Решение № 150 от 06.11.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Ловеч, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря Д. КИРОВА в присъствието на прокурора Ц. М. П. като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234300600025 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази:

С присъда № 27/24.11.2022 г., постановена по НОХД № 80/2022 г.

Луковитският районен съд е признал Г. И. Г., ЕГН ********** за виновен, в това че в края на м. август 2021 г. в гр. ***** , област Ловешка , противозаконно присвоил чужда движима вещ – товарен автомобил „БМВ“ , модел „Х5“, с ДК № ******** и номер на рама ***, собственост на „***“ ООД клон ****, ЕИК ********** на стойност 12280 лева, която владеел на основание предварителен договор за продажба на МПС от 16.08.2021 г., поради което и на основание чл. 206 ал. 1 във връзка с чл. 54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. Със същата присъда Г. е осъден да заплати на дружеството и сумата от 12280 лева имуществени вреди, в едно със законната лихва от деня на увреждането – м. август 2021 г. , сумата от 500 лева разноски по делото, а по сметката на Районен съд ***** сумата от 491,20 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и сумата от 526,37 лева разноски по делото, а по сметка на ОД на МВР Ловеч сумата от 165 лева разноски по делото.

Недоволен от така постановения съдебен акт останал Г., поради което 1 чрез процесуалния си представител адвокат Н. – ЛАК и адвокат И. – ЛАК го обжалват в предвидения от закона срок по реда на въззивното производство.

Считат, че същия е неправилен и незаконосъобразен. Изтъкват, че от показанията на разпитаните свидетели не се е доказало по безспорен начин ,че Г. е автор на престъплението, за което е предаден на съд. По изложените съображения молят настоящата инстанция да отмени постановената от първата инстанция присъда и постанови нова , с която същия да бъде признат за невиновен. В допълнение към жалбата адвокат И. посочва, че не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че няма плащане по сключения договор, тъй като от свидетелските показания се установява, че Г. е заплатил 4000 лева, представляваща част от продажната цена. Излага, че първоинстанционния съд неправилно е кредитирал показанията на свидетеля М. Т., че не е влизал в офиса, не е присъствал на подписването на документите, както и че Г. лично е приел владението на автомобила от страна на продавача по сключения предварителен договор. Изтъква, че от разпита на свидетелите по безспорен начин е било установено ,че автомобилът е дефектирал и Г. е искал да го върне на продавача, но същия е отказал. Счита, че от приложените към делото доказателства не се установява чия собственост е процесния автомобил - на „***“ООД или на“***“ ООД , тъй като е било установено ,че сумата от 4000 лева е предадена на свидетеля Ф. Д..

Излага, че от разпита на свидетеля Л. по безспорен начин е било установено, че Г. е получил от последния сумата от 3000 лева под формата на паричен заем, като за обезпечаване на същия му е оставил процесния автомобил , но счита, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че подзащитният му е осъществил някой от изпълнителното деяние – фактическо или юридическо разпореждане с автомобил в свой или чужд интерес. Изтъква, че автомобилът е бил оставен за обезпечаване на дълга, а не е послужил за погасяване на същия, като намерението му е било да гарантира чрез вещта, че ще плати дълга си към Л.. Излага , че не са се събрали доказателства, които да сочат, че Г. след сключването на паричен заем с Л. е имал контакти с други лица , които да му предлагат някаква сума за МПС и да ги е насочвал към него. Изтъква, че не споделя мотивите на съда , че Г. е имал намерение да се разпореди окончателно с автомобила, тъй като от разпита на свидетелите се установява, че свидетеля Л. е предал автомобила на представител на „***“ ООД ,придружаван от свидетеля М. Т..

В съдебно заседание представителя на обвинението моли настоящата инстанция да потвърди присъдата на Районен съд – гр. ***** ,като счита, че тя е правилна и мотивирана. Излага, че е извършен цялостен анализ на събраните по делото доказателства, като пъррвоинстанционния съд е стигнал до категоричния извод, че Г. е извършил престъплението за което му е било повдигнато обвинение по чл. 206 ал. 1 от НК.

Защитникът на въззивника Г., адвокат И. – ЛАК в съдебно заседание поддържа жалбата, като и допълнителните изложения към нея. Моли настоящата инстанция да се произнесе с акт, с който да отмени обжалваната 2 присъда и да признае подзащитният му за невиновен. Алтернативно прави искане, ако съдът счете искането за неоснователно, то моли да върне делото за ново разглеждане , тъй като ако съдът счете , че е извършено престъпление , то е по смисъла на чл. 206 ал. 2 от НК.

