Решение № 128 от 05.10.2020, Административен съд - Ямбол

Р Е Ш

Е Н И Е

№128/5.10.2020 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ:1.ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

2.СТОЯН ВЪЛЧЕВ при секретаря

Добрина Димитрова и с участието на прокурора Димитринка Георгиева, разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 119 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство пред

Административен съд -Ямбол е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. посл. от ЗАНН и във връзка с чл. 208 - 228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Петрол“

АД, със седалище в гр.Ловеч и адрес на управление хотел „Ловеч“, ул.“***“ №12, ЕИК *********, представлявано от Г.И.Т.и М.К.Д.- изпълнителни директори, чрез адв.В.В. - пълномощник за проверка на Решение №21/11.06.2020 г. постановено по ахд № 13 по описа на Районен съд-Тополовград за 2020 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № КГ-2281/28.01.2020 г. на

Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор–София, с което на дружеството е наложена имуществена санкция на основание чл.67, ал.3 от ЗЕВИ в размер на 50000 лева.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, т.к. при постановяване на обжалвания съдебен акт са допуснати нарушения на закона и съществени нарушения на процесуалните правила, предвидени като касационни основания по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 1 и т.2 НП. Твърди се, че съдът не е извършил цялостна проверка за законосъобразно издаване на обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава от наведените в жалбата основания, като неправилно е приел, че обжалваното НП и процесният АУАН, въз основа на който е издадено НП, са законосъобразни от формална и процесуалноправна страна, както и че не са налице нарушения на процесуалните правила при вземането на процесните проби, при изпращането им за изпитване в лаборатория и при съставянето на АУАН. Претендира се за отмяната на атакувания съдебен акт и за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание касатора не изпраща представител, като с писмена молба заявява, че няма възражения да се даде ход на делото и няма доказателствени искания, като подържа жалбата с претенция за уважаването й.

Ответника по касация не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Според участващият в процеса прокурор следва да се остави първоинстанционното решение в сила като правилно и законосъобразно, т.к. административното нарушение е установено по безспорен начин, съответно наложената санкция е определена в абсолютен размер.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение №21/11.06.2020 г. по ахд № 13/2020 г. Районен съд-Тополовград е потвърдил Наказателно постановление № КГ-2281/28.01.2020 г. на

Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор–София, с което на „Петрол“ АД, със седалище в гр.Ловеч и адрес на управление хотел „Ловеч“, ул.“***“ №12, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Г.И.Т.и М.К.Д.е наложена имуществена санкция на основание чл.67, ал.3 от ЗЕВИ в размер на 50000 лева.

За да постанови решението си районния съд приема, че липсват нарушения на процесуалните правила при вземането на пробите, при изпращането им за изпитване в лабораториите, при съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, както и нарушение на процесуалните правила, визирани в жалбата, относно минималното описание и съдържание на визираното нарушение в АУАН и НП, като не възприема възраженията, посочени в жалбата в тази насока и същите не са доказани, а напротив, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че са спазени всички процесуални правила, касаещи установяване на нарушението и съставянето на АУАН и НП, както и че е неоснователно възражението на жалбоподателя за неспазване на НИКТГУРНТК при вземането на пробите от контролните органи. Според въззивната инстанция от обективна и субективна страна административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е безспорно установено и доказано и правилно АНО, след като е установил извършеното нарушение, е наложил визираната в чл.67, ал.3 ЗЕВИ санкция, която е в точно определен размер от 50000 лв.

Касационната инстанция счита, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

В подкрепа на изводите си въззивната инстанция посочва подробни и аргументирани доводи, изведени въз основа на задълбочен анализ на събраните доказателства, приложимия закон и становищата на страните.

Правилно и законосъобразно Районен съд-Тополовград е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното пред него наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице, в степен да доведат до неговата отмяна и е обсъдил доводите на страната. Заключението на съда, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че касаторът е извършил вмененото му във вина нарушение и че извършеното деяние е правилно квалифицирано от административно-наказващият орган се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция.

В тази връзка по същество пред касационната инстанция не се навеждат нови съображения, а се повтарят вече изложените, които съда е отхвърлил след обстоен коментар, както на процесуалните норми залегнали в ЗАНН и уреждащи съставянето и връчването на АУАН, така и на наличието на материално-правните предпоставки за налагане на наказанието, които се установяват от приобщените по делото доказателства, поради което и не трябва да бъдат преповтаряни.

Независимо от това може да се посочи следното:

Безспорно установено по делото е че въпреки получената покана дружеството-касатор не е изпратило в посочения времеви период представител за съставяне на АУАН и последното е сторено след изтичане на указания срок при спазване на законовите изисквания.Поради това разсъжденията в жалбата в тази насока са хипотетични и не следва да се коментират, още повече че самия АУАН се изготвя върху бланка, на която предварително са нанесени част от реквизитите, а дали е щяла да бъде ползвана същата бланка или друга при евентуално явяване на представител на дружеството е въпрос на предположения, но не и на доказани факти.

