Решение № 14 от 17.01.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Велико Търново, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500454 по описа за 2023 година

Производството e по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 266006/ 06.10.2021г. по гр. д. №5980/2019г. СГС е отхвърлил предявения от Б. М. Х., ЕГН:**********, от гр. Карнобат, **********, чрез пълномощниците му- адв. Е. Н. Н. и адв. С. Х. С., срещу Прокуратурата на Република България, Специализирания наказателен съд и Апелативния специализиран наказателен съд, иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ вр. чл.5 пар.5 от ЕКЗПЧОС, за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие нарушения на чл.5 пар.2. чл.5 пар.3 и чл.5 пар.4 от ЕКЗПЧОС при задържането му по досъдебно производство /ДП/ № 130/2018г. по описа на СО- СП, НЧД № 2842/2018г. , НЧД № 4072/2018г. и НЧД № 796/2019г. по описа на Специализирания наказателен съд.

В законният срок решението е обжалвано от Б . М. Х., чрез процесуалните си представители адвокат Е. Н. и адвокат С. С., като постановено при съществени нарушения на процесуални правила, частично недопустимо и неправилно. Предявен бил иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, във връзка чл.5§5 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ и чл.7 от Конституцията на Република България. Ищецът твърдял, че потвърждаването на мярката за неотклонение „задържане под стража" противоречи на чл.5§3 и чл.5§4 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията) и това му 1 причинява неимуществени вреди, оценени на 30 000 лева. Освен това било заявено и допуснато нарушение на чл.5§2 от Конвенцията. СГС се произнесъл по съществото само на един от предявените искове- този по чл. 2, ал.1 т.2 от ЗОДОВ, във връзка с чл.5§2 от Конвенцията, а относно исковете по чл. 2, ал.1 т.2 от ЗОДОВ, във връзка с чл.5§3 и чл.5§4 от Конвенцията липсвало произнасяне по съществото на спора. Неправилно в обжалваното решение било прието, че предявените искове са недопустими, тъй като гражданският съд не проверява правилността на влезлите в сила съдебни актове на наказателния съд. Първоинстанцнонното решение било недопустимо в частта относно произнасянето на СГС по исковете по чл. 2, ал.1, т. 2 от ЗОДОВ за нарушения на чл.5§3 и чл.5§4 от Конвенцията разглеждайки оплакванията на ищеца за допуснати нарушения от ответниците на чл.5§3 от Конвенцията, съдът обсъдил основания, на които ищецът не е се е позовал, за да обоснове нарушенията на чл.5§3 и чл.5§4 от Конвенцията. Ищецът не твърдял, че неговото задържане е изначално незаконно или противоречащо на чл. 5 §1 от Конвенцията и не е почивало на обосновано предположение за извършено престъпление. Основанията на предявените от него искове били оплаквания, свързани с продължаването на най- тежката мярка за неотклонение. От съда не се очаквало да преценява законосъобразността на влезли в сила съдебни актове от гледна точка на българското право и практика, а единствено тяхното съответствие с КЗПЧОС.

