Решение № 851 от 25.06.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 851 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20261000501136 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 09.11.2025г по гр.д. № 333/2023г по описа на Софийски градски съд, 1-3 състав, по искове, предявени от Н. С. Г. против И. В. Т., Д. В. Т. и В. В. Б., е ОБЯВЕНО ЗА НИЩОЖНО на основание чл. 42, б. „б“ ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, саморъчно завещание, съставено на 10.08.2019 г. от М. М. Е., б.ж. на ***, поч. на ******** г., в полза на Т. Д. Т., б.ж. на ***, поч. на ******** г., обявено на 16.12.2020 г. от нотариус И. Д., район на действие СРС, № *** на НК, тъй като не е написано и подписано от завещателя.

Против решението е постъпила въззивна жалба от ответниците И. В. Т., Д. В. Т. и В. В. Б., чрез адв. Д. САК, с която се твърди неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на процесуалния и материален закон. В тази връзка се изтъква, че съдът е приел от фактическа страна, че завещателят не е написал и подписал завещанието, и че същото е недействително въз основа на графологическа експертиза, която обаче не е назначена по искане на страните, а по почин на съда. Твърди са, че с това съда е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като в продължение на две съдебни заседания, ищецът не е направил доказателствени искания и неговото бездействие не е следвало да бъде поправено от съда, който по този начин пренебрегнал основни принципи в процеса по чл.9 ГПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на ново по същество, с което се отхвърлят исковете по чл. 42, б.Б, вр. чл.25 ЗН.

В срока за обжалване е депозирано допълнение към въззивната жалба, в което се твърди и нередовност на исковата молба, като подадена пълномощник, който няма надлежно учредена представителна власт, визирайки адв.А. АК Видин, 1 преупълномощена от адв. Г.. Твърди се и друго процесуално нарушение на съда, който разгледал делото без да конституира в процеса необходим другар на ответниците, а именно другият наследник на починалия М. Е. – С. К. И.. Изтъква се и следващо процесуално нарушение – непълнота на доклада по чл.146 ал.1 ГПК, с който не била разпределена доказателствената тежест. Наред с посоченото, по същество се твърди, че съдът не следва да кредитира графологическата експертиза, защото доказателствата установявали, че наследодателят страда от заболяване – Паркинсон и то в напреднала фаза към момента на съставяне на завещанието, което изменя съществено характеристиките на почерка и подписа му, така също вещото лице е извършило сравнение само с документите в МВР, които обаче не били подписани от завещателя, а от фактическата му съжителка Т. Т.. Във връзка с посочените процесуални нарушения се правят и доказателствени искания по чл. 266 ал.3 ГПК за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция, с които ще се установи истинността на завещанието, а това ще доведе до различен правен извод за неоснователност на исковете по чл. 42, б. „б“ ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН.

В срока е постъпил отговор от въззиваемата- ищца Н. С. Г. чрез пълномощник адв. Н. Ц. САК, с който се оспорват по основание всички оплаквания в жалбата и се иска потвърждаване на съдебното решение. Изтъква се, че липсата на доклад по чл.146 ГПК и разпределение на доказателствената тежест не обосновава отмяна на решението, защото в този случай важат други правила за въззивната инстанция. Извън посоченото се сочи, че при оспорване автентичността на саморъчното завещание, доказателствената тежест се носи от страната, която се ползва от него и това в случая са конституираните ответници, като наследници на завещателя. Въпреки това, заради процесуалната активност на въззиваемата- ищца е допусната графологическа експертиза, чието заключение подкрепя изводите на съда, че не са спазени изискванията на чл.25, ал.1 ЗН.

Настоящият състав, при служебната си проверка по чл. 269, изр. първо ГПК констатира, че решението е валидно и допустимо.

