Решение № 1660 от 05.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1660 гр. София, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

С. П. Г. при участието на секретаря С.АНД. М. като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело № 20241110215508 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и е образувано по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН въз основа на подадена жалба от „А*******” ЕООД, представлявано от управителя А. С. С., чрез адв. В. В. – САК срещу наказателно постановление (НП) № 23-2400353/17.09.2024 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда ” (Д „ИТ”) – София област (СО), с което е наложена на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда (КТ), във вр. чл.414, ал.1 от КТ имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин лева) лв. за нарушение на чл.224, ал.1 от КТ.

С жалбата се моли за отмяна на НП, като незаконосъобразно, издадено при нарушение на административнопроизводсвените правила и материалния закон Твърдят се нередовности при извършеното съобщаване и връчване, като последното е следвало да се извърши по седалището и адреса на управление на дружествота. Сочи се, че бланкетно са посочени нарушенията на трудовото заонодателство, без наличие на правна и фактическа обосновка, оспорва се, че не е определено обезщетение за неползван платен годишен отпуск, което е определено в КТ и не е задължителен реквизит в заповедта за прекратяване на 1 трудовото правоотношение. Представени били доказателства за заплатен платен годишен отпуск на служителя А. Ц. В. Твърди се преюдициалност на спора, с оглед оспорване на протокола за проверка пре АССГ. Претендират се сторени по делото разноски.

За жалбоподателя редовно призован не се явява процесуален представител.

Деепозирани са писмени бележки, с които се излага становище по същество.

За въззиваемата страна се явява процесуален представител, който оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:

Извършена е проверка по спазване на трудовото законодателство от инспектори при Д „ИТ“СО на „А********“ЕООД на 02.07.2024 г. на място в обект на контрол: гр. С*******, бул. „Ц*******“ №287А, стопанисман от дружеството търговски обект: суупермаркет „С******“, както и на 09.07.2024 г., на 15.07.2024 г. и на 19.07.2024 г. по документи в сградата на Д „ИТ“СО.

При проверката в обекта на 02.07.2024 г. е връчена призовка на управителя на магазина, с указания за явяване и представяне на доказателства изброени в същата. По време на проверката са констатирани няколко нарушения, едно от които е посочено в т.2 от изготвения за проверката протокол №ПР2425516 от 19.07.2024 г., а именно: „работодателят не е изплатил (не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено) парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж на лицето А. Ц.

В. на длъжност „продавач-консултант“, съгласно чл.224, ал.1 от КТ, във вр. с чл.228, ал.3 от КТ“. Даден е срок за изпълнение на предписанието 31.07.2024 г. Изготвеният протокол за извършена проверка изх. №ПР2425516 от 19.07.2024 г., който е връчен на пълномощник на дружеството на 19.07.2024 г. е бил обжалван по реда на чл.97, ал.1 от АПК пред изпълнителния директор на Д „ИТ“СО. Налице е постановено решение от 21.08.2024 г. от изпълнителния директор на Д“ИТ“СО, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата по т.1-4 от атакувания протокол и предписанията са потвърдени, а в частта по т.5 е уважена и предписанията са отменени. Това 2 решение е обжалвано по реда на АПК пред АССГ. Образувано е било адм.д.

№9403/2024 г. по описа на АССГ, II отделение, 56 състав.С определение №27583 от 18.12.2024 г. на АССГ, II отделение, 56 състав по адм.д.

№9403/2024 г. по описа на АССГ жалбата е била оставена без разглеждане като недопустима и производството е било прекратено. С разпореждане №5947 от 20.02.2025 г. подадената частна жалба пред ВАС срещу определението е върната, поради неплатена в законоустановения срок държавна такса. С писмо на АССГ от 24.02.2025 г. се сочи, че определението не е влязло в законна сила.

Приложена е Заповед №100-1/20.03.2024 г. за прекратяване на трудово правоотношение по договор №100/29.09.2023 г. между дружествотожалбоподател и А. Ц. В. считано от 20.03.2024 г. по взаимно съгласие.

Приложена е платежната ведомост за заплати за м. март 2024 г., в която не е начислено обезщетение по чл.224 от КТ. Снети са писмени обяснения по случая от пълномощник на управителя на дружеството – П. А.

Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №23-2400353 на 19.07.2024 г. от свидетеля П. Д. Е. – инспектор в Д „ИТ“ – СО, съгласно Заповед №ЧР-894/26.04.2024 г. и длъжностна характеристика, за нарушение на чл.224, ал.1, във вр. с чл.228, ал.3 от КТ на дружеството, който е съставен в присъствие на упълномощено от управителя на дружеството лице П. Александрова и му е връчено на 19.07.2024 г., т.е. на датата на съставянето.

Срещу АУАН не е депозирано възражение.

