Определение № 77 от 04.02.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 77 гр. Кюстендил, 04.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно частно гражданско дело № 20251500500030 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, т. 2 вр. чл. 95, ал. 5 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна частна жалба с вх. № 13211/09.12.2024 г., депозирана от В. М. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, насочена срещу Протоколно определение № 1060 от 26.11.2024 г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д. № 834/2024 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за допускане на правна помощ.

Жалбоподателят твърди, че пред първостепенния съд е депозирал молба за правна помощ, която неправилно била оставена без уважение, т.к. не била представена декларация за имуществено състояние. Смята, че представянето на такава декларация не е задължително, като в това охранително производство съдът можел сам да се снабди с необходимата му за произнасянето информация. Освен това, попълването на такава се виждало сложно на молителя, като с оглед „лошата репутация“ на ищцата не искал да сочи данни, до които тя имала достъп. Изложени са и съображения по съществото на спора, въпреки предмета на настоящото производство, в което доводи по същество нас пора не следва да се излагат.

Моли съда да отмени определението и му предостави правна помощ.

Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба във връзка с данните по делото и въз основа на закона, приема следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежна страна, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е придружена и с доказателства за платена държавна такса, поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Охранителното производство по предоставяне на правна помощ чрез 1 процесуално представителство по граждански дела намира основна уредба в Закона за правната помощ (ЗПП) и в глава Х ГПК. По граждански дела правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита чл. 94 ГПК. Вида, обхвата и предпоставките за предоставяне на правна помощ са регламентирани в ЗПП - чл. 21чл. 27, като единственият вид правна помощ, който предоставя гражданският съд, е процесуалното представителство – чл. 21, т. 3 от ЗПП. Правната помощ се предоставя на физически лица, в качеството им на страни по уредените от ГПК производства, ако те отговарят на критериите за предоставянето й. Право на безплатна правна помощ по граждански дела има само страна – физическо лице – чл. 5 ЗПП. Правната помощ по граждански дела е една възможност, която се предоставя на физически лица с цел осигуряване на равен достъп до правосъдие. Тя се предоставя само в изрично предвидените в ЗПП хипотези: когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита, и по преценка на съда. В последния случай предоставянето й е обусловено от представени доказателства - за доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други обстоятелства (чл. 23, ал. 3 от ЗПП), които предпоставят преценката дали страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение и/или държавни такси.

Съгласно разпоредбата на чл.24, т.1 и т.2 от ЗПП правна помощ не се предоставя когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ (чл.24, т.1 от ЗПП) и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима (чл.24, т.3 от ЗПП).

При посочената правна рамка от данните по делото е видно, че в конкретния случай молителят е бил уведомен изрично за необходимостта да представи по делото надлежно попълнена декларация за материално и гражданско състояние относно данните и обстоятелствата по ЗПП, ведно с доказателства, удостоверяващи декларираните обстоятелства. Пояснени са еднозначно и последиците при неизпълнение на посочените указания в срок. Тези указания на съда са получени надлежно на 11.11.2024г., но в указания му срок молителят – тук жалбоподател, не предприел действия по тяхното изпълнение. В кориците на делото не се намери и подписана от него декларация за материалното и гражданско състояние, ведно с доказателства, които го установяват, макар и бланка за това да му е била изпратена, ведно с указанията на съда. Това процесуално поведение на страната има за последица отхвърляне на молбата по чл. 95 от ГПК, т.к. съдът е в обективна невъзможност да прецени дали страната разполага със средства, за да ангажира защитата си без помощта по чл. 95 от ГПК. Опасенията, че посочването на данните в декларацията биха били известни на насрещната страна, не могат да се възприемат като основание за неизпълнение на указанията на съда, предвидени и в самия закон. Не може да се 2 сподели и твърдението, че попълването на изпратения образец на декларация се струва сложно на молителя, като се изхожда и от извършените лично от страната процесуални действия, вкл. и по депозирането на частната жалба в случая.

До идентични крайни изводи е достигнал и първостепенният съд, което налага обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и съобразено със закона.

По обжалваемостта:

Процесуалният ред за обжалване на определението, с което съдът отказва да предостави правна помощ на страна в процеса, е уреден в разпоредбите на чл. 95, ал. 5 и ал. 6 от ГПК. С ал. 5 от посочения законов текст е предвидено, че определението за отказ на правна помощ подлежи на обжалване с частна жалба, но определението, с което по-горният по степен съд се произнася по частната жалба, не подлежи на обжалване, както предвижда и ал. 6 от него. Поради това настоящият съдебен акт не подлежи на последващ инстанционен контрол.

По горните съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение № 1060 от 26.11.2024 г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д. № 834 по описа на същия съд за 2024 г., с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя В. М. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за допускане на правна помощ.

Определението не подлежи на обжалване – арг. от разп. на чл. 95, ал. 6 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3