Решение № 164 от 15.11.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Велико Търново, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500297 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260001 от 25.03.2022 г. по гр.д. № 466/2020 г. Окръжен съд Габрово е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве" АД да заплати на Д. Х.

К. сумата от 65000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесени телесни увреждания при пътно – транспортно произшествие, настъпило на 07.08.2020 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 11.11.2020 г. до окончателното изплащане, като за разликата до 80000 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ЗАД „ДаллБог:

Живот и здраве" АД, като то се обжалва в частта, с която е уважен предявеният от Д. К. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 20000 лв., ведно със законната лихва от 11.11.2020 г.

Излагат се съображения, че неправилно е приложена нормата на чл. 52 ЗЗД, и присъденото обезщетение е завишено с оглед принципа на справедливост и 1 постоянната съдебна и застрахователна практика. Размерът на определеното обезщетение не съответства на обема, интензитета и продължителността на търпените вреди, поради което следва да бъде намалено, като бъде определено от съда разумно и реално дължимо обезщетение. Неправилно не е отчетен принос на пострадалата, изразяващ се в неправилна или никаква употреба на предпазен колан.

Отправено е искане да се отмени решението в обжалваната част, а в условията на евентуалност същото да бъде изменено, като бъде намалено присъденото обезщетение на ищеца, с оглед реално претърпените вреди.

В срока за отговор по тази жалба насрещната страна е депозирала становище за нейната неоснователност.

След депозиране на отговора, Д. К. е починала, като с определение от 11.08.2022 г. същата е заличена като страна в производството, като на нейно място са конституирани наследниците й по закон – Н. А. К. и Р. А. К..

С молба от 19.10.2022 г. Н. К. и Р. К. заемат становище, с което оспорват въззивната жалба, като отправят искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Третото лице помагач „Дженерали застраховане“ АД не заема становище по жалбата.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

2

В исковата си молба Д. К. твърди, че на 07.08.2020 г. в гр. Габрово, в района на кръстовището между ул. Василка Бенева и ул. Търновско шосе, настъпва пътно-транспортно произшествие между участник 1 – лек автомобил Пежо 307, управляван от виновния водач Т. Г. Г. и участник 2 – лек автомобил Фолксваген Голф, управляван от Р. А. К., в който лек автомобил е пътувала и ищцата. Произшествието е настъпило, тъй като виновният водач Т. Г. не пропуснал движещото се по път с предимство МПС Фолксваген Голф, вследствие на което управляваният от виновния водач Г. автомобил удря автомобила, управляван от Р. К. при навлизането в кръстовището. В пряка причинно-следствена връзка с това ПТП ищцата претърпяла следните телесни увреждания: разкъсно – контузна рана лява подбедрица, разкъсно-контузна рана дясна подбедрица, разкъсно-контузна рана лява предмишница, разкъсно-контузна рана в дланната повърхност, многофрагментна фрактура на лъчевата кост на лява ръка, фрактура на пети пръст на лява ръка. Постъпила непосредствено след ПТП в болница, където са й направени пет операции, подробно описани.

Към датата на настъпване на ПТП собственикът на лек автомобил Пежо 307 е имал надлежно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Д. К. предявила застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователното дружество, но ответникът отказал плащане на застрахователно обезщетение. С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 80000 лв., в какъвто размер е предявила иск, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 11.11.2020 г. – изтичане на 15 дни от датата на извънсъдебната претенция до окончателното изплащане на обезщетението.

С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни възражения: оспорва се наличието на противоправно поведение на застрахования водач на МПС; оспорва се предявеният размер на обезщетението за неимуществени вреди, като се излага, че той е силно завишен; наведени са доводи за противоправно и виновно поведение и на водача на лек автомобил Фолксваген Голф, изразяващо се в движение с висока и несъобразена скорост; направено е възражение за съпричиняване, тъй като ищцата се е возила в лек автомобил Фолксваген Голф без поставен 3 предпазен колан.

Третото лице помагач „Дженерали застраховане“ АД оспорва противоправното и виновно поведение на застрахования при него водач; направено е възражение за съпричиняване от ищцата, поради това, че същата е пътувала в автомобила без поставен предпазен колан; оспорена е причинноследствената връзка между твърдяните вреди и механизма на ПТП; оспорен е размерът на неимуществените вреди като силно завишен.

С обжалваното решение съдът е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, приел е за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 65000 лв., и тъй като възражението за съпричиняване е отречено, тази сума е присъдена в пълен размер, ведно със законна лихва от претендираната дата – 11.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумите.