Съдът следвало само да прецени дали мотивите на определенията на ответниците, с които са потвърждавали най- тежката мярка за неотклонение, са съответни на стандартите на Конвенцията. Обосноваността на предположението на извършено престъпление само по себе си не било достатъчно за продължаване на задържането. Ищецът н е твърдял, че е допуснато нарушение на първата хипотеза на чл.5§3 от Конвенцията, а именно задържаното лице да не е било изправено своевременно пред съдия, който да разгледа законността на неговото задържане и не е заявявал, че съдебните състави не са се произнесли в рамките на съответното съдебно заседание и не са изслушали изявленията на страните, нито, че е бил препятстван за участва в съдебните заседания. Твърдял е, че потвърждаването на взетата спрямо него най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража", след нейното първоначално определяне до момента на подаване на исковата молба, противоречи на чл.5§2, чл.5§3 и чл.5§4 от Конвенцията, в съответствие със стандартите изведени от практиката на ЕСПЧ. От гражданския съд по иска по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ не се претендирало за осъществяване на контрол върху законосъобразността на задържането от гледна точка на вътрешното право, респ. да ревизира законността на влезли в сила съдебни решения, а дали постановените съдебни актове и процедури съответстват на стандартите по чл.5 от Конвенцията. От тази гледна точка, по повече от 150 осъдителни решения срещу България, ЕСПЧ приемал, че определен период от задържане е бил съответен на националното законодателство и практика, но е в противоречие със стандартите по Конвенцията. Обстоятелството, че в конкретния случай постановените от ответниците определения били подробни и обстоятелствени, не означава ло, че отговарят на критериите на ЕСПЧ. По съдържание те били еднотипни, възпроизвеждащи изводи, направени в актовете по първоначално взимане на най- тежката мярка за неотклонение, прехвърляли върху ищеца тежестта да 2 докаже нови обстоятелства, които да разколебаят първоначалните изводи , игнорирана била възможността да бъде постановена друга, пропорционална мярка за неотклонение. Нито прокуратурата, нито съдът посочили релевантни и достатъчни основания, които след първоначалното задържане на ищеца, да обосновават неговото продължение. Не били посочени факти, които да установяват, че рискът, който е представлявал ищецът в момента на определяне на най- тежката мярка за неотклонение, не намалява за период от шест месеца. Първоинстанционното решение било неправилно и в частта, с която съдът се произнесъл по иска, основан на нарушение на чл.5§2 от Конвенцията. Постановлението за привличане на обвиняем от 06.09.2018г. било бланкетно и включвало единствено изброяване на относимите текстове о т Н К , без посочване какви фактически действия и бездействия извършил ищецът, които да попадат под съответните състави на НК. По своето съдържание то не отговаряло на изискванията за „подробност" на информацията, освен по отношение на езика, който ищецът владее.

Обстоятелствата, които е изтъкнал СГС, че ищецът е грамотен български гражданин и обвиненията са му предявени на български език, не било достатъчно, за да покрие стандартите на чл.5§2 от КЗПЧОС.

Претендирано е обжалваното решение да се обезсили и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане; да се отмени и да се върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане; да се отмени и да се постанови ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да се уважат. Претендират се разноски.

Ответници по делото в качеството им на правоприемници на Специализирания наказателен съд и на Апелативния специализиран наказателен съд са С. и С. /определение от 17.10.2022г. /САС/ Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид доказателствата по делото и обсъди възраженията във въззивната жалба, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Досъдебното производство №130/2018г. на СО- СП, образувано срещу Б. М. Х. и други лица /общо 7 обвиняеми/, към момента не е приключилопродължава и се извършват процесуално- следствени действия. Със заповед за задържане на полицай при РУ- Карнобат, на 05.09.2018г. в 15.30 часа ищецът е бил задържан за срок от 24 часа, на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР. С постановление от 06.09.2018г. на прокурор в Специализираната прокуратура е задържан под стража за срок до 72 часа до довеждането му пред съда, като преди това, на същата дата му е предявено постановление за привличане на обвиняем за едно престъпление- по чл.321 ал.3 вр. ал.2 НК. На 12.09.2018г. му е предявено постановление и за друго престъпление- чл.253 ал.2 вр. ал.1 НК. По отношение на Х. е била взета първоначално мярка за неотклонение „задържане под стража“- с определение от 08.09.2018г. по НЧД № 2842/2018г. по описа на СпНС, изменена в „подписка“ от 05.05.2019г. с постановление от 04.05.2019г. на прокурор в СП.

Видно от подадената на 03.05.2019г. искова молба от Б. М. Х., чрез адв.

Н. и адв. С. от АК- Пловдив, както и уточнението на същата от 09.07.2020г.

/л.310 том 1 от делото на СГС/, ищецът е претендирал заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, които са пряка последица от нарушения на чл.5 пар.2, 3 и 4 КЗПЧОС във 3 връзка с образуваното срещу него /и други лица/ досъдебно производство №130/2018г. на СО- СП.

