Решение № 661 от 24.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 661 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110217820 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от Н. И. И., с ЕГН: ********** с адрес: гр.София, ,,***'', чрез упълномощен защитник против Наказателно Постановление № 25 – 4332 – 001134, издадено на 05.02.2025г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 50 лева за извършено административно нарушение по чл.104А от ЗДвП.

В жалбата се съдържат оплаквания, че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което и същото следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Н. И., редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище от неговия защитник се поддържа жалбата като се предлага да бъде уважена. Претендират се разноски.

Административно – наказващият орган - Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени 1 доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства приема за безспорно установено следното от фактическа страна:

На 13.01.2025г. около 12:12ч., в гр.София, по бул.,,Цариградско шосе“, с посока на движение от ул.,,Патриарх Герман“ към ул. ,,Околовръстен път“, жалбоподателят Н. И. е управлявал товарен автомобил марка ,,,,***'' с рег.№ ,,***'', собственост на търговското дружество ,,,,***'', като по време на управлението използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете. На същата дата мл. автоконтрольор В.П. съставил АУАН, който би връчен лично на водача и подписан от него без възражения. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно установена, но не и доказана въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото доказателства.

Видно от показанията на разпитаните в качеството на свидетели В.П. и К.П. е, че дори и след предявяването на съставения и подписан и от двамата АУАН, не си спомнят конкретния случай. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни, логични е безпротиворечиви и намиращи потвърждение в приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че вмененото с обжалваното наказателно постановление административно нарушение не се доказва по категоричен и несъмнен начин. Дори и след непосредствения разпит на двамата свидетели, които са констатирали деянието и предявяването на АУАН, същите признават че нямат спомен за случилото се, но поддържат написаното в акта. При липсата на спомен за случилото се и с оглед разпределената тежест на доказване на нарушението в лицето на административно наказващия орган съдът не счита, че деянието е извършено по категоричен и несъмнен начин и същото не може да се счита за доказано по силата на чл.189, ал.2 от ЗДвП.

2

Съдебната практика приема (напр. в Решение от 09.01.2009г. на АССГ по к.н.а.х.д № 6633/ 2008г.), че редовно съставеният и връчен АУАН няма доказателствена сила пред съда, тъй като същият следва да бъде ценен въз основа на всички останали събрани по делото доказателства.

Предвид гореизложеното съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото СДВР не следва да бъде осъдена да заплати на Н. И. И. 700 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, тъй като видно от представеното адвокатско пълномощно по делото е, че в него никъде не е посочен размер на претендираната сума, нито пък че същата е била реално заплатена на упълномощения защитник.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 25 – 4332 – 001134, издадено на 05.02.2025г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на Н. И. И., с ЕГН: ********** с адрес: гр.София, ,,***'', е наложено наказание глоба в размер на 50 лева за извършено административно нарушение по чл.104А от ЗДвП.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на упълномощения защитник на Н. И. И., с ЕГН: ********** с адрес: гр.София, ж.к. ,,,,***'', с която се иска СДВР да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 700 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3