Решение № 26 от 27.01.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. ХАСКОВО, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ГАЛЯ Т. КИРИЛОВА в присъствието на прокурора А. П. С. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255600600969 по описа за 2025 година Производството е по реда на гл. XXI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от подсъдимата Д. М. Х., подадена чрез защитника адв. С., против Присъда № 23/15.10.2025 г., постановена по НОХД № 434/2025 г. по описа на РС – Харманли.

С присъдата подсъдимата Д. М. Х. е призната за виновна за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Съдът на основание чл.

343б, ал. 3 вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК и чл. 57, ал. 2 от НК е наложил на подсъдимата наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 (осем) месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на това наказание е отложено за срок от 3 (три) години, наказание „глоба” в размер на 500 (петстотин) лева, както и наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 2 (две) години и 8 (осем) месеца на основание чл. 343г вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. С присъдата съдът е приспаднал на основание чл. 59, ал. 4 от НК от така определеното наказание „лишаване от 1 право да е била лишена от това право по административен ред, считано от 03.03.2023 г. със ЗППАМ № 23-0271- 000039 от 03.03.2023 година. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК Д. Х. е осъдена да заплати по сметка на ОД на МВР-Хасково сумата в размер на по 605.71 лева, представляваща разноски за вещи лица.

С въззивната жалба се обжалва присъдата единствено в частта на наложеното наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“. Изложени са аргументи за това, че размерът на наказанието е необосновано завишен. Наведено е искане присъдата да бъде изменена и размерът на това наказание да бъде намален на 2 години.

В съдебно заседание прокурорът от ОП - Хасково счита, че жалбата е неоснователна. Набляга, че Районен съд – Харманли правилно е отчел смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства при налагането на наказанията. Моли за потвърждаване на присъдата.

Защитникът на подсъдимата излага съображения за прекомерност на наложеното на подсъдимата наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“. Моли присъдата в обжалваната част да бъде изменена и наложеното наказание - намалено.

Подсъдимата се придържа към казаното от нейния защитник. В последната си дума иска намаляване на срока на наложеното й наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, изложените от страните доводи и извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Съдебното производство срещу подсъдимата Д. М. Х. е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура - Хасково, Териториално отделение – Харманли, с който й е повдигнато обвинение за престъплението, за което е призната за виновна и осъдена с постановената присъда. В проведеното разпоредително заседание, при обсъждане на въпросите по чл.

248, ал. 1 от НПК, не са констатирани съществени процесуални нарушения, а подсъдимата и защитникът са поискали делото да се разгледа по реда на глава XXVII, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимата признала фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразила съгласие да 2 не се събират доказателства за тях. Съдът намерил, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и с определение по чл. 372, ал. 4 от НПК обявил, че ще го ползва без да събира доказателства за фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт. От събраните при проведеното съкратено съдебно следствие доказателства е установено, следното:

Подсъдимата Д. Х. била правоспособен водач към м. март 2023 г.

На неустановен ден в периода от 01.03.2023 г. до 03.03.2023 г. Х. употребила високовискови наркотични вещества - метамфетамин и амфетамин.

На 03.03.2023 година, около 16,00 часа, подс. Х. се качила притежавания от нея лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. номер *******.

Привела двигателя на автомобила в работен режим и в нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП „На водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози“, след което потеглила с автомобила, управлявайки го, като се движела в град Х., по бул. „Б.“, в посока към магазин „С.“, намиращ се в същото населено място.

На 03.03.2023 г. свидетелят М. - служител в РУ на МВР Харманли, изпълнявал служебните си задължения, свързани с опазване на обществения ред на обслужваната от него територия на гр. Х. Около 16,15 часа свид. М. се установил на местостоянка в град Х., на кръстовището, образувано от бул. „Б.“ и бул. „Л.“, в близост до магазин „ С.“ в гр. Х.

На 03.03.2023 г., около 16,30 часа свид. М. забелязал автомобил марка „Мерцедес“ с рег. номер *******, управляван от подс. Х., който се движел в гр. Х., по бул. „Б.“, в посока към кръстовището, образувано с бул.

„Л.“. Свид. М. подал сигнал със стоп-палка за спиране на моторното превозно средство, управлявано от подс. Х.. След подадения от свидетеля сигнал подсъдимата преустановила движението на управляваното от нея МПС. Свид.

М. проверил документите на подсъдината - СУМПС и СРМПС, след което тя била отведена от свид. М. до сградата на РУ- Харманли, за да бъде тествана за наличие в организма на наркотични и упойващи вещества.

На 03.03.2023 г., в 16,50 часа подс. Х. била поканена да бъде тествана с техническо средство за проверка употребата на наркотични 3 вещества „Дрегер Дръг Тест 5000 /Drager Drug Test 5000/“ с фабричен номер ARKF - 0022 от свид. Ж. - служител в РУ - Харманли, работещ на длъжност „младши автоконтрольор“. Подс. Х. отказала да бъде тествана с техническо средство.

След като подс. Х. отказала тестване с техническо средство, свид.

Ж. съставил талон за медицинско изследване № 110492/03.03.2023 г., който й предявил. Подс. Х. била отведена във ФСМП - Харманли, като на 03.03.2023 г. в 17,25 часа доброволно дала 2 епруветки кръв и 2 контейнера с урина за химическо изследване. Съставен бил протокол за медицинско изследване от 03.03.2023 г.