Изложил е в какво се изразяват нарушенията на чл.5 от Конвенцията:

1. Нарушението на чл.5 пар.2 се изразява в нарушено изискване за съобщаване на основанията за задържането- Постановлението за привличане на обвиняем от 06.09.2018г. се отличава с изключителна бланкетност и включва единствено изброяване на относимите текстове от Наказателния кодекс, без посочване дори и кратко какви фактически действия и бездействия е извършил ищецът, които да попадат под съответните състави на НК, по своето съдържание то не отговаря на изискванията да „подробност" на информацията;

2. Нарушението на чл.5 пар.3 се изразява в нарушено изискване за „разумен срок“ на задържането- от съдържанието на постановените съдебни актове, нито прокуратурата, нито съдът са посочили релевантни и достатъчни основания, които след първоначалното задържане на ищеца, да обосновават неговото продължение, че рискът, който е представлявал ищецът в момента на определяне на най- тежката мярка за неотклонение, не намалява за период от шест месеца. В нарушение на правозащитните стандарти по Конвенцията, тежестта на доказване е изместена върху ищеца, който следва да установи изменение на първоначално установените факти и обстоятелства, за да промени първоначалното си становище, че само най- тежката мярка за неотклонение е адекватна в настоящия случай;

3. Нарушението на чл.5 пар.4 се изразява в нарушено изискване за „ефикасен съдебен контрол“ на задържането:

-относно обхвата на съдебния контрол върху продължаването на задържането, който е бил ограничен в преценката дали е налице обосновано предположение за извършено тежко умишлено престъпление -относно изискването за разглеждане на молбите в кратък срокзабавяне при разглеждане на подадено на 16 ноември 2018г. от защитата на гн Х. искане по чл.65, ал. от НК, което е разгледано от СпНС едва на 3 декември 2018г.- след 17 дни; следващото искане е подадено на 28 януари 2019г. и е разгледано от СпНС след един месец- на 28 февруари 2019 г., като подобни забавяния са несъвместими с изискванията на чл.5§4 от Конвенцията.

По така предявената претенция, за да постанови обжалваното решение СГС е изложил следните съображения:

По отношение твърдяното нарушение на чл.5 пар.2 от Конвенцията са изложени съображения, че осъщественото на 06.09.2018г. задържане на ищеца с постановление на прокурор при СП не е в нарушение на установените в чл.5 пар.1 от КЗПЧОС гаранции, тъй като на арестуванияграмотен български гражданин, са съобщени основанията за задържането и той е бил информиран при привличането му в качеството на обвиняем в какво го обвиняват на български език. В обстоятелствената част на постановлението за задържане е посочено, че ДП № 130/2018г. по описа на СО- СП, пр.пр.№ 1140/2018г., образувано по реда на чл.212 ал.2 от НПК на 18.07.2018г. е водено за това, че в периода от 2016г. до настоящия момент на територията на Република България, участвали в организирана престъпна група по 4 смисъла на чл.93 т.20 от НК, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления в отделните стопански отрасли- раздел втори- продажба и държане на акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон в немаловажни случаи, за което предвиденото наказание е повече от три години, като групата е създадена с користна цел- престъпление по чл.321 ал.3 вр.ал.2 от НК. В постановлението за задържане е отразено, че с постановление от 06.09.2018г. Б. М. Х. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебното производство за това, че в периода от месец януари 2009г. до 05.09.2018г. на територията на страната и чужбина, е участвал в организирана престъпна група /ОПГ/- структурирано трайно сдружение на повече от три лица, описани в постановлението с трите им имена и единните им граждански номера, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години, а именно такива по чл.234 от НК, по чл.253 от НК, по чл.255 от НК и по чл.256 от НК, като групата е създадена с користна цел- престъпление по чл.321 ал.З вр. ал.2 от НК. Уточнено е кога, къде, по какъв начин и с кого е извършено престъплението, т.е. в постановлението за задържане на прокурор в СП се съдържат факти и информация, които биха убедили обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършило посоченото деяние.