Решение № 1024 от 02.12.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1024 гр. Стара Загора, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Н.а като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20245530101014 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ищецът Л. И. Л. твърди, че на ********** г. в гр. Стара Загора в **** часа управлявал лек автомобил марка „*******“, модел „*****“, с peг. № ********** по бул. „***********“ в посока юг-север в лява лента за движение на двупосочното платно, когато преди завоя наляво по ул.„*******“ /до магазин ************/, внезапно водачът на друг автомобил ****** с peг. № *********, управляван от А. К., който се е движел се в дясна лента за движение предприел внезапно и рязко М.ра, препречвайки перпендикулярно пътя на ищеца и започнал да прави ляв завой посока ул.„*******“, като пресичал пътното платно на ищеца. За да избегне настъпващото ПТП и последващия челен удар в завиващия на ляво автомобил и за да предпази от нараняване другия водач и автомобила му, ищецът предприел М.ра вляво вследствие на която лявата част на автомобила му се е ударила в бордюра на пътното платно и долната лява част на автомобила била счупена и 1 деформирана. Вследствие на настъпилото ПТП, автомобила на ищеца бил с множество видими щети констатирани и подробно описани в опис заключение от 04.01.2024 г. и повторен от 12.12.2023 г. изготвен от вещо лице на ответника - радиатор за климатик, воден радиатор, дефузьор и перка, въздъховод към интерколер ляв, радиатор интерколер, греда на преден мост, стойка компресор, компресор въздух, основа на преден ляв калник, въздуховоди пред радиатори ляв и десен, шайба компресор климатик, тръба и радиатор климатик, кора под двигател, кора под предна броня, решетка предна броня средна, лайсни и т.н. За настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от ********** г., в който А. К., като водач на ****** с peг. № ********* собственоръчно е написал, че вината за настъпилото ПТП е негова. Водачът на лек автомобил ****** с peг. № ********* имал сключена валидна застраховка Гражданската отговорност към датата на процесното ПТП при ответника ЗАД „Далл Богг:ЖИ.т и Здраве“ АД, съгласно описаната в двустранния констативен протокол за ПТП застрахователна полица ***********. Ищецът уведомил застрахователяответник за настъпилото ПТП и е претендирал изплащане на застрахователно обезщетение. По това искане с писмо с изх. №********** г. му било отговорено, че застрахователят не може да се ангажира със заплащане на обезщетение по щета № ***********.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата 6340,60 лв. /след изменение на размера на иска, вж. протокол от о.с.з. от 28.06.2024 г./, представляваща действително претърпените от ищеца вреди, изразяващи се в увреждане на„*******“, модел „******“, с peг. № ********** по бул. „***********“, настъпили в резултат на ПТП, причинено от водача на л.а. ****** с peг. № *********, застрахован по договор за „Гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна полица ***********, по което е образувана ликвидационна преписка по щета с № *********** по описа на ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба - 29.02.2024 г., до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника като е взето становище за неоснователност на иска, в условията на евентуалност, да се намали размера на евентуално присъденото обезщетение. Признава съществуването на застрахователно 2 правоотношение между ответника и собственика на МПС марка „******“, по силата на застрахователна полица № BG***********, валидна към датата на ПТП. Намира фактическите твърдения на ищеца за несъответстващи на действителното положение при реализираното ПТП. Счита, че са налице обстоятелства, които изключват вината на А. К., в качеството му на водач на застрахованото при ответника МПС. Оспорва механизма на ПТП и вината на водача А. К. за настъпването му. Оспорва изобщо да е настъпило ПТП при описания в исковата молба механизъм и участници. Оспорва претендираните вреди по МПС да са в резултат на това произшествие. Сочи, че противно на написаното в исковата молба, не водачът на застрахованото при ответника предприел завиване, отклонение на ляво, а именно обратното: водачът на л.а. марка „******* *****“, с peг. № ********** е реагирал неправомерно и неадекватно, като вместо да намали и спре, е отклонил автомобил си наляво и така се е ударил в бордюра. С това си свое пътно поведение водачът на МПС марка „*******“, нарушил диспозицията на нормата на чл. 43, т. 2 и т. 4 от ЗДвП. Оспорва верността на представения Двустранен констативен протокол за ПТП от ********** г. В посочения протокол липсвало каквито и да било описание на механизма на процесното произшествие. В него нито един от водачите не е поел вината. Твърди наличие на съпричиняване от страна на водача на л.а. марка „******* ******“ с peг. № ********** - ищеца.

