Присъда № 38 от 02.05.2025, Районен съд - Плевен

МОТИВИ към Присъда рег. №38/02.05.2025г., постановена по НОХД № 675/2025г. по описа на Плевенски районен съд, ХІV-ти наказателен състав:

Плевенска районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия Д.М.И. от гр.Плевен, живее в гр.Плевен, понастоящем в Затвора - Плевен, българин, български гражданин, без образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН ********** за това, че на 02.08.2024г. в гр. Плевен, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 190,00 (сто и деветдесет) лева, 1 бр. мобилен телефон „***“ на стойност 165,00 лева, 1 бр. мъжка текстилна чанта на стойност 40,50 лева и 1 бр. контактен ключ за лек автомобил „***“ на стойност 60,00 лева, всичко на обща стойност - 455,50 лева (четиристотин петдесет и пет лева и петдесет ст.) от владението на собственика - М.П.Я. от гр.Плевен, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б. „а“ от НК.

До даване ход на разпоредително заседание по делото не е предявен, респ. не е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство граждански иск.

Представителят на РП-Плевен подържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение.

Взема становище, че същото е доказано по категоричен и несъмнен начин, като моли съда при определяне на наказанието да съобрази обстоятелството, че съдебното производство пред настоящата инстанция е проведено по реда на чл. 370 и сл. от НПК. Предлага на съда да определи на подсъдимия И. наказание лишаване от свобода в размер на 3 години лишаване от свобода, което да редуцира с 1/3 съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. І от НК и да постанови първоначален строг режим на изтърпяването му.

Назначеният служебен защитник на подсъдимия Д.М.И. - адв. Л. И. от ПлАК пледира за постановяване на осъдителна присъда по отношение на подзащитния му, като моли съда да вземе предвид направените от подсъдимия чрез назначения му тълковник пълни самопризнания и младата му възраст, като му определи наказание към минимума.

Подсъдимият реализира правата си, произтичащи от разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК. Същият се призна за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Поддържа изразеното от назначения му служебен защитник становище. При осигуреното му от съда право на последна дума чрез назначения му тълковник заявява че иска минимално наказание.

СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната 1 съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От фактическа страна:

Подсъдимият Д.М.И. е роден на ***г. в гр.Плевен, живее в гр.Плевен, понастоящем в Затвора - Плевен, българин, български гражданин, без образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият И. е осъждан с влезли в сила съдебни актове по общо 18 (осемнадесет) дела от наказателно-общ характер, предимно за престъпления против собствеността.

Осъждането, относимо към настоящото обвинение е следното: е наложено с определение № 284/14.03.2023г., постановено по ЧНД № 478/2023г. на ПРС, в сила от 30.03.2023г., по което са били групирани наказанията по НОХДела №№ 2114/2022г. и 399/2023г., и двете на ПРС, като съответно е било определено едно общо най-тежко наказание — „лишаване от свобода“ за срок 2 (две) години при първоначален строг режим на изтърпяване.Така определеното общо най-тежко наказание било изтърпяно от подсъдимия И. на 05.04.2024г.

През 2024г. свидетелят М.П.Я. работел като шофьор към фирма „***“ и извършвал разнос на стоки по търговски обекти в гр. Плевен със служебен камион марка „***“. На 02.08.2024г. сутринта трябвало да зареди със стока търговски обект в Автогара - Плевен.

Около 10,00 часа паркирал служебния камион встрани от автогарата. Вратите на превозното средство не се заключвали. Свидетелят Я. бил оставил личната си чантичка на предната седалка до шофьора. Чантата била черна, платнена, за носене на кръста, с три джоба и в нея свидетелят бил поставил лична карта, СУМПС, ведно с талон, банкова дебитна карта, карта със сума за ваучери за храна, контактния ключ за личния си автомобил „***“ с чип в него, мобилен телефон „ ***“ и сумата от 190,00 лева лични пари в банкноти от по петдесет и двадесет лева. След като паркирал, започнал да разтоварва стока от камиона и да я внася в търговския обект в сградата на автогарата.

В това време покрай автогарата в гр. Плевен, на тротоара в близост до служебния камион на свидетеля Я. се намирал и подсъдимият И.. Подсъдимият забелязал, че пострадалият влиза в Автогарата, а превозното средство останало незаключено, поради което решил да извърши кражба от него. Насочил се към камиона, отворил предна дясна врата на купето и взел от седалката до шофьорското място оставената там черна мъжка чантичка и бързо се отдалечил от мястото. Впоследствие взел от чантичката сумата от 190,00 лева, мобилния телефон и контактния ключ за автомобила на Я., а чантичката с документите и пластиките на картите изхвърлил. Няколко дни по-късно изхвърлените вещи били намерени от полицейските органи и от служители в автогарата и били върнати на пострадалия.