Пред първата инстанция са били предмет на разглеждане са предявени от Н. С. Г. против И. В. Т., Д. В. Т. и В. В. Б. искове с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 Закон за наследството за прогласяване нищожност на саморъчно завещание, съставено на 10.08.2019 г. от М. М. Е., б.ж. на ***, поч. на ******** г., в полза на Т. Д.

Т., б.ж. на ***, поч. на ******** г., обявено на 16.12.2020 г. от нотариус И. Д., район на действие СРС, № *** на НК, тъй като не е написано и подписано от завещателя.

В срока за отговор ответниците са оспорили исковете с възражения, че при съставянето на саморъчното завещание са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗН, и че именно за това е съставен протокол, с който то е обявено от нотариус. Поддържат също, че завещателят приживе не е бил в близки отношения с племенниците си /вкл. ищцата/, и че това го е мотивирало да завещае собствения си имот в полза на жената, с която от години съжителствал на семейни начала Т. Т. и чиито наследници са ответниците. Отделно от това се твърди, че завещателят през последните години е развил заболяването Паркинсон, което се отразило на възможностите за контрол на крайниците, и на което биха могли да се дължат някои отклонения в почерка.

От фактическа страна пред първата инстанция не е било спорно и се установява от писмените доказателства, че с протокол с рег. № 26112/16.12.2020г на нотариус И.

Д., с район на действие СРС, вписан в НК под № *** на НК. е обявено саморъчно 2 завещание от М. М. Е., предоставено на нотариуса от Т. Д. Т. /наследодател на ответниците/, с което в нейна полза е завещан притежавания от него недвижим имот, придобит приживе чрез договор за покупко – продажба, оформен с по нот. акт № 148, том I, рег.№ 7123, дело № 3 140/29.09.2009 г. на нотариус Т.М., рег.№ *** на НК с район на действие СРС/, индивидуализиращ се като поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на град София, одобрени със заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, намиращ се в гр. ***, район ***, ж.к. ***, ул.

***, с площ 348 кв.м., ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда на един етаж с идентификатор ***, с площ от 45 кв.м. , състояща се от две стаи, кухня и мазе под къщата, при граници /съседи/ на поземления имот съгласно цитирания нотариален акт: ул. Комунист, ул. Синдикалист, М. К. и К. Н..

Пред първата инстанция не е спорна материалната легитимация на страните.

Ищцата Н. Г. се установява като законен наследник по съребрена линия на починалия на ********г М. М. Е.. Последният не е оставил низходящи или възходящи от втора и по-горна степен, в който случай призовани към наследяване са децата на сестрите му, починали преди него, които встъпват на осн. чл. 10 ал.2 Закон за наследството по право на заместване в техните права – това са племенниците Н. Г. и С. И..

Отговорността на ответниците по исковете произтича от качеството им на наследници по закон – тримата са низходящи на Т. Д. Т., починала на ********г, в чиято полза е извършено оспореното завещателно разпореждане.

Пред първата инстанция е приета графологическа експертиза на в.л. Ю.М.специалист по почерково изследване на документи, чиито краен извод, че ръкописният текст и подпис не са изпълнени от завещателя, не е оспорен от страните. За да достигне до него вещото лице в констативната част на експертизата е обсъдил подробно сравнителния материал – заявления за подаване на БДС в оригинали от 13.08.2009г, 12.10.2011г и от 10.12.2020г, както и декларация от 12.10.2011г., които по мнение на съдебния експерт са годни в качествено и количествено отношение за почерково изследване. При съпоставката между подписа в завещанието и сравнителните образци, вещото лице е констатирал различия в общите признаци – степен на обработеност, съдържание на транскрипция, размер, разтегнатост, темп и координация на движението, но също и във формата и посока на движение при изписване на елементите на буква „М“, количество на движение при изписване на буква „е“ и парафа между нея и щрихови елементи в разположение на точката на завършване на парафа и началната точка при изписване на буква „М“. Всички тези различия, според обобщаващите изводи на експертизата, образуват устойчива съвкупност, изключваща полагането на подписа в завещанието от М. Е.. Идентични са констатациите за съществени различия при изследването на писмения текст на завещанието и сравнителните образци, установени в общите признаци като степен на обработеност, наклон, разтегнатост и др., но също и в частни признаци като изписване на някои букви „л“, „д“, „н“, вида на връзките между някои букви напр. „с“ и „а“/“е, вида на връзките при изписване на някои буквени елементи и цифри, отричащи изписването на текста в завещанието от М. Е..

Пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели, допуснати по искане на двете страни. В показанията си св.В.Д. (дъщеря на ищцата) пояснява родствената връзка между наследодателя М. Е., брат на баба й, родом от с.***, Белоградчишко, който до смъртта си живеел и работел в София.

Посещавал ги в дома им в София, но също и баба й в Белоградчик, идвал поне два пъти годишно на съборите в селото, защото бил много близък със сестра си и 3 семейството й. Приживе М. Е. казвал, че иска имотите да останат в семейството на сестрите и децата им, защото нямал свои, но не искал да ги притеснява финансово и прехвърля имотите си срещу издръжка и гледане, имал си хубава пенсия и личен асистент, а и след пенсиониране, продължил да работи. Той до смъртта си през 2020г живял в кв.***, заедно с фактическата си партньорка И. в къща, която закупил от нея през 2009г, през 2011г тя починала, а той продължил сам да живее в тази къща с помощта на личен асистент.

В показанията на св. В.М.-Б. /в приятелски отношения с ответницата В. Б./ пояснява, ме с нея живеят в обща жилищна сграда. Поставяла през продължителен период инжекции на майка й Т. в жилището на ответницата и понякога виждала М. Е., за когото знае, че живял с Т. в нейната къщичка в кв.*** повече от десет години, въпреки че имал своя къща в този квартал. Имала впечатление, че М. Е. не бил много добре здравословно - имал тремор, краката му отказвали и Т. се грижела за него, която починала четири години след него. Той имал роднини в село някъде в Монтанско или Белоградчишко, но не се разбирал с тях и не ги виждал.

Пред първата инстанция са приобщени материалите по ДП № 15263/2021г по пр. пр. № 21441/2021г образувано по чл.212 ал.1 НПК, в хода на което са събирани доказателства, включително почеркови експертизи, от които е установено, че Т. Т. на неустановена дата преди 16.12.2020г е съставила неистински частен документ – завещание от името на М. Е., и го употребила пред нотариус Ив.Д. по нот.дело № 125/2020г, което е прекратено на осн. чл.199, чл.243 ал.1, т.1 във вр. ал.1, т.4 НПК.

Наказателното производство е прекратено на осн. 243, ал.1 във вр. чл.24, ал.1 т.4 НПК, поради смъртта на установения извършител.

При същите идентично установени факти въззивната инстанция достига до извод за неоснователност на въззивната жалба.

Предявеният иск за нищожност на саморъчното завещание, поради неспазване на предвидената в закона форма по чл.25, ал.1 ЗН, с който се оспорва валидността на завещанието и истинността му като документ, покрива фактическия състав на нищожност на завещанието като едностранна сделка.

Неоснователни, на първо място са оплакванията в жалбата за недопустимост на решението, като постановено без участието на всички задължителни необходими другари. По иск с правно основание чл.42 б.“б“ ЗН другарството на страната на ищеца е факултативно, не задължително. Всеки от наследниците по закон може да предяви иск за прогласяване нищожността на саморъчното завещание поради нарушение на изискванията на чл.25 ал.1 ЗН за форма на действителност и евентуалното позитивно решение ще има за резултат недействителност на целия акт - частична недействителност тук е недопустима, защото порокът засяга самото волеизявление/, а неучастието на един от наследниците, ще има значение единствено относно субективните предели на силата на пресъдено нещо по чл.298 ГПК.