Решение № 116 от 15.06.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Варна, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20263001000099 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ШУМЕН“ ООД- гр. Шумен, ЕИК 837068284, представлявано от управителя И.П., чрез адв. Р. И. от АК- гр. София, срещу решение № 30/07.07.2025г., постановено по т. д. № 66/2025г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което въззивното дружество е осъдено да заплати на „АВТОМАГИСТРАЛИ- ЧЕРНО МОРЕ“ АД- гр. Шумен, ЕИК 127001597 със седалище и адрес на управление гр.

Шумен, в качеството му на водещ партньор в ДЗЗД „Шумен аква“, БУЛСТАТ 177495579, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, сумата 32 000 лв.

(с равностойност 16 361.34 евро), съставляваща част от вземане в размер на 3 659 921.10лв. (1 871 287.94 евро), представляващо дължимо допълнително възнаграждение след индексация поради инфлация по договор за възлагане обществена поръчка № ДОП-19/07.07.2021г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 12.11.2024 г. до окончателното й заплащане.

Въззивникът излага оплаквания за неправилност на решението като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост. Основното 1 оплакване е за неправилно приложение на разпоредбите на чл. 117а във вр. чл.

116 ЗОП, респ. за неправилност на правния извод на първоинстанционния съд за наличие на предвидените от закона предпоставки за индексиране на договореното възнаграждение за извършени и приети СМР, дължима от възложителя по процесния договор за обществена поръчка, над сумата, за която е постигнато съгласие в сключено между страните допълнително споразумение, въз основа на Методика за изменение цената на договори за обществена поръчка в резултат на инфлация, приета с ПМС № 290/27.09.2022г. Според въззивника, ищецът– въззиваем в това производство, е следвало да проведе пълно доказване на твърдените претърпени загуби в резултат на инфлация, а не са събрани доказателства за наличието на съществено увеличение в цените на основните стоки и материали, вложени при изпълнението на договорените СМР. Позовавайки се на съдебна практика на ВКС и ВАС въззивникът счита, че защитата на ищеца, според изложените от него доводи за нарушен икономически баланс между страните по договора, следва да се проведе посредством предявяването на конститутивен иск по чл.

307 ТЗ вр. чл. 117а ЗОП или е следвало изпълнителят да упражни правото си на прекратяване на договора. Твърди се по- нататък, че се касае за допълнителна възможност за изменение на сключен договор по ЗОП, а не за изменение по силата на закона, като тази допълнителна възможност не изключва предвидените по чл. 116 ЗОП основания за изменение– при постигнато съгласие между страните и спазване на указаната от законодателя писмена форма. Излага съждения за нарушение принципа за свободата на договаряне, като твърди, че нито сключването на договора, нито неговото изменение може да бъда натрапено на страната по правоотношението и тя да бъде задължена да сключи анекс, ако тя не желае това, без да дължи обяснения на когото и да било за своята позиция. В заключение навежда оплаквания за постановяване на решението при липса на мотиви по спорните въпроси и при липса на необходимия задълбочен анализ на доказателствата по делото във връзка с въведените от ответника възражения. Искането към въззивния съд е за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска като неоснователен, с присъждане на разноски за две инстанции.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от “АвтомагистралиЧерно море“ АД- гр. Шумен, представлявано по пълномощие от адв. Н. Д. от АК- Шумен, в който е заявено становище за неоснователност на жалбата.

2

Излагат се съображения, че със сключеното между „Шумен АКВА“ ДЗЗД и „Водоснабдяване и канализация Шумен“ ООД допълнително споразумение, въззивникът изрично е признал и приел (в § 9, 10 и 11), че поради инфлационните процеси съществено са увеличени цените на основните стоки и материали, формиращи стойността на договора, а това са непредвидими за възложителя и изпълнителя обстоятелства, които не са могли да бъдат предвидени от възложителя при полагане на дължимата от него грижа.

Оспорва се основателността на оплакването за необоснованост на правните изводи на първоинстанционния съд относно условията за индексация по чл.

117а във вр. чл. 116 ЗОП поради липса на доказателства за претърпени загуби от несключването на анекс във връзка с момента на снабдяване и цените, на които са закупени основните стоки и материали, послужили за изпълнение на СМР по договора, като се сочи, че в случая е приложен нормативно признат механизъм за изчисляване на дължимата сума за индексация. Признава се за безспорно между страните, че по силата на допълнителното споразумение от 12.12.2022г. е договорена индексация, представляваща 15% от стойността на основния договор, както и че същата е заплатена със средства по Оперативна програма „Околна среда“, но според въззиваемото дружество това не означава, че дължимата сума за индексация на договора се равнява единствено на договорения в допълнителното споразумение размер. По отношение наведените от жалбоподателя доводи за възможността да се измени договора по реда на чл. 307 ТЗ, сочи за недопустимост на такава правна възможност, както по ЗОП, така и по силата на субсидиарно приложимите ЗЗД и ТЗ, а в процесния договор също не е предвидено такова право на изпълнителя за прекратяването му поради инфлация и съществено поскъпване на материалите.

В заключение, със съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение, в т. ч. и по отношение тълкуването и приложението на разпоредбата на чл. 117а ЗОП, искането за потвърждаване на атакуваното първоинстанционно решение, с присъждане на съдебно- деловодни разноски за въззивна инстанция.