Въз основа на АУАН на 17.09.2024 г. е издадено обжалваното наказателно постановление № 23-2400353 от съответното оправомощено, въз основа на Заповед №З-0864/16.10.2022 г. на изп. директор на ИА „ГИТ”: директора на Дирекция „ИТ”- СО. Същото било доставено на 02.10.2024 г. на адреса по седалище и адрес на управление на дружеството.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, както и от гласните - показанията на разпитаната в хода на производството свидетел Е.. Съдът е взел предвид и кредитира писмените доказателства, тъй като не съществуват индиции за тяхната недоставореност. Взети са предвид показанията на свидетеля Е., тъй като същите не са в противоречие с кредитираните писмени доказателства.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни 3 изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законния четиринадесетдневен срок, видно от обратната разписка, удостоверяваща получаване на препис от наказателното постановление и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като по своята същност е неоснователна, поради следното:

Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП № № 23-2400353 на директора на Д „ИТ” – СО намира, че същите са съставени/респ. издадени от оправомощени длъжностни лица, в кръга на компетенциите им.

Отразеното в акта и НП е обстоятелствено и пълно. Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в акта и НП правна квалификация на същото. От съдържанието на акта и НП по безспорен начин се извлича време и място на извършване на нарушението. Като изрично се сочи, че нарушението е извършено на 02.05.2024 г. Сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН са спазени. Това е така, тъй като АУАН е съставен на 19.07.2024 г. за нарушение констатирано на същата дата, т.е. в тримесечния срок, а НП е издадено на 17.09.2024 г., поради което е спазен и шестмесечния срок. Посочено е и място на извършване на нарушението: гр. София. Не се констатираха допуснати съществени процесуални нарушения от визираните в разпоредбите на чл.42 от ЗАНН, касаещи АУАН и на чл.57, ал.1 от ЗАНН относно процесното НП. АУАН е съставен в присъствието на пълномощник на управителя на дружеството.

Фактът, че в АУАН и в НП е посочено и мястото на обект на контрол:супермаркет „С******“, намиращ се в гр. С., бул. „Ц. Б. III“№287а, не води до нарушаване правото на защита на подведеното под административнонаказателна отговорност лице, тъй като изрично се сочи, че това е обект на проверка за конкретна дата. Призовката за явяване и представяне на писмени доказателства е била връчена именно при проверката в този обект на 02.07.2024 г. на присъствало при нея лице в търговския обект, който е управител на магазина. Предвид което не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като се касае за изискване на писмени доказателства по неприключила проверка за спазване на трудовото законодателство от контролни органи и то по време на проверка в обект, 4 стопанисван от дружеството. Същият се е представлявал надлежно от упълномощено от управителя на дружеството лице в хода на извършваната проверка, която е продължила във времето. Изискванията за пълно и главно доказаване са от системата на доказването в гражданския процес, а съгласно чл.84 от ЗАНН за неуредените в ЗАНН случаи се прилагат правилата на НПК, а не тези на ГПК. Следва да се посочи изрично, че процесния АУАН е бил връчен в Д „ИТ“СО на упълномощено от управителя на дружеството лице и няма данни за връчването му на друг адрес.

Предвид на това, съдът не констатира незаконосъобразност на атакуваното НП, включително и че същото е постановено при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. АУАН е бил връчен лично на упълномощено от управителя на дружеството лице, с приложено пълномощно за същия и не са били нарушени процесуалните правила, включително правото да възрази срещу него в тридневен срок от връчването му.

Наказателното постановление е напълно обосновано, както и е подкрепено от събраните в административнонаказателното производство доказателства.

Според сочената като нарушена нормативна разпоредба при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, работодателят дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 224, ал. 1 от КТ на посочено в АУАН и НП физическо лице – работник в дружеството при прекратяване на трудовото правоотношение с това лице. В случая законодателят определя падежът на това задължение – прекратяването на трудовото правоотношение, който момент е ясен за страните по него, т.к. е отново законово фиксиран, според разпоредбите на чл.

335 от Кодекса.

В процесните АУАН и в НП не са сочени изисквания към заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, за да се обсъжда този аргумент изложен в жалбата.

Обжалването на задължителните предписания не е преюдициален за настоящето производство въпрос, тъй като предмет на процесното НП не са неспазване и неизпълнение на същите в посочения в протокола, с който са дадени срок.

От приобщените по делото доказателства се установява, че 5 правоотношението с лицето, посочено в процесното НП, е прекратено със Заповед № 100-1 от 20.03.2024 г. на работодателя, считано от същата дата, на основание чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ. Работодателят е в забава, тъй като дължи изплащането на това обезщетение към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, като неизпълнението на задължението за изплащане на дължимото обезщетение съставлява административно нарушение, което подлежи на санкциониране. Безспорно е, че работникът разполага и със защита по исков ред, но тя не изключва административнонаказателната отговорност на работодателя. Гражданската и административно наказателната отговорност са обхванати от различн хипотезис и наличието на едната не изключва носенето на другата, т.к. двете преследват различна цел – едната има репарационен характер /имуществената или още наречена гражданска/, а другата

– чисто санкционен, превъзпитателен такъв

/административнонаказателната/.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и безспорен начин, че жалбоподателя е този, който самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, като в случая той отговаря на посочените в КТ изисквания за работодател (по см. на § 1, т.1 от ДР на КТ).

В случая нарушението се изразява в неизплатено на лицето Б., след прекратяването на трудовото правоотношение със същата на 20.03.2024 г. парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Горното съставлява административно нарушение по чл.224, ал.1 от КТ. Съгласно чл.228, ал.3 от КТ: „Обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок.