Решение № 9089 от 16.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9089 гр. София, 16.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20241110172713 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Д. П. Д. против Н**** „К.С.“ , с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за сумата от 14 947.80 лева, представляваща незаплатено парично обезщетение, съизмеряващо се с брутното трудово възнаграждение на служителя за шест месеца, за придобит трудов стаж повече от 10 години при същия работодател през последните двадесет години, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 06.12.2024 г. до окончателното плащане, както и по чл. 224 във вр. с чл.228, ал.3 КТ за сумата от 1411.74 лева, представляваща незаплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 2023 г. до 2024г. за 17 работни дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.04.2024 г. до окончателното плащане, както и по чл.128, т.2 КТ за сумата от 900 лева, представляваща разликата между изплащаното до този момент възнаграждение и новия по-висок, актуализиран размер за периода м.01-08.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.04.2024 г. до окончателното плащане.

Ищцата Д. П. Д. твърди, че била в трудово правоотношение с ответника Н**** „К.С.“ по трудов договор от 10.10.1979 г., като заемала длъжността „завеждащ С т – УКС; УАВК“ до 04.07.2022 г., когато навършилата пенсионна възраст и придобила необходимия стаж за пенсиониране, за което подала нарочно заявление по чл.327, ал.1, т.12 от КТ с вх. № 179/08.03.2024 г. Със Заповед № 9/08.03.2024 г. трудовото и правоотношение било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.12 от КТ, като на основание чл.222, ал.3 КТ било постановено изплащането на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца в размер на 14 947,80 лв. и на основание чл.224, ал.1 КТ обезщетение за 1 неизползван платен годишен отпуск за 2023 г. в размер на 10 дни и неизползван платен годишен отпуск за 2024 г. за 7 работни дни в размер на 1411,74 лв. С Покана № 271/07.05.2024 г. ищцата поканила ответника да и заплати сумите за обезщетения по заповедта, но плащане не постъпило, поради непредаване на поверените и материални активи, за което бил съставен опис на 08.03.2024 г. Съгласно Постановление на МС № 79/03.04.2024 г. за преодоляване на диспропорции във възнагражденията на персонала в бюджетните организации, включително за увеличаване на възнагражденията на персонала, и в частност т.5 от Постановлението, ответникът като бюджетна организация следвало да предприеме мерки в изпълнение на това Постановление в съответствие с гласуваните приходи по сектори, като приема нарочна заповед за новите размери на ИОМЗ на служителите си, считано от 01.01.2024 г., поради което предявява иск по чл.128, т.2 КТ за сумата от 900 лв., представляваща разликата между изплащаното до този момент възнаграждение и новия по-висок, актуализиран размер за периода м.01-08.03.2024 г.

Ответникът Н**** „К.С.“ е подал в срок отговор на исковата молба, в който признава, че страните са били в трудово правоотношение, прекратено със Заповед № 9/09.03.2024 г. на основание чл.327, ал.1, т.12 от КТ. Спорни били въпросите във връзка с предаване на висшето училище на стоковите материални ценности - движими вещи, поверени й в качеството на длъжностно лице. С подписване на длъжностната си характеристика, ищцата се задължила да бъде материално отговорно лице за вещите, поверени й съгласно посочения от самата нея инвентаризационен опис. Оспорва твърдението в исковата молба, че ищцата е предала поверените й материални активи съобразно инвентаризационния опис за 2023 г.

Предаването на ключовете от помещенията, в които са били съхранявани поверените й вещи не било равнозначно на предаване на самите вещите съхранявани в посочените помещения.

Ищцата като материално отговорно лице знаела какъв е редът за предаване, а именно с приемателно - предавателен протокол с участието на представител на работодателя, с цел установяване на фактическата наличност към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Видно от представените от писмени доказателства, не било извършено надлежно предаване и приемане на повереното на служителя имущество. При предаване на ключовете не бил извършен прегледа на наличното имущество. Такъв бил извършен на първи работен ден след 08.03.2024 г, а именно на 11.03.2024 г., и въпреки многократно проведени с нея устни разговори от директора на УАВК, ищцата отказала да се яви и да предаде зачислените й стоково-материални ценности. Това наложило назначена със заповед комисия да извърши впоследствие проверка и да състави протокол. Оспорва твърдението на ищцата, че е предала техниката на 08.03.2024 г. С исковата молба не бил представен приемателно-предавателен протокол за предаване на вещите, които ищцата е приела с подписване от нейна страна на инвентаризационния опис от 2023г. Предвид липсата на протокол и видно от представения с исковата молба обходен лист, последният не бил заверен от счетоводния отдел и каса, поради което тя продължавала да се води задължено лице за вещите, които й се водят на отчет. Оспорва твърдението на ищцата, че не била задължена да предава към домакина и библиотеката вещите. Твърди, че е изплатил обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ и представя фиш за заплата на Д. Д. за м.март 2024, от който било видно, 2 че е платено обезщетение за 17 дни в размер на 1925,19 лв. От представените писмени доказателства било видно, че ищцата е материално отговорно лице, на което е поверено пазенето и отчитането на поверените му материални и/или парични ценности като специфично задължение по трудовото му правоотношение. С подписване на инвентаризационния опис от декември 2023г., на ищцата се водят на отчет стоковоматериалните ценности, посочени в него и отговаря за тях, респ. е длъжна да ги предаде на работодателя си при прекратяване на трудовото правоотношение. Поради неизпълнение на това си задължение, ищцата отговаря за липсите, констатирани при нейното напускане.

