Решение № 50 от 12.03.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Габрово, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Благовеста Костова

Членове:

Ива Димова

Габриела Б. Илиева при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно гражданско дело № 20254200500789 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 10394/05.11.2025 г. от Д. П., чрез пълн. си адв. П. С., против Решение № 384/10.10.2025 г. по гр. д. № 514/2025 г. по описа на РС-Габрово, в частта с което е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД сумата от 1 587, 85 лв., представляваща главница по фактури, издадени в периода 16.05.2022 г. – 14.10.2024 г. за предоставени ВиК услуги по партида с аб. ** в недвижим имот, находящ се в гр. Варна, **, за периода 11.04.2022 г. – 10.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.11.2024 г. до окончателното й изплащане и сумата от 53, 01 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 15.06.2022 г. – 09.11.2024 г., за които суми в производството по ч. гр. д. № 41/2025 г. по описа на РС-Габрово е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е възприел фактите по делото, което е обусловило грешни изводи.

Сочи се, че от м. юни 2021 г. жилището не се ползва, поради което няма как да има консумация на вода. Твърди се, че от м. юни 2021 г. до датата на прехвърлянето на жилището – 14.10.2024 г. не е консумирана вода и не е извършван реален отчет на водомера. Сочи, че е налице противоречие в 1 заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза - в описа на отчетите на абоната за дата 12.09.2024 г. е отбелязано „неотчетен“, след което отново за дата 12.09.2024 г. е посочено „реален отчет“. Твърди, че няма данни в деня на прехвърлянето на имота да е извършен реален отчет.

Твърди, че водомерът не е отчитан нито на 09.09.2024 г., нито на 10.10.2024 г., както е приело вещото лице. Сочи, че количествата вода, които е фактурирало „ВиК“ не са реално ползвани и реално отчетени. Сочи, че дружеството не е изпълнило задължението си за изпращане на издадените фактури, които според чл. 33 от общите условия на доставчика следва да се заплатят в 30дневен срок от издаването им, поради което въззивника не е получавал фактурите за претендираните суми. Сочи, че представения констативен протокол от 19.03.2025 г. е неотносим към предмета на спора, както и че към датата на протокола вече не е собственик на жилището. Моли съда да отмени обжалваното решение, като постанови ново, с което да отхвърли предявените искове от „ВиК – Варна“. Претендира разноски, вкл. и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна, в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да потвърди решението.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия:

При служебната проверка по чл. 267, ал. 1 ГПК съдът намира, че жалбата е редовна и допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно правомощията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следи служебно за валидността на решението, както и за допустимостта му в обжалваната част, а по останалите въпроси досежно неговата правилност е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Съобразно правомощията си, въззивният съд намира, че обжалваното решение и валидно и допустимо, поради което пристъпва към проверка на неговата правилност съобразно наведените възражения от въззивника.

Първоинстанционното производство е образувано по обективно и кумулативно съединени искове с пр. квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД от „В и К – Варна“ ООД против Д. П. за установяване съществуването на вземането в размер на 1 597, 61 лв., представляващо цена за ползвани В и К услуги в недвижим имот, находящ се в гр. Варна, **, за периода 12.10.2021 г. – 10.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.11.2024 г., както и сумата от 56, 43 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение 2 за периода 15.12.2021 г. – 09.11.2024 г.

С Решение № 384/10.10.2025 г. по гр. д. № 514/2025 г. по описа на РС – Габрово исковете са уважени до размера от 1 587, 85 лв., представляваща цена за ползвани В и К услуги в горепосочения недвижим имот за периода 11.04.2022 г. – 10.10.2024 г., както и сумата от 53, 01 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода 15.06.2022 г. – 09.11.2024 г., като е отхвърлен главния иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 1 597, 61 лв., както и акцесорния иск за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 56, 43 лв.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на валидна облигационна връзка между страните за доставка на В и К услуги, през процесния период, по която Д. П. е имала качеството потребител на В и К услуги, в изпълнение на която В и К операторът е изпълнил задължението си за доставка на В и К услуги в обем на твърдяното количество за процесния период. Приел е, че отчитането за част от периода по прогнозни стойности не променя извода, доколкото в края на процесния период е извършен реален отчет на водомера. Счел е за неоснователно възражението за недължимост на сумата поради фактическо необитаване на имота. Въз основа на релевираното възражение за изтекла погасителна давност е приел, че задължението за заплащане на доставените В и К услуги по фактура, издадена на 15.11.2021 г., за отчетния период 12.10.2021-09.11.2021 г. е погасено по давност, доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение от 27.11.2024 г. е подадено след изтичането на тригодишния давностен срок, който е приложим за периодичните плащания, каквито са процесните.

