Определение № 3759 от 19.11.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3759 гр. София, 19.11.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Мария Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров като разгледа докладваното от Мария Д. Кавракова Аршева Въззивно частно наказателно дело № 20241100606993 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава 22 от НПК.

Образувано е по повод постъпил протест от прокурор при СРП срещу определение от 25.09.2024г. по НОХД № 11189/2023г. по описа на СРС, НО, 101-ви състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване правото на защита на обвиняемото лице.

В подадения протест се твърди, че определението е неправилно.

Прокурорът смята, че грешното посочване на годината на осъществяване на деянието в обвинителния акт не е попречило на подсъдимия да организира защитата си, както и не е ограничило неговите права. Твърдение на прокурора в протеста е, че от изложената фактическа обстановка по обвинителния акт и от събраните в досъдебното производство доказателства, включително постановление за привличане на обвиняем е било видно, че деянието е извършено през 2022г., но поради допусната техническа грешка съдът е възприел че е налице процесуално нарушение, което според държавния обвинител не е свързано с нарушаване на правата на обвиняемото лице.

Прокурорът счита, че не е следвало съдебното производство да се прекратява и делото да се връща на СРП. Иска се отмяна на атакуваното определение.

1

Постъпило е и възражение на основание чл. 342 ал.2 от НПК срещу частния протест от адв. М.З., САК, служебен защитник на подсъдимия М. Г.

П.. Във възражението процесуалния представител на подсъдимия сочи като правилно и законосъобразно определението на първоинстанционния съд и моли частния протест да бъде оставен без уважение. Излагат се аргументи от адв.Захариева относно констатираното разминаване между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива на същия, касаещо годината на извършване на деянието, за което е повдигнато обвинение на М. П. както и се акцентира, че решението на съда е в съзвучие с трайно установената съдебна практика инкорпорирана в ТР №2/2002г. и ТР №6/2018г. на ОСНК на ВКС.

Според защитника състава на съда е приел наличие на неясноти в обвинителния акт относно годината на извършване на деянието от подсъдимия, който процесуален документ от своя страна определя фактическата рамка на предмета на доказване по делото и в този смисъл е налице процесуално нарушение съществено нарушаващо правата на подсъдимото лице правилно дефинирано от СРС.

Въззивният съд, след запознаване с материалите по делото, намери за установено следното:

Протестът е процесуално допустим, подаден е в установения от закона срок, с правно основание чл.249, ал.2 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

При разглеждането му по същество, настоящият съдебен състав счита протеста за неоснователен, поради следните съображения:

На 15.08.2023г. е образувано НОХД № 11189/2023г. по описа на СРС по внесен обвинителен акт срещу М. Г. П. с обвинение за извършване на престъпление по чл.216, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

Съдът е провел две разпоредителни заседания по делото. В проведеното такова на 29.02.2024г. съдът се е произнесъл по въпросите, по които е следвало да се произнесе в разпоредително заседание съгласно чл.248 НПК, като е направил изводи, че делото му е родово и местно подсъдно и не са налице основания за спиране и прекратяване на наказателното производство.

Счел е, че не са налице допуснати отстраними съществени процесуални нарушения довели до нарушаване на правото на защита на обвиняемото лице, както и че обвинителния акт е отговарял на процесуалния стандарт по чл.246 ал.2 от НПК. Направил е извод, че делото следва да бъде разгледано по реда на 2 глава 27 от НПК, а именно по чл.371 т.2 от НПК , че не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на вещо лице, преводач или тълковник, както и за извършването на съдебно следствени действия по делегация.

Предоставил е правна помощ на подсъдимия на основание чл.372 ал.2 от НПК и е отменил мярката му за неотклонение „Подписка“.Делото е било насрочено по реда на глава 27 от НПК. Съгласно чл.249 от НПК соченото определение е подлежало на обжалване и протест, в частта за произнасянето по чл.248 ал.1 т.3 от НПК. Същото не е било обжалвано.

В открито съдебно заседание от 17.04.2024г. първоинстанционния съд с определение е отменил определението си, с което е дал ход на разпоредителното заседание от 29.02.2024г. и същото е обявено за приключено, като е насрочил ново разпоредително заседание.

С определение, постановено в открито разпоредително заседание на 25.09.2024г. по НОХД № 1 1189/2023г. по описа на СРС, 10 1-ви състав, съдът отново е сторил извод, че делото му е родово и местно подсъдно, както и че няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство съгласно чл.250 и чл.251 от НПК. При произнасянето си по чл.248 ал.1 т.3 от НПК първоинстанционният съд е констатирал, че при изготвяне на обвинителния акт са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на обвиняемия, поради което е прекратил съдебното производство по цитираното дело и е върнал същото на СРП за отстраняване на посочените в определението недостатъци.

В атакуваното определение от 25.09.2024г.

СРС е изложил съображения, че обвинителният акт не отговаря на императивните изисквания на закона- чл.246, ал.2 от НПК, както и на установения, минимален задължителен стандарт в ТР №2/2002г. на ОСНК на ВКС. Съдът е коментирал, че е налице несъответствие между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива. Според съда в обстоятелствената част на сезиращия документ са изнесени фактически твърдения за извършеното от подсъдимия М. П. на 17.03.2022г. в условията на чл.26 от НК престъпление по чл.216, ал.1 от НК, а в диспозитива на обвинителния акт се сочи дата 17.03.2023г., за извършеното от него при условията на чл.26 ал.1 от НК престъпление по чл.216, ал.1 от НК.

