Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 743 от 08.10.2024, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 1113/2024
Вид
Решение № 743
Подписан
08.10.2024
Състав
Калин Георгиев Колешански

Цитирани разпоредби

  • чл. 223, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 223, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 743 гр. Шумен, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калин Г. Колешански при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело № 20243630101113 по описа за 2024 година

Предявени искове, с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, чл. 21, ал. 1 от ЗПК и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Искова молба, от пълномощник на Ш. М. М., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, срещу „***“ АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, с посочено правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и цена от 458,26 лева.

Ищецът сочи, че между страните били сключени договор за потребителски кредит, за сумата от 500 лева. Договорена била възнаградителна лихва, от 40,32%, платима, с всяка от погасителните вноски, при ГПР от 49,38%. Според чл. 4, ал. 2 от договора за паричен заем, заемателят се задължавал, в срок от три дни да представи обезпечение, при неизпълнение, на което задължение, дължал неустойка от 183,26 лева, а според чл. 1, ал. 3, заплатил 275 лева такса за допълнителна услуга експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем. Считайки, че уговорките за неустойка и такса допълнителна услуга, по договора накърняват добрите нрави, заобикалят разпоредби на ЗПК и договора е недействителен, в съответствие с чл. 22 ЗПК, неравноправни са по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, иска да се прогласи недействителността на клаузите и присъждане разноските в производството.

1

В срока за отговор на исковата молба, ответника, редовно уведомен, подава отговор. Счита исковете допустими и неоснователни. Признава част от твърдените факти. Счита клаузите действителни, съответно целия договор и иска отхвърляне на иска, присъждане на разноски и намаляване на ищцовото адвокатско възнаграждение.

Допуснато е привличане на трето лице - „***“ АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, не се явяват, не изпращат представители. В писмени молби вземат становище по същество.

Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са основателни, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

На 12.11.2019г. страните сключили договор за паричен заем № 5563489, за сумата от 500 лева. Уговорено било връщането , за срок от 22 месеца, на 22 вноски, с падеж на конкретно определени дати, включващи главница, лихва, такса експресно разглеждане и неустойка. Уговорената лихва била в размер на 40,32% годишно, при ГПР от 49,38%, и обща дължима сума по кредита от 1052,26. Договора предвижда задължение за заемополучателят /чл.

4.2/, в тридневен срок да представи обезпечение – поръчител или банкова гаранция. В случай, че заемателя не изпълни задължението си да представи гаранции, договора предвижда неустойка в размер на 183,26 лева /чл. 4.2/. Не се спори, че сумата от 183,26 лева не е включена, като разход, при изчисляване ГПР. Не е представен погасителен план. Уговорения размер на таксата за експресно разглеждане по чл. 1.3 от договора е 275 лева, която се заплаща с погасителните вноски.

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените установителни искове, е необходимо да се установи, че уговорките за неустойка и такса експресно разглеждане в договора, накърнява добрите нрави, имат за цел ли резултат заобикаляне разпоредбите на ЗПК и са неравноправни.

Накърняване на добрите нрави – Уговорките от чл. 4, ал. 2 и чл. 1, ал. 3, на договора за паричен заем, касаещи неустойка дължима при неизпълнение 2 на задължение за представяне на гаранция/обезпечение, в тридневен срок и заплащане на такса за допълнителна услуга – експресно разглеждане на документи, са нищожни поради накърняване добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД. Както подробно е изяснено в практиката добрите нрави, макар и да нямат легално определение, представляват общоприети правила, на които е придадено правно значение, при действителността на сделките. При възмездните, то най-често се свързва с принципите на справедливост и производният му за еквивалентност на престациите.

Уговорената неустойка за задължение трудно изпълнимо особено в краткия посочен срок, по отделно и особено в съвкупност, само поради размера си, без необходимост от коментар за невъзможността да се изпълни задължението в записания срок, е в противоречие и с двата принципа, налагайки заплащане неустойка за необезпечено ползване на чужди средства достигащо почти 2,7 пъти ползваната сума/183,26 лева неустойка и 500 лева заем/, съответно плащане на такса за „услуга“ в размер надхвърлящ половината от предоставения заем/275 лева такса услуга и 500 лева заем/. Действително съществува свобода на договарянето и ищецът е получил пред договорна информация, но тази свобода е ограничена винаги от действието на другите принципи на облигационното право, като посочените и този за недопускане на неоснователно обогатяване, до какъвто резултат би се стигнало при заплащане на уговорената неустойка и такса за допълнителни услуги/чл. 9 ЗЗД/.

Нищожност по чл. 21, ал. 1 от ЗПК - в чл. 10а от закона е регламентирана възможността на кредитора да събира такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с потребителски кредит. Нормата изключва свързаните с усвояване и управление на кредита. В случая уговорените услуга е именно такава – „експресно разглеждане“. Тоест изисква се възнаграждение за изпълнение на основното кредиторово задължение по договор за кредит, да предостави парична сума. Посоченото е достатъчно за този състав да приеме, че клаузата от чл. 1, ал. 3 от договора има за цел и резултат заобикаляне изискванията на Закон за потребителския кредит, поради което и е нищожна, което не се отнася за клаузата за неустойка, на това основание.

Както то/нищожност по ЗПК/, така и заявеното за неравноправност и за двете уговорки е безпредметно да се обсъжда с оглед посочената нищожност, поради накърняване на добрите нрави, въпреки че би било основателно, даже само поради размера на наложените плащания, без данни за индивидуално 3 договаряне, с оглед чл. 143, ал. 1, т. 3 и 5 от ЗЗП.

Изложеното налага да се признае за установено, че посочените уговорки от договора са нищожни на първото заявено основание, което и изключва разглеждането на останалите две.

При посочения изход на спора по предявените искове, ответникът следва да заплати на повереника на ищцата сумата от 480 лева представляващо адвокатско възнаграждение, с ДДС, за оказана адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице, в съответствие с чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на „***“ АД, ЕИК :

***, със седалище и адрес на управление – ***, че уговорките от чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2, в договор за паричен заем „Viva Standart 14“ № 5563489, сключен на 12.11.2019г., между Ш. М. М., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, срещу „***“ АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, за заплащане на такса експресно разглеждане, в размер на 275 лева и неустойка в размер на 183,26 лева, са нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави.

ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплати на адвокат Д. В. М. от АК – Пловдив, с адрес на кантора – ***, сумата от 480 лева адвокатско възнаграждение за оказана адвокатска помощ, съдействие и процесуално представителство на Ш. М. М..

На основание чл. 223, ал. 1 от ГПК, решението, по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД има установително действие в отношенията на „***“ АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – *** и Ш. М. М., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***.

На основание чл. 223, ал. 2 от ГПК, установеното в мотивите на решението, по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД е задължително за „***“ АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, в отношенията му с „***“ АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***.

4

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 5