството на отделната личност. Изтъква, че по делото не се налага събирането на нов доказателствен материал, тъй като същото е изяснено от фактическа страна, но направените от съда изводи въз основа на събрания доказателствен материал се явяват необосновани, тъй като при наличните доказателства и доказателствени средства съдът е формирал погрешни правни съждения. С оглед на изложеното намира, че присъдата е неправилна и като такава следва да бъде отменена и да бъде постановена нова, осъдителна присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 129, ал.2, пр.3, вр. ал.1 от НК. Намира, че видът, размерът и начинът на изтърпяване на наложеното наказание следва да се определят от СГС по справедливост и с оглед събрания доказателствен материал и обществена опасност на деянието.

В депозираната въззивна жалба от адв. Х. К., повереник на Ю. Т. се сочи, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и не почива на събраните по делото доказателства. Намира, че погрешно са ценени спорните доказателства относно авторството на деянието. Моли за отмяната на обжалваната присъда и признаването на подс. П. за виновен по повдигнатото му обвинение.

В закрито заседание на 19.04.2023 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 и следващите от НПК, прецени, че за изясняване на обективната истина по делото не е необходимо да се събират доказателства.

2

В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът поддържа подадения протест, като счита, че в хода на ДП и съдебното следствие са били събрани доказателства в подкрепа на обвинението, които са достатъчни да бъде признат за виновен подсъдимия за извършеното от него деяние, както за нанесеното телесно увреждане, неговия характер, време и начин на извършвате, така и за хулигански подбуди, за които му е било повдигнато обвинение, като съдът е счел, че не са доказани. Посочва, че в мотивите си присъдата в голяма си част почива на предположения, които съдията е направил без да е анализирал обективно събраните доказателства. Според прокурора, съдът не е мотивирал в достатъчна степен оправдателната си присъда. Намира, че събраните доказателства категорично установяват механизмът на извършване на деянието, който може да бъде причинен с нанесен един силен удар в областта на лицето и челюстта, както е станало при пострадалия от престъплението. Изтъква, че свидетели-очевидци също посочват, че ударът е бил силен, без видима причина е бил нападнат пострадалия, късно през нощта. Цитира показанията на св. П., който казва, че подсъдимият без да казва нищо се е приближил и изравнил с тях, затичал се, отишъл до Ю. Т. и го ударил по лицето.

По отношение на СМЕ посочва, че тя подчертава, че болката може да се прояви веднага, но по-силно или по-слабо може да бъде усетена след 15 мин., дори 30 мин, както е станало в настоящия случай. Според прокурора не са били минали 15 мин., тъй като събитията са се развивали едно след друго. Намира, че ударите, нанесени от неустановели лица, пристигналите впоследствие с лек автомобил не са довели до телесни увреждания, тъй като от СМЕ се вижда, че тези удари не са били с такава интензивност и сила, че да му причинят телесно увреждане. Счита, че категорично е събрано доказателство, че от поведението и от действието на подсъдимия е настъпило телесното увреждане. Посочва още, че действията на подсъдимия в късната част на нощта, без да е предизвикан, спрямо лица, които не познава, на обществено място, на което действията му са наблюдавани не само от приятелите на пострадалия, но и от трети лица - лицето, което е продавало в магазина, категорично доказват и хулиганските подбуди при тяхното извършване. Поради изложеното моли да бъде постановена осъдителна присъда, а подсъдимият да бъде признат за виновен.