3

Съдът е посочил, че е налице противоречие и неяснота относно основен признак от обективната страна на деянието, за което подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност, а именно на коя дата се твърди, че деянието е извършено.

Изложеното е дало основание на първата инстанция да приеме, че обвинителният акт не отговаря на установения минимален стандарт, което е довело до съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване правото на защита на обвиняемия.

Въззивният първоинстанционния

25.09.2024г. състав възприема съд, изложени в направените констатации атакуваното Определение на от

В обстоятелствената част на обвинителния акт се сочи дата 17.03.2022г./стр.1, абз.7/, като именно на сочената дата според прокурора са се развили въпросните събития в с.Локорско, ул.“Славе Турчов“ пред№43. В обстоятелствената част на обвинителния акт, при описанието на деянието от обективна страна се сочи дата 17.03.2023г., като това е посочено на три места на л.3 в абзаци- 2, 3 и 4 в обвинителния акт. В диспозитивната част на акта отново се сочи на три места, че престъплението е осъществено според прокурора на 17.03.2023г. с две деяния по чл.26 ал.1 от НК отново и двете на 17.03.2023г.

За пълнота настоящият съдебен състав след самостоятелна проверка на материалите по делото, намира за необходимо да се посочат и следните факти, които подкрепят извода на първоинстанционния съдия.

В досъдебното производство е било съставено постановление за привличане на обвиняем изготвено от младши прокурор при СРП- М.К. на дата 04.04.2023г. Със соченото постановление М. П. е бил привлечен за деяние по чл.216, ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. На основание чл.219 ал.4 от НПК същото постановление е предявено на М. П. от старши разследващ полицай И.С., 02 РУ-СДВР в 09.20ч. на 12.04.2023г., след което същия е бил разпитан.

В постановлението за привличане от 04.04.2024г. на обвиняемият П. са направени три поправки на датата като е посочена на три пъти дата 17.03.2022г., при поправка именно на годината на осъществяване на престъплението по чл.216 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и за двете деяния включени в обвинението.

4

Видно е, че поправките на датата на престъплението в обвинението на П. в частта на годината на три места в постановлението са придружени с поставяне на подписи от обвиняемия П. и от старши разследващ полицай С..

Съгласно чл.219 ал.1 НПК “ ...Разследващия орган докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем със съставянето на съответното постановление.“ Очевидно в случая не се касае за постановление съставено от разследващия орган, а за постановление за привличане на обвиняем съставено от наблюдаващия прокурор, като в случая разследващия полицай е следвало да предяви въпросното постановление съгласно чл. 219 ал.4 от НПК. Съгласно чл.130 от НПК поправките в протокола, измененията и допълненията могат да бъдат удостоверени с подписа на лицата, които са го подписали. В действителност автор на въпросното постановление за привличане от 04.04.2024г. е прокурора и каква е била неговата действителна воля не може да бъде категорично установено, доколкото във въпросното постановление са нанесени поправки именно на датата, в частта на годината на осъществяване на деянията по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.216 ал.1 вр. чл.

26 ал.1 от НК на П.. При извършената поправка на годината на престъплението по чл.216 от НК и на двете деяния включени в него без придружаващи подписи на самия наблюдаващ прокурор се поставя основателно въпроса за осъществяване на деяния на кои дати в коя година е привлечен като обвиняем П., доколкото всяко съмнение би следвало да се тълкува в полза на обвиняемото респ. подсъдимо лице. Неяснотата се задълбочава и от съдържанието на обвинителния акт, като очевидно прокурора сочи дата 17.03.2023г. на общо 6 места в обвинителния акт, включително и в диспозитивната част на акта.

Чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза. Основното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. В тази връзка в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да бъдат посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му - описанието на извършеното престъпление, посредством отделните признаци на неговото изпълнително деяние – време, място, начин на извършване, форма на вина и др.. В 5 обвинителния акт следва да е налице единство между обстоятелствена и диспозитивна част, т.е. съответствие между фактическата и правна страна на деянието. В този смисъл е и ТР №2/2002г., където в точка 3 се сочи че „допуснатото на предварителното производство съществено нарушение на процесуалните правила се отстранява чрез законосъобразно повтаряне на процесуалното действие, при което нарушението е било извършено“, както и в точка 4.2 се сочи, че „в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да се посочат всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в него“, ерго времето на извършване на процесното деяние е част от тези факти, липсата му или внасянето на неяснота относно годината на извършването на деянието съществено нарушава процесуалните права на страната в наказателния процес.

Въззивният съд намира, че от до тук изложеното и от така формулираното обвинение не става ясна волята на прокурора на коя дата са били извършени описаните действия в обвинителния акт, с които се твърди, че е бил осъществен състава на чл. 216, ал.1 вр. чл.26,ал.1 от НК. Следва да се изтъкне и обстоятелството, че закона не борави с понятие техническа грешкапретендирано от държавния обвинител, а с понятие очевидна фактическа грешка. В този смисъл доводът на прокурора в протеста, че от доказателствата по делото и от постановлението за привличане е видно, че деянието е извършено на 17.03.2022г. е несъстоятелен от една страна поради посоченото по-горе, а от друга че на този етап от производството нито първоинстанционния съд нито въззива би могъл да си позволи подобна анализна дейност.