Решение № 5304 от 19.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5304 гр. София, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100510623 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 9115/10.08.2022 г. по гр. д. № 7325/2022 г. по описа на СРС, 25 състав е признато за установено по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от Е. Т. Ш. срещу „Топлофикация София“ ЕАД, че Е. Т.

Ш. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАд сумата от 25 лева като част от сумата от 152,01 лева, представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от м. 03.2013 г. до м. 04.2020 г. по абонатен № 345486 в гараж, находящ се в гр. София, ж.к. Я., ул. „******* като искът е отхвърлен за сумата над 25 лева до пълния предявен размер от 52,01 лева като погасен по давност.

Против решението, в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над сумата от 25 лева до предявения размер от 52,01 лева, е подадена въззивна жалба вх. № 180796/30.08.2022 г. от Е. Т. Ш., в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение.

Въззивникът поддържа, че първоинстанционният иск не е съобразил задължителния характер на ТР на ВКС, касаещо предявяването на частични искове, а именно, че решението по уважен частичен иск за парично вземане 1 се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния предявен размер на парично вземане, произтичащо от същото право. Поддържа, че в предходно производство по гр.д. № 22350/2021 г., 43 състав ГО СРС, проведено между същите страни, при което е оспорено правото на „Топлофикация София“ ЕАД да претендира част от сумата от главницата, а именно – 100 лева от 152,01 лева поради липса на облигационна връзка между страните, липсата на реална доставка на топлинни услуги и погасяване по давност на претендираното вземане, исковият съд бил приел, че за ответника не е възникнало вземане поради недоказаност на обстоятелството, че ищецът не е собственик, вещен ползвател или че е обвързан с процесния имот по друг задължаващ го начин.

Освен това, поддържа, че и в настоящото производство не било установено съществуването на облигационно правоотношение, тъй като не били представени доказателства, че Е. Ш. е собственик на процесния имот. Не било установено и реално ползване на топлинна енергия в процесния имот.

Моли първоинстанционното решение да бъде обезсилено и да бъде върнато на друг състав на районния съд за повтаряне на съдопроизводствените действия. Евентуално, решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД с вх. № 1922/26.01.2023 г., с който оспорва въззивната жалба. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и моли решението да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 7325/2022 г. по описа на СРС, 25 състав е образувано по искова молба, подадена от Е. Т. Ш. против „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК с искане да бъде признато за установено, че не дължи сумата от 52,01 лева 2 като част от сумата от 152,01 лева.

Ищецът твърди, че съгласно твърдения на ответника е титуляр на партида с № 345496, открита за гараж, находящ се в гр. София, ж.к. Я., ул.

„*******. Според твърдения на служители на ответното дружество дължал сумата то 152,01 лева – главница за топлинна енергия за периода от 03.2013 – 04.2020 г. Твърди, че по предявен от него частичен отрицателен установителен иск е постановено и влязло в сила съдебно решение № 20217152/30.11.2021 г. по гр.д. № 22350/2021 г. 43 състав, с което било установено, че не дължи сумата от 100 лева като част от сумата от 152,01 лева. Моли да бъде признато за установено, че не дължи сумата от 52,01 лева като част от общата сума от 152,01 лева, която не е била част от уважения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който „Топлофикация София“ ЕАД оспорва предявения иск. Поддържа, че ищецът е собственик на топлоснабдения имот и във връзка с доставка на топлинна енергия е възниканло облигационно правоотношение. Доставена била топлинна енергия, а вземането не било погасено по давност. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства районният съд е приел в мотивите на обжалваното решение, че между страните е възникнало облигационно отношение във връзка с доставка на топлинна енергия до имот, собственост на Е. Т. Ш., че до имота е доставена топлинна енергия в извънсъдебно претендирания размер, както и че част от вземането е погасено по давност. Прието е, че за сумата от 2,09 лева по дебитно известие към Фактура № **********/30.04.2019 г., както и задължението от 24,92 лева за 2020 г. не били обхванати от изтеклата погасителна давност.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира 3 следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищецът цели да установи със сила на пресъдено нещо, че между него и ответника не съществува облигационно правоотношение, при условията на евентуалност, че не е доставена топлинна енергия и че вземането е погасено по давност. Искът е предявен като частичен като от значение за основателността му е да бъдат преценени пределите на силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение относно другата част от вземането.

С Решение № 20217152/30.11.2021 г. по гр.д. № 22350/2021 г. по описа на СРС, 43 състав е признато за установено по предявените от Е. Т. Ш. срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че искът не дължи на ответника 100 лева, представляваща част от общоначислената сума в размер на 152,01 лева по партида аб. № 345486, открита за гараж, находящ се в гр. София, ж.к. Я., ул.

„******* за периода от 03.2013 г. – 04.2020 г. В мотивите на влязлото в сила съдебно решение съдът е приел, че липсват доказателтсва, че ищецът, съответно наследодателят му притежава или е притежавал качеството потребител на топлинна енергия за процесния период.

Решението по уважения частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право (т.2 от Тълкувателно решение № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС). По отношение на отрицателния установителен иск силата на пресъдено нещо на постановеното решение се разпростира върху всички правопораждащи факти, от които ответникът черпи правата си. Доколкото със сила на пресъдено нещо по предявения предходен установителен иск е установено, че между страните в настоящото производство не съществува облигационно правоотношение, то и първоинстанционният съд неправилно е обсъждал доводите на страните по разрешения вече въпрос. Следователно и доколкото съдът, който разглежда отрицателен установителен иск за непредявената в предходно производство част от вземането, отречено със сила на пресъдено нещо, е обвързан от пределите на силата на пресъдено нещо, то предмет на разглеждане може 4 да бъде само размерът на иска, но не и неговата основателност.

Предвид на изложеното, предявеният иск се явява основателен в пълния му предявен размер за сумата от 52,01 лева като част от сумата от 152, 01 лева и решението следва да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 9115/10.08.2022 г. по гр.д. № 7325/2022 г. по описа на СРС, 25 състав в частта, с което предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от Е. Т. Ш. против „Топлофикация София“ ЕАД е отхвърлен в частта, с която е направено искане да бъде признато за установено, че Е. Т. Ш. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата над 25 лева до пълния предявен размер от 52,01 лева като погасен по давност и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е. Т. Ш., ЕГН**********, гр. София, ж.к. Я., ул. ******* против „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, ул. ******* иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Е.

Т. Ш. не дължи на „Топлофикация София“ сумата над 25 лева до 52,01 лева (или още 27,01 лева), представляващи част от сумата от 152,01 лева, представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от м.

03.2013 г. до м. 04.2020 г. по абонатен № 345486 в гараж, находящ се в гр.

София, ж.к. Я., ул. „*******.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5