Защитникът на подс. П. – адв. В. Б. намира, че авторството на деянието не се установява по категоричен начин. Като безспорно установено по делото посочва, че са ненасени удари от различни лица - първоначално от един нападател, в последствие от група неустановени лица. По отношение на това кога се появява болката намира че постановената присъда е много детайлна и мотивирана, тъй като вещите лица казват, че веднага, а доказателствата по делото са категорични, че такава не се е про явила. В подкрепа на този извод цитира показанията на пострадалия Т. и на неговите приятели, които заявяват, че първоначално нищо му е нямало и не е чувствал нищо, дори е отишъл да си купи бира и е продължил да консумира алкохол, докато идва 3 колата и му нанасят друг побой. За установено намира, че групата лица от колата също са му нанесли тежки удари по главата и тялото. Изтъква, че тези разграничения са направени от съда. Според защитата самото наличие на тези доказателства сочи на неустановеност, на съмнение досежно авторството на деянието. Посочва, че дори да не е правилно приетото от съда, че процесната телесна повреда е причинена от втората група лица, то противоречието е налице и липса категоричност и несъмненост за авторството на деянието. Изтъква, че показанията са много противоречиви и са били дадени на три пъти, като първоначално пострадалият е твърдял, че не е чувствал болка и шест месеца по-късно твърди, че едва ли не само подсъдимият му е нанесъл удар по лицето. Като друг фактор цитира показанията на свидетелите К. и Ш., които не са били кредитирани от съда, но те ясно сочат на дейността, която е развивал синът на пострадалия Ю. Т. – И. Т.. В заключение счита, че протестът и жалбата са неоснователно и моли да бъдат оставени без уважение.

В правото си на лична защитата, подс. П. твърди, че той не е извършил това деяние.

В предоставената му последна дума, подс. П. моли да бъде оневинен.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното в протеста, допълнението към него и въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивните протест, жалба и допълнение към протеста са подадени в срока по чл. 319 от НПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което са процесуално допустими и следва да бъде разгледани.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Съобразил е събраните пред него и на досъдебното производство относими доказателства и доказателствени средства.

Пред настоящата инстанция не бе проведено въззивно съдебно следствие, респективно не бяха представени и приети нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд формира изводите си по фактите изцяло въз основа на събраните в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд доказателства и доказателствени средства, като прецени, че същите са достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.

Възприетите от първостепенния съд фактически отношения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото 4 доказателства не са допуснати логически грешки. След извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава от приетата от първата инстанция:

Подсъдимият Д. Р. П. е роден на **** г., в гр. София, българин, български гражданин, живущ в гр. София, ж.к. ****, с висше образование, работещ, неженен живее на семейни начала, неосъждан, с ЕГН **********.

На 07.08.2017 г., около 01:00 часа, в гр. София, ж.к. Младост 3, до комплекс Гардения, пред денонощния магазин, намиращ се там, пострадалият Ю. Т. бил заедно със св. И.П. и В.И.. Компанията пиела бира, приказвали си, забавлявали се, но вдигали шум. Преминавайки покрай тримата мъже и подразнен от шума, подс. П. замахнал да удари с юмрук в лицето св. Ю. Т.. Ударът не бил силен и от него св. Ю. Т. не изпитал болка. След нанасянето на удара, св. Ю. Т. и двамата му приятели подгонили подсъдимия, за да му отмъстят, но не успели да го настигнат. Те се върнали отново пред магазина за да продължат да пият бира, като св. Т. купил още бира.

След около десетина минути в близост до тримата мъже спрял лек автомобил, от който слезли няколко човека, с неустановена по делото самоличност, които нападнали компанията на Ю. Т.. Неустановените лица започнали да им нанасят удари с ръце и крака. Св. Ю. Т. бил нападнат от две или три лица от мъжки пол, които му нанесли удари с ръце по главата и тялото. С един от тези удари му била счупена долната челюст в областта на брадичката в дясно и в областта на левия кондиларен израстък. В резултат на това св. Ю. Т. паднал на земята в близост до паркирани автомобили, като през цялото време нападателите му нанасяли удари с крака по тялото му и по неговите крака. За да се предпази, св. Ю. Т. успял да пропълзи под паркирания наблизо автомобил, след което нападателите му се отказали да го бият повече. През времето, през което неустановените по делото лица (две или три) биели св. Ю. Т., останалата част от нападателите, които дошли с лекия автомобил, се заели да бият и да преследват двамата приятели на Ю. Т. - св. И.П. и В.И.. Поради нападението над св.