Защитникът на въззивника Г., адвокат Н. в съдебно заседание също поддържа депозираната въззивна жалба. Счита, че постановения от първата инстанция съдебен акт е неправилен, немотивиран и необоснован, поради което моли да бъде отменен и се приеме, че са налице противоречия в изготвените мотиви. Счита, че са формално изброени доказателства, като липсва анализ на същите. Излага, че в мотивите изцяло е възпроизведена част от обвинителния акт на прокуратурата , като не се дава вяра на свидетелите, които са представени от подсъдимия и защитата му за разпит. Изтъква, че при анализ на допуснатите свидетели от прокуратурата не са възпроизведени точно и ясно по смисъла на закона депозираните от тях показания. Счита, че ако следва да отговаря подзащитният му , то е поради неосъзнаване на сключената сделка и задълженията по нея, като същия предоставя товарния автомобил като залог срещу 3000 лева на лице от гр. *****. Излага, че не е налице сключен договор и недействителност относно извършената продажба между „Ф. карс“ ЕООД и „***“ ООД и извършените в този смисъл плащания във връзка с извършените сделки. Счита за неоснователни твърденията, че платената сума е във връзка с регистрация на автомобила, тъй като от приложените към делото документи се установява ,че нейният размер е около 700-800 лева. Излага ,че по делото е било безспорно установено, че подзащитният му не е плащал разходи към фирма „***“ ООД за направените предварителни такива във връзка със сделката между двете фирми.Приема, въпреки противоречията по делото, че на свидетеля Т. е дадена сумата от 4000 лева , а не 2000 лева, както е приел първоинстанционния съд и че в съзнанието си Г. е счел, че е платил 1/3 от посочената в сделката сума от 15700 лева, колкото е трябвало да плати за 24 месеца по договора. Изтъква ,че по делото безспорно е установено, че Г. има седем деца, две от които страдат от инвалидност и в момента, в който същият е взел сумата от 3000 лева е била за провеждане на лечение на едно от децата, което е инвалид 70 % с оглед подлагане на операция. Счита, че не е вярно обстоятелството посочено от свидетеля Л., че той го е търсел да му върнат парите, но не го е намерил.

Изтъква, че от свидетелските показания са установява ,че автомобила е стоял като залог при Л. около 2-3 седмици. Излага ,че подзащитният му е осъждан преди девет години , като оттогава до сключване на предварителния договор няма дисциплинарни наказания , извършени престъпления, нито административни такива. Счита, че не е налице престъпление, тъй като Г. не е осъзнавал , че върши такова. Приема, че не е извършвано щателно издирване на автомобила , като и към настоящия момент не е установено къде се намира.

Излага ,че няма извършено престъпление, тъй като към м. август, когато се твърди, че е извършено, автомобилът е бил на ремонт.Счита, че ако съдът приеме, че е налице извършено престъпление по чл. 206 ал. 2 от НК, то да 3 върне делото на първоинстанционния съд и да се изготвят мотиви в съответствие с разпоредбата на чл. 305 ал. 3 от НПК.Освен посоченото погоре моли настоящата инстанция , ако приеме, че е извършено престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК, да намали размера на наложеното наказание.

Въззивникът Г. моли съда да бъде оправдан, за да гледа семейството и децата си.

Настоящата инстанция като съобрази изложеното с жалбата и допълнението към нея, становището на страните в съдебно заседание и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт ,приема за установено следното:

Въззивникът Г. живеел заедно със семейството си в гр. *****,местността „******“. Имал осем деца. Нямал постоянна работа, като работил на различни места без сключен трудов договор.

Свидетелят Д. Д. бил управител собственик на „***“ ООД клон ****, ЕИК **********. Предмет на дейност на последната била продажба на автомобили, включително „плащане на разсрочени вноски“.

Фирма „Ф. карс“ ЕООД се представлявала от свидетеля Ф. Н. Д. и имала предмет на дейност продажба на автомобили, като разплащането се извършвало с пари в брой или чрез лизингова компания.

Въззивникът Г. бил женен за сестрата на свидетеля Д. Х.в. Свидетелят М. Т. бил „шурей“ на последния.

Свидетелите М. Т. и свидетеля Д. Х.в си били закупували автомобили, посредством Фирма „Ф. карс“ ЕООДо и– „взимали сме лизингови коли и аз съм взимал“.