От протокол за извършена експертиза № 24/ТКХ-419/ 05.09.2024 г. към ПИК - МВР се установило наличие на високопоскови наркотични вещества в кръвта и урината на подс. Х. - метамфетамин и амфетамин.

Със ЗППАМ №23-0271-000039 от 03.03.2023 г. на подс. Х. била наложена ПАМ - санкция по чл.171, т.1, б. „Б“ от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС №283038962.

Налична по делото е справка за нарушител/водач, видно от която подсъдимата Х. има голям брой нарушения по ЗДвП.

Представено е и ЕР №90746 от 01.10.2024 г. на УМБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД - С., видно от което подс.Х. е с определена 71 % ТНР, с диагноза гранд мал припадаци.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите М.

М. и Ж. Ж. и извършената експертиза № 24/ТКХ-419/05.09.2024 г. от вещо лице към ПИК - МВР. Установената фактология се подкрепя изцяло от събраните писмени доказателства и доказателствени средства - протокол за медицинско изследване от 03.03.2023 г., талон за медицинско изследване с № 110492/03.03.2023 г., ЗППАМ №23-0271-000039 от 03.03.2023 г., справка за нарушител/водач, справка за съдимост, характеристика, ДСМПИС.

При така установените факти, първоинстанционният съд, след като обсъдил и анализирал събраните доказателства, е приел, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна престъплението, за което е призната за виновна и осъдена. Проведената процесуална дейност, в това 4 число тази, касаеща оценката на доказателствата по делото, както и тяхната интерпретация в контекста на поддържаната от обвинението фактическа картина, не страда от пороци, налагащи отмяната на атакувания акт. Доводи в тази насока не се навеждат и от страните. Съдържанието на присъдата изпълнява стандарта за яснота и достъпност на взетото решение и за фактическите и правни основания, върху които то е било формирано.

По изложените съображения въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е правилно установена и първата инстанция обосновано е приела от правна страна, че подсъдимата Д. Х. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК на инкриминираните дата и място - на 03.03.2025 г. в гр. Х. управлявала моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“ с per номер *******, след употребата на наркотични вещества - метамфетамин и амфетамин, установена по надлежния ред - чрез Протокол за извършена експертиза № 24/ТКХ-419 /05.09.2024 г. към НИК – МВР.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция бяха представени писмени доказателства - Удостоверение за раждане № 0020250020/28.01.2025 г. на Н.П.В., издадено въз основа на Акт за раждане № 0020/28.01.2025 г. от общ. Д., общ. К.; Удостоверение за раждане № 0020210537/17.03.2021 г. на Д.Д.Т., издадено въз основа на Акт за раждане № 0537/17.03.2021 г. от Община П.; Експертно решение на ТЕЛК № 93412/26.09.2025 г., издадено от МБАЛ „Света Петка“ АД – гр. В. /3 л./; Трудов Договор № 14/21.11.2024 г. на Д. М. Х. с „К.“ ЕООД, гр. Д.. Същите не формират фактически изводи в различна от изложената насока, а единствено касаят данни за личността на подсъдимата и следва да послужат при индивидуализацията на нейното наказание.

Посочените факти, върху които първо обвинението, а след това и съдът, са изградили извода за съставомерност на извършеното по чл. 343б, ал.

3 от НК, не са били оспорени от защитата. Напротив, подсъдимата е признала същите, а доказателствата по делото са в синхрон с това процесуално изявление, защото показанията на разпитаните свидетели и извършената експертиза № 24/ТКХ-419/05.09.2024 г. от вещо лице към ПИК - МВР установяват, че записаните в Наредба № 1/19.07.2019 г. правила са били стриктно следвани. Самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от цялостната доказателствена съвкупност по делото.

5

Първоинстанционния съд е определил наказанията при условията на чл. 54 вр. чл. 58а ал. 1 от НК, като е приел, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства. Въззивната инстанция напълно приема изводите на районния съд. Съдът е отчел наличието както на смекчаващи вината обстоятелства, така и на отегчаващи такива, като правилно е посочил, че първите преобладават. В тази връзка правилно е определил наказание „лишаване от свобода“ в предвидения от закона минимум от 1 година, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е редуцирал този срок с 1/3 – на 8 месеца, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, както и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на 500 лв. отново в предвидения от закона минимум към момента на извършване на деянието.

Спорен по делото е въпросът относно размера на второто кумулативно наказание, наложено на подсъдмата - „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 2 години и 8 месеца. За да обоснове размерът на това наказание съдът е изложил аргументи за завишена степен на обществена опасност на подобни деяния с оглед възможните вредни последици, които биха могли да настъпят при управление на МПС в такова състояние - след употреба на няколко наркотични вещества, както и множеството административни нарушения по ЗДвП на подсъдимата.

Въззивната инстанция счита, че срокът на това наказание е прекомерно завишен с оглед установения по делото превес на смекчаващите вината обстоятелства – подсъдимата е неосъждана към датата на извършване на деянието, страда от заболяване, майка е на две малки деца, което предполага постоянни кратки пътувания по различни поводи. Размерът на това наказание е определен близо до законовия максимум от 3 години (в редакцията на чл. 49, ал. 2 от НК към 03.03.2023 г.), като следва да се отчете това, че останалите наказания за инкриминираното престъпление са наложени в минималния предвиден размер. В тази връзка срокът на наложеното на Х. наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ следва да бъде намален от 2 години и 8 месеца на 2 години и 6 месеца.