Решение № 217 от 26.08.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. гр. Хасково, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Златимира Ст. Маркова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20265640200384 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от М. А. К. от град Хасково срещу Наказателно постановление № 26-1253-000579 от 31.03.2026 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл.

53 от ЗАНН, вр. чл. 179, ал. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 153.39 евро/200 лева, за нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, тъй като при издаването му били допуснати съществени процесуални нарушения.

Първото от тях се изразявало в липсата на пълно, точно и ясно описание на фактическата обстановка и извършеното нарушение, като се развиват подробни и конкретни съображения в тази насока. Жалбоподателят счита също, че не бил извършил описаните нарушения на правилата за движение и твърди, че наказателното постановление било издадено в нарушение на 1 материалния закон, доколкото не било отчетено поведението и на другия водач на моторно превозно средство, участвало в извършване на престъплението, като неговата оценка водела до извод, че неправилно била ангажирана отговорността на жалбоподателя за деяние, което не можело да му се вмени във вина. Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление на Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, като претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, се явява, като лично и чрез упълномощения по делото процесуален представител - адв. Д.С. от АК – Хасково заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива подробни съображения за нейната основателност.

Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по жалбата, като оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 28.02.2026 г., свидетелите К. М. М. и И. И. Ч., двамата на длъжност „****” в Сектор ПП при ОД на МВР – Хасково били на работа и въз основа на сигнал, били изпратени да посетят мястото на настъпило пътно – транспортно произшествие по път 507, в района на км 2, с М., в посока град Хасково. След пристигането им на място извършили оглед на местопроизшествието и на превозните средства, като възприели след разговори с присъстващите на място лица, че лек автомобил марка „****“, с рег. № *****, управляван от жалбоподателя М. А. К. и в който лек автомобил на мястото до водача пътувал свид. Д. М. М. се бил ударил в задната част на лек автомобил марка „****“, модел „****“, рег. № ****, който преди това опитвали да изпреварят, но същият не им позволявал, като криволичел по пътя и навлизал целенасочено в 2 лентата за насрещно движещи се ППС, за да осуети маневрата, а непосредствено преди удара спрял рязко и внезапно без видима причина.

Установено било, че участник в процесното ПТП, бил и С. П. К., който управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „****“, модел „***“, с рег. № **** и при движението си по път 507, в района на км 2, с М., в посока град Хасково, след лек автомобил марка „****“, с рег. № ***** и при настъпИ. инцидент между това ППС, управлявано от жалбоподателя и лек автомобил марка „****“, модел „****“, рег. № ****, се ударил с предна част в движещия се отпред лек автомобил марка „****“, с рег. № *****, управляван от жалбоподателя. Водачът на лек автомобил марка „****“, модел „****“, рег.

№ **** не бил останал на място, тъй като напуснал местопроизшествието, въпреки, че бил уведомен за подадения сигнал до органите на МВР за настъпилото транспортно произшествие, но малко по – късно бил установен и спрян в град Хасково по бул. „*****“, където контролните органи от състава на СПП при ОД на МВР – Хасково в лицето на свидетелите К. М. М. и И. И. Ч. извършили проверка с техническо средство Алкотест Дрегер с фабр. № APRL 0570 за употребата на алкохол,като била отчетена концентрация на алкохол в кръвта 1.22 на хиляда. При разговор с водача Х.Н. Ч., същият не отрекъл участието си в инцидента, описан по – горе, а относно поведението му като водач на МПС при изясняване причините за настъпване на транспортното произшествие споделил, че бил спрял на пътя, тъй като трябвало да удовлетвори физиологична нужда.

С оглед направените на мястото на инцидента констатации и извършените действия по изясняване на случая, контролните органи достигнали до извод за допуснато от него, като водач на лек автомобил марка „****“, модел „****“, рег. № ****, нарушение по чл. 5, ал. 3 от ЗДвП, като впоследствие с Определение от 19.03.2026 г., постановено от Районен съд – Хасково по НОХД № 228/2026 г., било одобрено споразумение за решаване на Бързо производство № 147/2026 г. и подс. Х.Н. Ч. бил признат за виновен в извършване на дата 28.02.2026 г. в град Хасково на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и му били наложени съответните кумулативно предвидени наказания. Била приложена и законовата последица по чл. 343б, ал. 5 от НК по отношение на управляваното от него МПС, като в тежест на подсъдимия били възложени и разноските. Срещу този водач на ППС бил съставен акт за установяване на нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, акт за установяване на 3 административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП извършено на 28.02.2026 г. във връзка с настъпило ПТП на дата 28.02.2026 г. Акт за установяване на административно нарушение бил съставен и по отношение на лицето С. П. К. за нарушение по чл. 23, ал. 1от ЗДвП, извършено на дата 28.02.2026 г.