В производството по предявените искове, ищецът следва, при условията на пълно и главно доказване, да установи, че ответникът е потребител на ВиК услугите, предоставени от ищеца за съответния процесен имот, както и че реално е потребено твърдяното количество, което следва да се заплати, респ. размера на задължението. Ответникът, от своя страна следва да докаже фактите, на които основава своите правоизключващи и правопогасяващи възражения.

Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ потребители на В и К услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят В и К услуги. Няма спор между страните по делото, че ответницата Д. П. е била собственик на имота през процесния период до продажбата му на 14.11.2024 г., както и че имота е водоснабден. Ето защо следва да се приеме, че ответницата притежава качеството на потребител на В и К услуги за процесния период и съответно е обвързана в облигационноправно отношение с ищцовото дружество като задължено лице през процесния период за плащането на задълженията за консумираната в имота вода и доставени В и К услуги.

Спорно е дали отчетените количества доставка на питейна вода, въз 3 основа на които са изчислени претендираните суми, са реално потребени.

Редът и начина на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтирани на водопроводното отклонение от В и К оператора.

Съгласно чл. 8, ал. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на В и К системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. В разпоредбите на глава ІІІ от общите условия на дружеството също се съдържат разпоредби досежно измерването, отчитането и разпределението на количествата питейна вода. Разпоредбата на чл. 11, ал. 7 ЗРВКУ задължава В и К операторите да публикуват одобрените от комисията общи условия на договорите за предоставяне на В К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Чл. 11, ал. 8 ЗРВКУ дава право в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия на потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат в съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия.

Предложените от потребителите и приети от В и К операторите различни условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения. При непостигане на споразумение в едномесечен срок от получаване на заявлението от оператора остават в сила общите условия – чл. 8, ал. 4 Наредба № 4 от 14.09.2004 г.

По делото не се твърди, а и не са налице доказателства за изразено несъгласие от страна на Д. П. с общите условия, които са публикувани по съответния посочен по-горе ред, поради което са влезли в сила и са приложими спрямо облигационното правоотношение между страните по делото.

Въззивникът оспорва извършването на отчети в процесното жилище, като твърди, че такива не са реално извършвани. Въз основа на приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което настоящата въззивна инстанция кредитира като обективно, пълно и безпротиворечиво, се установява, че за процесния период отчитането на водомера за абонат ** е прогнозно, с изключение на 09.09.2024 г. /датата уточнена в съдебно заседание/ и 14.10.2024 г., когато са извършени реални отчети. Вещото лице посочва категорично, че реален отчет е извършен на 09.09.2024 г., тъй като обстоятелството, че в описа от електронния карнет, на предпоследния ред е посочено 12.09.2024 г. – неотчетен, от дата 09.09.2024 г. е без значение, доколкото следващият ред, на който е посочено 12.09.2024 г. – реален, от 09.09.2024 г., посочва именно че на тази дата е извършен реален отчет. Посоченото обстоятелство не води до наличие на противоречие в изводите на вещото лице. Същото е категорично, че на 09.09.2024 г. е 4 извършен реален отчет. За пълнота следва да се посочи, че следващият извършен в жилището реален отчет е от дата 14.10.2024 г. /последен ред в справката опис от електронния карнет, на който е записано 14.10.2024 г. – реален, от дата 10.10.2024 г./, т.е. дата, която следва отчета от 09.09.2024 г. При допусната грешка, както твърди въззивника, то това щеше да бъде отразено в отчетените количества в показанията на водомера от датата на следващия отчет – 14.10.2024 г. Такава не се открива, а напротив следващите реално отчетени показания /542 м3/ водят на логическия извод за вярно и реално отчетени показания /539 м3/ от 09.09.2024 г., като последният реален отчет сам по себе си е достатъчен да обуслови дължимост на претендираната сума за отчетеното потребено количество питейна вода. Поради това, следва изводът, че заключението на вещото лице е логически издържано, последователно, непротиворечиво и не са налице обстоятелства по делото, които да разколебават изводите на експерта. Представените доказателства са достатъчни да обосноват извод, че отчетеното и фактурираното количество ВиК услуги в периода 12.10.2021 г. – 10.10.2024 г. са реално доставени и потребени. За пълнота следва да се посочи във връзка с твърдението на въззивника за неотносимост на представения констативен протокол от 19.03.2025 г., в който е посочено показание на процесния водомер – 576 м3, че същият не е послужил за формиране на главните изводи на първоинстанционния съд, а е послужил за проверка на тези изводи. Към датата на последния реален отчет в имота – 14.10.2024 г., докато Д. П. е била собственик, показанията на процесния водомер са 542 м3, като показанията при вече новите собственици на имота, посочени в констативния протокол от 19.03.2025 г. са 576 м3, т.е. разликата е 34 м3, което води на логическия извод за вярно отразяване на посочените показания в описа от електронния карнет от извършения отчет на 14.10.2024 г.