Решение № 12985 от 01.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12985 гр. София, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело № 20231110104569 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени при условията на обективно съединяване от ищеца А. Г. А. срещу ответника ФИРМА (конституирано по реда на чл. 227 от ГПК в хода на процеса на мястото на ДРУЖЕСТВО) искове за прогласяване за нищожни на клаузите на чл. 1, ал. 3 и на чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем № 5886521/30.12.2022 г., сключен между А. Г. А. и ДРУЖЕСТВО, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и неравноправност, както и осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 114,51 лева, представляваща частична претенция от сума в общ размер на 118,38 лева – сбор от недължимо платена сума за такса за отпускане на кредита в размер на 5,00 лева, за допълнителна услуга за експресно разглеждане в размер на 106,47 лева и за договорна неустойка в размер на 3,04 лева по Договор за паричен заем № 5886521, ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба – 27.01.2023 г., до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 30.12.2022 г. е сключил Договор за потребителски кредит № 5886521/30.12.2022 г. с ДРУЖЕСТВО, като му бил отпуснат заем в размер на 500,00 лева, при брой погасителни вноски – 7, двуседмични, като размерът на годишния лихвен процент бил 40,32 %, а на годишния процент на разходите – 49,39 %. По силата на договора му била начислена такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на 1

106,47 лева. Било предвидено, че ищецът следва да обезпечи заема с поръчител - физическо лице, който следва да отговаря на множество изисквания, като при неизпълнение на това задължение от страна на заемателя в тридневен срок от сключване на договора, същият дължи неустойка в размер на 70,98 лева. Както таксата за експресно разглеждане, така и начислената неустойка, били разсрочени за изплащане заедно с погасителните вноски.

Поддържа се, че е погасил изцяло дължимите суми по договора, а именно на 30.12.2022 г. платил сумата в размер на 5,00 лева - такса за отпускане на заем, на 05.01.2023 г. - сумата в размер на 200,00 лева, и на 06.01.2022 г. - сумата в размер на 413,38 лева. Счита се, че договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма – договорът не бил написан по ясен и разбираем начин, шрифтът не бил не по-малък от 12, на ищеца не били представени копия от Общите условия и погасителния план. Поддържа се, че договорът е нищожен, тъй като ГПР бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. На следващо място, твърди се, че посоченият в договора размер на ГПР е грешен, като действителният бил в пъти по-висок от посочения и нарушавал разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита се, че в договора не била посочена каква е договорната лихва, която следвало да се плати. Твърди се, че е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител, отговарящ на изискванията, поради което договорът бил нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 о т ЗЗД. Поддържа се, че с клаузата за неустойка се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичали вреди. Счита се, че подобно кумулиране на неустойка с лихва за забава било недопустимо. Твърди се, че клаузата за неустойка е неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, както и че не е индивидуално уговорена съгласно чл. 146 от ЗЗП. Посочва се, че разпоредбата за заплащане на възнаграждение за експресно разглеждане е нищожна и противоречаща на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Посочва се, че в ГПР не са включени разходите за заплащане на неустойка и услугата за експресно разглеждане, с което се заобикалял закона. Поддържа се, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респ. целият договор следва да се обяви за 2 недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Нереалното посочване на ГПР съставлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Договорът бил нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 9, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва била нищожна поради противоречие с добрите нрави, а оттам – и целият договор. В размера не били включени начислената неустойка и допълнителната такса за експресно разглеждане. В договора липсвали условията за прилагането на възнаградителната лихва – базата, върху която се начислява лихвеният процент (остатъчната главница или целия размер на кредита), какъв е общият размер за целия срок на договора и съотношението с главницата по кредита. Направено е възражение за нищожност на целия договор за потребителски кредит, евентуално негови клаузи, а именно неустоечна клауза и клаузата за начислена такса за експресно разглеждане. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Поддържа се, че предявените установителни искове са недопустими, тъй като има идентичност на спора по предявените установителни и осъдителни искове. Сочи, че ищецът разполага с осъдителен иск и предявяването на установителен такъв представлява злоупотреба с право. Счита се, че договорът за заем е сключен съгласно изискванията на ЗПК, като не са налице сочените от ищеца пороци. Поддържа се, че в договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент, както и условията за прилагането му. Счита, че клаузата, предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва, е действителна, като същата не надвишава петкратния размер на законната лихва, като за преценката следвало да се вземе предвид и спецификата на пазара и разходите за отпускане на кредита. Поддържа се, че ГПР е посочен в договора, като същият се формира по определения в Приложение 1 към ЗПК начин, както и че в него не следва да бъде включена и уговорената неустойка. Посочва се, че при изчисляване на ГПР е спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗПК. Цитира се практика на СЕС, според която в договора за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез вноски, не трябвало да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска била предназначена за погасяване на главницата. Сочи се, че договорът не бил сключен при общи условия, за да бъдат предоставяни те 3 на ищеца, а в чл. 2, ал. 1, т. 3 и 4 от договора изрично били посочени броя на вноските и датите на плащане, поради което не бил изготвян погасителен план. Намира се, че не е налице и частично недействителност на договора по отношение на атакуваните клауза, касаеща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение, както и клаузата, предвиждаща заплащане на таксата за експресно разглеждане на документите за паричен заем.