След като не отрекъл, че той именно бил управлявал собственото си превозно средство при настъпване на инцидента, срещу жалбоподателя – М.

А. К., на 01.03.2026 г., бил съставен, в негово присъствие от свид. К. М. М.

Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, № 5124204 за нарушение, квалифицирано по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, извършено на дата 28.01.2026 г., според съдържанието на съставения АУАН, който жалбоподателят подписал, а графата за възражения и обяснения вписал, че няма такива. Препис от АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя на датата на неговото съставяне, според изричното отбелязване в тази насока.

Били съставени и Протоколи за ПТП с отбелязване дата на реализиране 28.02.2026 г.

При издаване на наказателното постановление, станало на 31.03.2026 г., административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка, включително и относно датата на деянието – 28.01.2026 г. след което обобщаващо е посочил, че 1) „водачът на пътно превозно средство не се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да можа да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко. ПТП“ и на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, наложил процесната глоба.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите К. М. М. и И. И. Ч., които излагат впечатления относно механизма на процесното ПТП и участниците в него, за вида на причинените щети. На следващо място, дава се вяра и на изложеното от тези свидетели и относно обстоятелствата, свързани с действията им, развили се след пристигането им като част от състава на патрула от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, посетил мястото, където е възникнало ПТП, констатациите 4 им при огледа на местопроизшествието и на показанията им, свързани с действията, предприети по отношение на жалбоподателя, като водач на превозното средство, предполагаем участник в инцидента и останалите участници, както тези, отнасящи се до съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. В този ред на мисли следва да се отбележи, че съответно на останалия доказателствен материал е изложеното от двамата свидетели относно датата на съставяне на акта – 01.03.2026 г., на място, непосредствено след инцидента, който е реализиран в около 23:30 часа на предходната дата, която обаче при това положение не би могла да бъде логически и хронологично преценена, че е месец по – рано – на 28.01.2026 г. Поради това, показанията им относно датата на деянието не могат да бъдат кредитирани с доверие, доколкото се основават, при липсата на ясен спомен, на ползвани записки и бележки, въз основа именно от процесния АУАН и не съответстват на останалите кредитирани с доверие доказателствени източници – съставени актове за установяване на административни нарушения за същия инцидент срещу останалите участници в транспортното произшествие, както и Протоколи за ПТП, но най – вече на влязъл в сила съдебен акт за престъпление, което макар и формално е в пряка връзка с процесния случай. Убедителен и категоричен е в показанията си и свид. Д. М. М., който е пряк очевидец на разигралите се събития и има ясен спомен за тях, поради което показанията му относно датата, мястото и механизма на реализиране на транспортното произшествие се възприемат изцяло от съда при обосноваване на фактическите изводи по делото.

Необходимо на това място е и уточнението, във връзка с обвързващата доказателствена сила на съставения акт за установяване на административно нарушение, че въпреки законовата повеля, тя следва да се прилага само и единствено в случаите, в които контролните органи от състава на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково пряко и непосредствено възприемат деянието. В случаите на причинени пътни – транспортни произшествия, в съставените актове се обективират не техни преки и непосредствени впечатления, а изводи относно причините и механизма на настъпване на транспортното произшествие, градени върху възприятията им относно обективните находки и събраните данни от участниците в съответните събития, а така достигнатите изводи подлежат на съдебен контрол за тяхната обоснованост и правилност.

Включително относно датата на тези събития.

5

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко. По силата на чл. 179, ал. 2 ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв, ако деянието не съставлява престъпление.

Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат на това конкретно основание отмяна на санкционния акт.

Действително, не са допуснати пропуски в дейността по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие, предявяването и връчването на акта за установяване на административно нарушение лично на жалбоподателя, посочен в него като нарушител. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него в процесуалния момент на самото съставяне на процесния АУАН. Това право следва да бъде гарантирано от актосъставителя с връчване на препис от съставения акт и от наказващия орган с цел обезпечаване възможността му да реализира правото си на защита в пълен предоставен закон. Включително и в аспекта да подаде възражения срещу съставения по отношение на него акт за установяване на административно нарушение и да поиска събирането на доказателства, което изискване със самостоятелно правно значение е изпълнено. Процесният АУАН е съставен от лице, разполагащо със съответната материална компетентност без значение дали е пряк очевидец или не на транспортното произшествие и на поведението на участниците в него, доколкото е извършил проверка по случая и е изградил изводи за механизма на настъпване на инцидента и за авторството на описаното нарушение.