Последния е нарушил разпоредбите на ЗДвП по конкретно диспозицията на нормата на чл. 43, т. 2 и т. 4 от Закона. На отделно основание твърди, че ищецът е съпричинил вредоносния резултат, като се е движел с несъобразена с пътния участък скорост, нарушавайки разпоредба на чл. 21 от ЗДвП. Моли за отхвърляне на иска.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява като чрез процесуален представител поддържа исковата молба и моли за постановяване на осъдително решение спрямо ответника. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез процесуален представител, не се явява, а се представлява. Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски.

Старозагорски районен съд, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, 3 съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен осъдителен иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането /КЗ/.

Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок - чл.

498, ал. 3 КЗ. Срокът е тримесечен, регламентиран в чл. 496, ал. 1 КЗ и с изтичането му преди или по време на процеса е обусловена допустимостта на претенцията. В случая осъдителният иск е допустим /вж. уведомление, л. 50 от делото/.

Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ /чл. 432, ал. 1 КЗ/. Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по смисъла на чл. 429, ал. 1 и чл. 477 КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования – пряк причинител на увреждането.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за 4 обезщетяване на претърпените имуществени/неимуществени вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки /юридически факти/: 1/ застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с протИ.правното поведение на застрахования и 2/ наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между делинквента и ответника застраховател.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са обявени за безспорни между страните по делото правнорелевантните обстоятелства, а и между страните не са спорни фактите, че към датата на настъпване на ПТП била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача, управлявал лек автомобил марка и модел „******“, с peг. № ******** и ответника, както и наличието на 30% запазени части от стойността на лекия автомобил *******.

От основното заключение на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/ /л. 90-94 от делото/, което настоящият съдебен състав кредитира в частта относно механизма на ПТП като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, вкл. обясненията на в.л. в о.с.з. на 28.06.2024 г. се установява следното: 1/ по отношение на механизма на получаване на щетите на ********** г., се сочи, че ПТП е настъпило на бул.“***********“, в гр. Стара Загора, като лек автомобил марка и модел ******“, с peг. № ******** е навлязъл от дясна лента в лява лента за предприемане на ляв завой, като по това време в лявата лента се е движел лек автомобил марка и модел „******* *************“, с рег. № ********** и поради това с цел да не последва удар между двата автомобила водачът на лек автомобил марка и модел „******* *******“, с рег.

№ ********** е предприел завиване наляво и се е ударил в бордюра на разделителната ивица между двете платна на бул. „***********“. В отговор на въпрос 5,6 и 8 от заключението в.л. изяснява, че в случая няма удар между 5 двата леки автомобила, като по отношение на механизма на ПТП изяснява в о.с.з. на 28.06.2024 г., че от техническа гледна точка е възможно да се случи описания механизъм на ПТП. Обикновено някой водач понякога е разсеян, пропуска да се престрои навреме в лявата лента, тръгва да завива наляво и този който е в лявата лента или се удря в него, завива в ляво и се удря в бордюрите или ако може спира. Изрично в.л. сочи, че ако е бил направен оглед, е можело да се отговори със сигурност дали ако намали скоростта водачът на процесния автомобил би избегнал инцидента. Нямало данни и не можело да се направят изчисления дали е било възможно ищецът да спре.

Нямало данни дали е можело да спре и затова е трябвало да има оглед. В отговор на въпрос 10 от заключението се сочи, че е налице причинноследствена връзка между описаното в исковата молба ПТП и настъпилите щети по предната лява част на автомобила. Според вещото лице твърдените щети би могло да се получат във връзка с настъпилото ПТП, като в описите не фигурират елементи, които да не могат да бъдат увредени при описания механизъм на удара.

За изясняване на механизма на ПТП бе разпитан и свидетелят А. К.

/очевидец на инцидента и водач управлявал лекия автомобил марка ******/, който сочи, че е шофирал лекия автомобил марка ****** в дясната лента, пропуснал е пресечката, в която е искал да завие, погледнал е в задното огледало и след като не видял други автомобили започнал М.рата завой наляво. Не е видял лекия автомобил „*******“, тъй като този лек автомобил вече е бил почти изравнен с неговия, а свидетелят не е погледнал в лявото странично огледало /отчетено от в.л. като несъобразителност на свидетеля/.