2

Към досъдебното производство били приобщени видеозаписи от района на кражбата, на които била назначена видео-техническа и лицево- идентификационна експертиза. Според заключението от тази експертиза, видеозаписът е заснет на 02.08.2024г. за времето (системно време) от 10:11:15 часа до 10:20:57 часа и няма следи от манипулация/намеса върху записаната информация. Действията на заснетото лице са илюстрирани с по-характерни кадри в изследователската част на експертизата. Изображенията на заснетото лице са годни за лицево-идентификационно изследване. След анализ на констатираните сходства в идентификационните признаци е направен извод, че на видеозаписа е заснет именно подсъдимият Д.М.И..

Според заключението по назначената оценителна експертиза, общата стойност на отнетите вещи (годни да бъдат предмет на престъплението „кражба“) възлиза на 455,50 лева или както следва: 1бр. мобилен телефон „***“ на стойност 165,00 лева, 1 бр. мъжка текстилна чанта на стойност 40,50 лева и 1 бр. контактен ключ за лек автомобил „***“ на стойност 60,00 лева.

По случая било образувано и проведено настоящото досъдебно производство.

По доказателствата:

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана, след като прецени и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно –протокол за разпит на свидетеля М.П.Я.; заключение по назначената и изготвена съдебно-оценителна експертиза; Заключение по назначената и изготвена съдебна видео-техническа и лицевоидентификационна експертиза; Справка за съдимост; Характеристична справка.

Депозираното от подсъдимия самопризнание в хода на съдебното следствие се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, изброени погоре.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Настоящият съдебен състав счита, че фактите, твърдяни от обвинението, са доказани по безспорен и категоричен начин. Приетите от обвинението фактически положения се потвърждават от събраните в хода на досъдебното производство и от събраните и проверени на съдебно следствие доказателства.

При така изяснените фактически обстоятелства се установява, че с извършеното деяние подсъдимият Д.М. И. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б. „а“ от НК а именно: на 02.08.2024г. в гр. Плевен, при условията на опасен рецидив, 3 отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 190,00 (сто и деветдесет) лева, 1 бр. мобилен телефон „***“ на стойност 165,00 лева, 1 бр. мъжка текстилна чанта на стойност 40,50 лева и 1 бр. контактен ключ за лек автомобил „***“ на стойност 60,00 лева, всичко на обща стойност - 455,50 лева (четиристотин петдесет и пет лева и петдесет ст.) от владението на собственика - М.П.Я. от гр.Плевен, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.

От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК - съзнавал е обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване.

Деянието е извършено при условията на опасен рецидив, тъй като подсъдимят е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено с по чл. 66 от НК.

Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез действие подсъдимият е прекратил фактическата власт върху вещите, която до момента на деянието се е осъществявала от собственика им, без негово съгласие и е установил своя такава с отдалечаването си от местопрестъплението.

Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в страната правов ред, стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин и липса на изградени трудови навици.

С оглед гореизложеното съдът призна подсъдимия Д.М.И. - роден на ***г. в гр.Плевен, живее в гр.Плевен, понастоящем в Затвора - Плевен, българин, български гражданин, без образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН ********** за виновен в това, че на 02.08.2024г. в гр. Плевен, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 190,00 (сто и деветдесет) лева, 1 бр. мобилен телефон „***“ на стойност 165,00 лева, 1 бр. мъжка текстилна чанта на стойност 40,50 лева и 1 бр. контактен ключ за лек автомобил „***“ на стойност 60,00 лева, всичко на обща стойност - 455,50 лева (четиристотин петдесет и пет лева и петдесет ст.) от владението на собственика - М.П.Я. от гр.Плевен, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б. „а“ от НК, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б. „а“ от НК вр. чл. 54 от НК му определи наказание две години и шест месеца лишаване от свобода и след редуцирането му с 1/3 съгласно чл.58а, ал.1 от НК го осъди на наказание една година и осем месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

По индивидуализация на наказанието.

4

При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът взе предвид санкционната разпоредба на чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б. „а“ от НК, която предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години. След като прецени обществената опасност на деянието и дееца в конкретния случай, обстоятелството, че съдебното производство е разгледано по реда на глава ХVІІ-ма от НПК и не констатира наличието на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съдът намери, че на подсъдимия И. следва да бъде определено и наложено наказание при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК вр. с чл. 54 от НК. Съдът съобрази наличието на отегчаващи вината обстоятелства – предишните осъждания, които не са оказали необходимото поправително въздействие (извън квалификацията на настоящото деяние), лошите характеристични данни и проявената непоколебимост при осъществяване на престъпното намерение. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прие – доброто процесуално поведение на подсъдимия в хода на проведеното разследване, лошото му социално положение и липсата на настъпили значителни вредни последици. Съдът намери, че на подсъдимия И. следва да бъде определено наказание при условията на чл. 54 от НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно две години и шест месеца лишаване от свобода, като след редуциране на същото с 1/3 съобразно правилото на чл. 58а, ал. 1 от НК на подсъдимия И. следва да бъде наложено наказание в размер на 1(една) година и 8 (осем) месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затвор съобразно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС. Съдът счете, че така определеното и наложено наказание ще способства за постигане установените в чл. 36 от НК цели на наказанието.