В проведеното открито съдебно заседание в тази инстанция процесуалните представители на страните поддържат съответно жалбата и отговора.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

3

Първоинстанционният Шуменски окръжен съд е бил сезиран с разглеждането на осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.1, предл. второ З ЗД , предявен от „Автомагистрали Черно море“ АД- гр. Шумен срещу „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, за присъждане на сумата 32 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени загуби от изпълнителя, поради отказ на възложителя за сключване на анекс за индексиране на цените по сключения между ДЗЗД „Шумен аква“, Булстат 177495579 и „В и К Шумен“ ООД договор за възлагане на обществена поръчка № ДОП-19/07.07.2021г. Предявена е и акцесорна неоценяема осъдителна претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД за законната лихва върху главното парично вземане, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

Исковата претенция е основана на следните твърдения за факти и обстоятелства:

На 07.04.2020 г. между „Автомагистрали – Черно море“ АД, гр. Шумен и ЕИК 127001597 и „Виа Про Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 203925729, гр. София е било сключено писмено споразумение за създаване на ДЗЗД „Шумен Аква“ за участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изпълнение на инженеринг (работно проектиране, строителство, доставка на материали/оборудване и авторски надзор) във връзка с подмяна, реконструкция и рехабилитация на техническа инфраструктура за водоснабдяване и канализация на гр. Шумен. На 07.07.2021г. между ответника „Водоснабдяване и канализация– Шумен“ ООД, в качеството му на възложител, и ДЗЗД „Шумен Аква“, в качеството на изпълнител, е сключен договор за възлагане на обществена поръчка № ДОП-19 относно изпълнение на инженеринг във връзка с подмяна, реконструкция и рехабилитация на техническа инфраструктура за водоснабдяване и канализация на гр. Шумен, като възложената работа е изпълнена и приета от възложителя. След сключване на договора и по време на неговото изпълнение е възникнало непредвидено обстоятелство- инфлация, вследствие на която съществено са се увеличили цените на строителните материали и суровини, влагани при изпълнението на договора. Излага се, че поради промяната на икономическата конюнктура, настъпила по време на изпълнението на СМР, между страните е постигнато споразумение от 12.12.2022г. за индексация до 15 % на 4 уговореното възнаграждение за извършената работа по договора за обществена поръчка съгласно офертата на ДЗЗД от 26.05.2020 г. Тъй като стойността на направените разходи от възложителя многократно надвишавали първоначално договорената сума и допълнително договореното увеличение от 15%, ответникът бил канен неколкократно да сключи с изпълнителя анекс за индексиране на цената до достигане на законоустановеното ограничение до 50% от стойността на договора, но въпреки наличието на необходимите предпоставки, посочени в чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП, за индексиране на цената съгласие не било постигнато. Според ищеца, ДЗЗД е претърпяло вреди под формата на загуби в резултат на това, че възложителят не е предприел действия за сключване на ново допълнително споразумение за изменение цената по договор за възлагане на обществена поръчка № ДОП-19/07.07.2021г. до достигане на законоустановения праг на индексация до 50 % от стойността на основния договор, независимо от правната възможност за това.

Ответното дружество оспорва иска изцяло по основание. Твърди, че за възложителя никога не е възниквало задължение за сключване на допълнително споразумение за индексация на цените по договора за обществена поръчка, най- малкото защото такова задължение не съществува по силата на закона, а съгласно правилата за изменение на договори по ЗОП, съществува единствено възможност. Излага се, че дори и да е налице някакво увеличение на цените на стоките и материалите по време на изпълнението на договора за обществена поръчка, същото не е съществено и няма основание изпълнителят да претендира каквито и да е суми над тези, които вече са заплатени. Релевира се довод, че разпоредбите на Методиката за изменение на цените по договори за обществени поръчки, приета с ПМС № 290 от 27.09.2022 г., противоречат на Закона за обществените поръчки и Конституцията на РБ, както и че ищецът не се е възползвал от възможността, уредена в чл. 307 от ТЗ, за изменение на договора, нито от правото си да го прекрати поради неизгодни условия.

Съставът на въззивния съд, в съответствие с правомощията си по чл.

269, ал. 1 от ГПК, за служебно произнасяне по допустимостта на обжалваното решение, намира следното:

В постановеното от първоинстанционния съд определение от подготвително заседание по чл. 267 ГПК предявеният оценяем осъдителен иск 5 о т „Автомагистрали Черно море“ АД- гр. Шумен срещу „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД за сумата 32 000 лв. (с равностойност 16 361.34 евро), съставляваща част от вземане в размер на 3 659 921.10лв. (1 871 287.94 евро) е правилно цифрово квалифициран като такъв с правно основание чл.

79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, като е прието, че претенцията е за дължимо обезщетение за загуби, претърпени в резултат на отказ на ответника да сключи с ДЗЗД „Шумен аква“, Булстат 177495579, анекс за индексиране на цените по сключения между гражданското дружество и „В и К Шумен“ ООД договор за възлагане на обществена поръчка. Разпределението на доказателствената тежест в доклада по делото, обективиран в определение № 65/03.06.2026г. по т. д. № 66/2025г. по описа на ШОС, обаче е съответно на иск по чл. 79, ал.1, предл. първо ЗЗД, за изпълнение на договорно задължение за заплащане на допълнително възнаграждение за извършени СМР в резултат на инфлация и съществено поскъпване на материалите.

В обстоятелствената част на решение не е възпроизведен петитумът на иска, заявен в исковата молба и поддържан от ищеца в хода на производството, съответен на обективирания в определение от подготвително заседание по чл.