Уговорената неустойка била предназначена да обезщети евентуалните вреди от неизпълнение на договора като обичайни вреди, а услугата за експресно разглеждане нямала общо с отпускане на кредита, а с факта дали потребителят желае документите му да бъдат бързо разгледани. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието като писмено доказателство копие от договора за потребителски кредит № 5886521/30.12.2022 г., сключен между ДРУЖЕСТВО и А. Г. А., ведно с погасителния план към него. Видно от съдържанието на същия страните са уговорили заемането от ответника на ищеца на сумата в размер на 500,00 лева, подлежаща на връщане на 7 вноски, при годишен процент на разходите в размер на 49,39 % и фиксиран лихвен процент в размер на 40,32 %. В чл. 10, ал. 2 от договора е посочено, че с подписване на договора кредитополучателят удостоверява получаването на заетата сума. В чл. 1, ал. 3 от договора е уговорена дължимостта на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на кредита в размер на 106,47 лева. В чл. 4, ал. 1 от договора е посочено, че в срок от 3 дни, считано от усвояване на заемната сума, заемателят се задължава да предостави обезпечение – поръчител или банкова гаранция, отговарящи на изрично посочените условия. При неизпълнение се начислява неустойка по чл. 4, ал. 2 в размер на 70,98 лева, като от уговореното следва, че същата се заплаща разсрочено съгласно сключения към договора погасителен план. В приложения погасителен план в отделни графи са калкулирани месечните вноски, покриващи задължението за неустойка и за такса за експресно разглеждане.

По делото е депозирано заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като компетентно изготвено и аргументирано.

4

Вещото лице е посочило, че за срока на договора размерът на договорната лихва не е бил променян. С включване на възнаградителната лихва, неустойката и таксата за експресно разглеждане при изчисление на ГПР последният възлиза в размер на 985,53%. Експертът е посочил, че ищецът е заплатил общо сумата в размер на 613,38 лева по кредита, която е била отнесена по следния начин: 106,47 лева – такса експресно разглеждане, 3,87 лева – договорна лихва, 3,04 лева – неустойка, 500,00 лева – главница.

На л. 108 е налице разписка за заплащане на такса за кандидатстване за кредит в размер на 5,00 лева с изписване на номера на процесния договор за кредит.

С оглед приетите фактически положения районният съд достигна до следните изводи от правна страна:

Пред първоинстанционния иск са били предявени обективно съединени искове с правно основание с обективно кумулативно съединени искове с правно основание 26, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 55, ал. 1, предл. 1 о т ЗЗД.

Отношенията между страните по процесния договор за заем са подчинени на специалния режим по Закона за потребителския кредит (ЗПК). В настоящия случай ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като става въпрос за вземане по договор за кредит, по който на ищеца е била предоставена финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.

Съгласно ТР 1/2020 г. на ОСГТК, ВКС „Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.“.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че оспорените клаузи на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от договора.

Свободата на договаряне между страните да определят свободно съдържанието на договора, в т. ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД в две насоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на 5 добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК.

В процесния договор за кредит е посочен ГПР, като формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - неустойката в размер на 70,98 лева и таксата за разглеждане на документите за отпускане на кредита, която се начислява автоматично от заемодателя. Последните са разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите. ГПР съставлява индикатор за общото оскъпяване на кредита, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 от ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10 %). Това означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, са нищожни – чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Това следва като извод и от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.