Работодателят е поканил ищцата за надлежно предаване на поверените й стоковоматериални ценности и подписване на приемателно-предавателен протокол. Предвид нейния отказ за съдействие, работодателят е назначил комисия, която е установила конкретните стоково-материални ценности, които липсват. Поради неподписване на приемателнопредавателен протокол, налице било състояние на неотчетност. Предвид установената впоследствие липса, на Н**** “Кр. С“ била причинена щета от ищцата в качеството й на отчетник и нейната вина се предполага. Представеният протокол от 08.05.2024 г. установявал наличието на липса по см. на чл. 207, ал. 1, т.2 КТ. Поради непредаване на зачислените на ищцата стоково-материални ценности, Н**** "Кр. С“ не й дължал обезщетенията в претендирания размер и основание. Ето защо, за Н**** “Кр. С“ възниква основание и правен интерес за предявяване на претенции към служителя за поправяне на вредите, причинени му от ищцата при или по повод изпълнението на служебните й задължения. С отговора е предявен насрещен иск по чл. 211 от КТ, по чл. 211, във връзка с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. С предявената сума по насрещния иск прави възражение за прихващане на вземането на ищцата по чл. 222 ал. 3 от КТ с дължимата от нейна страна към Н**** “Кр. С“ сума, представляваща обезщетение на основание чл.211 от КТ за нанесени на работодателя вреди при или по повод на изпълнението на ищцата служебни задължения.

Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ било гратификационно и неговият размер се определял по правилата на чл. 228 КТ. Нямало основание да се присъждат обезщетения на база трудово възнаграждение, което не е договорено с индивидуалния трудов договор и допълнителните споразумения към него. Ето защо и претенцията за присъждане на разликата между изплатеното трудово възнаграждение и евентуалното такова според ПМС № 79/03.04.2024 г. била изцяло неоснователна. Поради изложеното моли искът да бъде отхвърлен и да му се присъдят разноски.

Ответницата Д. П. Д. е подала отговор на насрещния иск, в който го оспорва по основание и размер. Твърди, че приемо-предаването не е извършено поради неоказано съдействие от работодателя. Моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и се установява от приложените писмените доказателства, че между Н**** “Кр. С“– работодател и Д. П. Д. - служител е сключен трудов договор от 3

10.10.1979 г., съгласно който Работодателят възлага, а служителят приема да изпълнява длъжността „завеждащ С т - УКС, УАВК“.

Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 9/08.03.2024 г. въз основа на заявление по чл.327, ал.1, т.12 от КТ с вх. № 179/08.03.2024 г.

По делото не спорно, че на 04.07.2022г., ищцата е навършила предвидената в закона пенсионна възраст и придобила необходимия стаж за пенсиониране, но продължила да работи до датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 08.03.2024 г., когато е подала Заявление вх. № 179 / 08.03.2024г., в което на основание чл.327, ал.1, т.12 от КТ, считано от датата на подаване на заявлението, прекратява без предизвестие сключения трудов договор, поради пенсиониране. Въз основа на Заявлението е издадена Заповед № 9/08.03.2024г., за прекратяване на трудовото правоотношение. В заповедта е предвидено на ищцата да се изплатят следните обезщетения: на основание чл. 222, ал. 3 от КТ обезщетение в размер на БТВ за срок от 6 месеца ; на основание чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2023г. в размер на 10 работни дни и за неизползван платен годишен отпуск за 2024г. в размер на 7 работни дни.

Съгласно Длъжностната характеристика за заеманата длъжност, Д. Д. е материално отговорно лице, отговаряла е за стопанисването на материални активи – С т, която е предавала на студентите по график и е приемала обратно при приключване на съответната дейност.

От приложените към исковата молба приемо-предавателни протоколи на дата 08.03.2024г. ищцата предала 3бр. ключове от стая „С т“ (сграда Б), 3 бр. ключове „С т“ (сграда В), 1 бр. ключ от желязна каса в „С п“ (сграда В). Протоколът е подписан да предал от Д. Д. и за приел от Н.Ч..

Представена е покана от Д. Д. до Н**** “Кр. С“, с предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение на задължението за изплащане на обезщетението по чл. чл. 222, ал.

3 от КТ.

Представен е обходен лист от 08.03.2024 г. на служителя Д. Д. на длъжност „Завеждащ С т“-УКС, УАВК, подписан от домакин и библиотека, с липсващи подписи от каса и счетоводство.

По делото е приета длъжностна характеристика, подписана от Д. Д. за длъжността „завеждащ С т - УКС, УАВК“, като в раздел III от която изрично е посочено, че носи материална отговорност за снимачната кино-, видео-, преносима осветителна и звукова техника и аксесоарите към тях.

Представен е инвентаризационен опис от 21.12.2023 г., съставен от комисия в състав председател – М.К. и членове - Я.П. и С.П. и от МОЛ Д. Д., със забележка, че Д. няма предложения за брак и че описът е съставен на 21.12.2023 г. поради натовареност със снимачен процес. Към инвентаризационен опис от 21.12.2023 г. е приложена Декларация от МОЛ Д. Д., че към момента на инвентаризацията съхранява чужди вещи в стая „С т“ сграда „Б“. Представени са 6 броя фактури за установяване на стойността на липсващите вещи.

4

По делото не е спорно, а и от приетите писмени доказателства се установява, че до Д.

Д. е изпратена покана изх.№ ****/23.04.2024 г., получена на 29.04.2024 г. от Н**** “Кр. С“ да се яви на 08.05.24 г. в 10:00 ч. в стая С т, за да се извърши предаването на предоставената и С т, респ. приемането и от определеното длъжностно лице, с подписване на приемопредавателен протокол. В случай на неявяване е уведомена, че протоколът ще бъде съставен от комисията и в случай на липси ще и бъде ангажирана имуществената отговорност по предвидения за това в закона ред.