От събраните по делото доказателства настоящият състав приема за установено следното от фактическа страна:

От приложения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 07.08.2020 г., показания на разпитаните свидетели Т. Г. и Р. К., както и заключението на съдебно автотехническата експертиза, се установява, че на 07.08.2020 г., около 13,30 часа в гр. Габрово в района на кръстовището между ул. Великотърновско шосе и ул. Василка Бенева настъпва ПТП при следния механизъм: по ул. Търновско шосе в посока гр. Велико Търново се движи лек автомобил Фолксваген, със скорост 47 км/ч. Когато е на разстояние 8,49 – 5,62 м. от кръстовището с ул. Василка Бенева, на платното за движение навлиза лек автомобил Пежо, със скорост около 10 – 15 км/ч, като на около 1,8 м. от десния край на платното за движение настъпва удар между двата автомобила. След удара лек автомобил Фолксваген се отклонява вляво, изминава 15 м и следва челен удар в стълб от трамвайната мрежа, със скорост 38,1 км/ч, което е констатирано и в протокола за оглед. Лек автомобил Пежо след удара се отклонява на дясно и спира. Основната причина за настъпване на ПТП според вещото лице е отнемане на предимството от водача на лек автомобил Пежо 307 на движещият се по път с предимство лек автомобил Фолксваген Голф. Произшествието е реализирана в гр. Габрово, поради което допустимата максимална разрешена скорост е 50 км/ч. При навлизане на лек автомобил Пежо в лентата му за движение, водачът на лек автомобил 4

Фолксваген предприема отклоняване на ляво, с цел избягване на удара.

Според вещото лице, водачът на лек автомобил Фолксваген не е имал техническа възможност да предотврати ПТП. Лекият автомобил Фолксваген Голф е оборудван фабрично за предните седалки с триточкови обезопасителни колани с пиропатрон за донатягане на колана при удар.

Ролята на колана е да задържи човек на мястото му вътре в превозното средство, като при всяка рязка промяна в посоката на движение, тялото, заедно с всички незастопорени вещи вътре в колата, продължава да се движи по инерция в посоката на движение на автомобила, докато не срещне съпротивление. Това съпротивление може да бъде от предпазния колан или предното стъкло, тавана, вратата и т.н. Пострадалата ищца се е намирала на предна дясна седалка по време на произшествието. В протокола за оглед са описани предните предпазни колани, те са намерени блокирали в обтегнато положение, което сочи, че водачът и пътникът са били с поставени предпазни колани. В тази насока са и показанията на св. Р. К., водач на автомобила към момента на ПТП.

От приложените по делото медицински документи и 2 бр. епикризи се установява, че на 07.08.2020 г. ищцата е постъпила на лечение в МБАЛ „Др Тота Венкова” АД, изписана е на 26.08.2020 г., като на същата дата отново е постъпила в лечебното заведение, изписана на 04.09.2020 г. В заключението на съдебно медицинската експертиза се обсъждат данните от медицинската документация и се установяват следните травматични увреждания: счупване на костите на лявата предмишница в долната им трета. Предприета оперативна интервенция и метална остеосинтеза – поставена плака със заключващи винтове на лъчевата кост; открито счупване на пети пръст на лява ръка с премазване на меките тъкани. Поставена е била иглена фиксация; разкъсно-контузна рана на лявата длан, обработена хирургически; големи разкъсно-контузни рани с премазване на меките тъкани по външната повърхност на лявата предмишница и предните повърхности на двете подбедрици, които също са били обработени хирургически, а впоследствие е направена кожна автотрансплантация в областта на двете подбедрици.

Според вещото лице травмите са получени от удари в долната част на арматурното табло и дясна предна врата или удари в скоростен лост.

За лечението й за осъществени четири оперативни интервенции под обща анестезия: 20.08.2020 г. – метална остеосинтеза на лява лъчева кост;

5

24.08.2020 г. – отстраняване на керотичните тъкани от раните на двете подбедрици; 27.08.2020 г. – кожна автотрансплантация на тъканните дефекти на двете подбедрици; 02.09.2020 г. – ревизия на кожните присадки и превръзка. Ищцата е била на болнично лечение в периода от 07.08.2020 г. до 04.09.2020 г., след което са проведени два курса на рехабилитация.

Към момента на прегледа от вещото лице, осъществен на 09.06.2021 г. /десет месеца след произшествието/, са констатирани следните остатъчни увреждания: два големи белега по външната повърхност на лява предмишница, покривната кожа е лъскава, атрофична и с намалена подвижност спрямо подлежащите тъкани; оперативен белег по вътрешна повърхност на лява предмишница. Движението на лявата ръка в гривнената става е почти напълно ограничено гръбно и запазено надолу. По дланната повърхност на лява ръка, откъм V-ти и ІV-ти пръст има груб белег, надлежащата кожа е неподвижна и в дълбочина се опипва фиброзно уплътнение. ІV-ти и V-ти пръст са с трайна контрактура и са напълно неподвижни, сгънати към дланта, като пети пръст е разположен пред и под четвъртия. Подвижността на ІІІ-ти, ІІ-ри и І-ви пръст е силно ограничена в интерфалангеалните стави, като е запазена подвижността на метакарпофалангеалните стави – може да използва първи и втори пръст като щипки, но няма захват с лявата ръка. По предновъншна повърхност на лявото бедро се вижда белези, белег има на предно-вътрешна повърхност на лява подбедрица и на предно-външна повърхност на дясна подбедрица.