В случая наказанието е наложено на основание чл.67, ал.3 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) за извършено нарушение на чл.47, ал.4 във връзка с чл.47, ал.1, т.5 ЗЕВИ.

Съгласно чл.67, ал.3 ЗЕВИ на краен разпространител, който предлага на пазара течни горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбата на чл.47, ал.4 ЗЕВИ се налага имуществена санкция в размер 50000 лв., като според чл.47, ал.4 ЗЕВИ крайните разпространители предлагат горивата за дизелови и бензинови двигатели в транспорта в съответствие с изискванията на ал.1, т.3, 4 и 5 в срок до два месеца след изтичането на съответния срок, докато чл.47, ал.1, т.5 задължава от 1 март 2019 г. лицата, които пускат на пазара течни горива от нефтен произход в транспорта, при освобождаване за потребление по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове да предлагат горивата за дизелови и бензинови двигатели смесени с биогорива в процентно съотношение, както следва:– гориво за бензинови двигатели със съдържание на биоетанол и/или етери, произведени от биомаса, минимум 9 процента обемни.

В тази връзка изрично в наказателното постановление е посочено, че дружеството в качеството му на краен разпространител е предлагало на 24.06.2019 г. течно гориво автомобилен бензин А-95Н, за което е установено несъответствие на горивото с изискванията за съдържание на биогориво в течно горива и с което са нарушени посочените по-горе норми.

Поради това твърденията в касационната жалба за допуснати нарушения на чл.42, т.4 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН в хода на административнонаказателното производство са неоснователни, още повече че районния съд няма задължение да пресъздава съдържанието на АУАН или НП в своето решение, а е достатъчно да констатира липсата или наличието на процесуални нарушения и в последния случай да ги посочи конкретно и мотивирано.

Техническите изисквания, нормите за съдържание на олово, сяра и други вредни за околната среда вещества (замърсители), наричани общо изисквания за качество, на които трябва да съответстват течните горива, произведени, внесени за потребление, транспортирани, разпространявани, съхранявани и/или използвани в Република България; оценяването и удостоверяването на съответствието на течните горива с изискванията за качество и условията, редът и начинът за контрол на качеството на течните горива след тяхното производство, при внос - след освобождаване от митнически контрол, при разпространението и/или съхранението им, включително на бензиностанции и в резервоари на горивни инсталации са уредени в Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК).

Спазването на действалите към момента на осъществяване на контрола изисквания на наредбата са били спазени изцяло, което правилно е констатирал и районния съд, като по същество с касационната жалба не се сочат нови доводи, а твърденията за допуснати при постановяване на решението пороци са неоснователни.

В тази насока не може да се приеме съждението, че съдът е обсъдил частично свидетелските показания, т.к. св.Димитрова, която е взимала пробите не била заявила изрично да е ползвала удължител. Последното е изрично записано в Протокол № Хс-061/24.06.2019 г. за проверка и вземане на проби от течно гориво, поради което за установяване на фактическата обстановка по делото не е необходимо да бъде преповтаряно от гласните доказателства, за да се приеме за установено.

Същото се отнася за всички факти и обстоятелства посочени във въпросния протокол в т.ч. и за охлаждането на съдовете, запълнения им обем и тяхното промиване, доколкото за това в наредбата не са посочени конкретни или минимални стойности.

Протокол № Хс-061/24.06.2019 г. е официален документ и има материална доказателствена сила по отношение на съдържанието си, същия не е бил оспорен, нито са ангажирани доказателства, които да внесат дори колебания по отношения на истинността му, поради което изложеното в касационната жалба в обрана насока е неоснователно.

Според разпоредбата на чл.18, ал.1 НИКТГУРНТК

(Изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от

10.05.2011 г.) проби от течни горива от бензиноколонки се вземат от дюзата (накрайника на ръкохватката на дозиращата помпа) директно в еднолитрови метални съдове за еднократна употреба с помощта на удължител, непозволяващ разплискване, до запълване на около 85 на сто от съда.

След като уредения способ за вземане на проби от течни горива от бензиноколонки е от дюзата (накрайника на ръкохватката на дозиращата помпа) директно и бензиноколонка № 2 от която са взети пробите е била свързана с резервоара, съдържащ цялото количество горива, то законовата презумпция е, че взетата проба отразява качеството на цялото количество гориво, доколкото не е предвидено вземането на проба от самия резервоар, а това става посредством свързаната н него бензиноколонка.

Последното е и логически обосновано, т.к. зареждането на автомобилите се извършва посредством бензиноколонка, а не директно от резервоара и е от значение качеството на постъпващото от нея гориво.

Поради това не могат да се приемат съжденията в жалбата, че взетата проба не е представителна за целия обем налично гориво, още повече че не се ангажират доказателства за качеството на последното и не са оборени констатираните резултати.