През м. август 2021 г. въззивникът Г. работел в гр. **** при свидетеля Д. Х.в. Двамата и свидетелите И. и Д. Х.в живеели в къща на квартира.

Въззивникът Г. работел като шофьор, като с автомобил карал работниците, за което му била изплащана надница по 50 лева дневно в края на седмицата.

Искал да си закупи автомобил. С оглед на това свидетелят Д. Х.в го запознал със свидетеля М. Т.. Последният му показал на мобилния си телефон „джип“.

Въззивникът Г. го харесал и решил да го купи. Същият бил – товарен автомобил „БМВ“ , модел „Х5“, с ДК № ******** и номер на рама ***. Бил собственост на ***“ ЕООД с БУЛСТАТ ***, видно от приложената на л. 264 декларация /л. 264 от НОХД № 80/2022 г./ и е бил закупен на 15.07.2021 г С договор за покупко – продажба/л. 265 от НОХД 80/2022 г./ бил продаден на *** ООД, с ЕИК *** за 12000 лева, които са били приведени на едноличното дружество/фактура № 74/16.08.2021 г. /. В КАТ **** бил регистриран от свидетелят М. на 16.08.2021 г./свидетелство за регистрация, л.12 от ДП/. На същата дата въззивникът Г. дал „2000 лева във фирмата“. Между него и „***“ООД клон ****, с ЕИК *** бил сключен предварителен договор за покупко –продажба на МПС с рег. № ********/стр. 88 от НОХД 80/2022 г./ по силата на който купувачът /Г. / се задължава да заплати за придобиване на автомобила сумата от 13276,80 лева. Съгласно този договор чл. 8 изречение 4 последно „застраховането на автомобила е изцяло за сметка на купувача в полза на продавача“, като през времето на договора купувача е длъжен да притежава застраховки „Гражданска отговорност“ и „ Автокаско“, които се извършват от продавача, освен ако той изрично се откаже от това право. С приемо-предавателен протокол от 16.08.2021 г. автомобилът бил предаден на Г. /л. 94 от НОХД 80/2022 г./ На 17.08.2021 г. между последния и продавача било сключено споразумение за разсрочване на задълженията /л. 95 от НОХД /№ /2022 г./, според което - т. 4 длъжникът/Г./ да заплаща сумата по предварителния договор на вноски от по 553,20 лева, в рамките на 24 месеца, като за м.август е следвало да я заплати до 16.09.2021 г. Въззивникът Г. и свидетеля Т. взели товарния автомобил и го откарали до квартирата. Същия проявил дефект, поради което го върнали обратно във фирмата с управител Д., където той извършил ремонта. След отремонтирането му въззивникът Г. го взел и с него се прибрал в дома си в гр. *****. Там отново дал дефект, поради което Г. се свързал със свидетеля Т. и поискал да го върне, но последния му обяснил, че това е невъзможно За м. август 2021 г. Г. не привел следващата се вноска, поради което от „*** „ ООД правили опити да се свържат с него, но било установено, че мобилния му телефон е изключен..

През този период август 2021 г. Г. имал нужда от пари, за да замине на работа в Гърция / показания на свидетелят Л./. Познавал свидетеля Г. и при случайна среща с него му споделил това. Свидетеля Г. се обадил на свидетеля Л. и му обяснил, че негов приятел има нужда от пари. Свидетеля Л. и Г. се срещнали, при което Л. му дал сумата от 2900 лева, а Г. закарал товарния автомобил БМВ“ , модел „Х5“, с ДК № ******** и номер на рама ***, собственост на „***“ ООД клон ****, ЕИК ********** и му предал ключовете на същия, като го „заложил“ при него. Впоследствие Л. разбрал на кои хора е дал пари, поискал да му ги върнат и да прекрати отношенията си с тях, защото са „проблемни“. С оглед на това той и свидетеля Г. се опитали да се свържат с Г., но не успели. Няколко часа след като Л. приел автомобила дошли двама непознати за него хора от „ромски произход“ и му заявили „ние идваме да откупим колата“. Казали му, че трябва да му дадат 3200 лева от Г., което и сторили и взели автомобила. Л. им предал ключа и им обяснил, че документите са в жабката на колата. След няколко дни при Л. дошъл бащата на Г., свидетеля И.Ц. и поискал сумата от 100 лева, представляващи остатъка от сумата 3000 лева и същия му я дал, като му обяснил ,че с това се прекратяват отношенията между тях.